Банкеръ Weekly

Чавдар Маринов:

В Министерство на земеделието не искат човек от бранша

Политиката ни по отношение на Сектор "Плодове и зеленчуци" е сбъркана по рождение

Бившият вече заместник-министър на земеделието даде това интервю специално за  „БАНКЕРЪ“ само час, преди министър-председателят да подпише заповедта за освобождаването му от поста. 

  

Господин Маринов, какво се „счупи“ в отношенията Ви с министър Десислава Танева?

- Поредният сблъсък между нас дойде по темата за търговските вериги, където има  огромни проблеми. Те са натрупани с години и безспорно трябва да бъдат решени. Това обаче трябва да стане по конституционно установения ред - с приемане на законови и подзаконови нормативни актове, а не с декрети.

Точно по тази причина - заедно с представители на бранша, проведохме среща с министъра на икономиката Емил Караниколов. Целта беше да изчистим правилата. По време на срещата направихме и онлайн връзка с румънския колега на г-н Караниколов. Той ни обясни, че също са тръгнали по този път, но тъй като не са били готови предварително с нормативните актове, Европейската комисия ги е „ударила“. Едва по-късно са успели да урегулират процеса, но... само донякъде.

(Вече бе казано в началото, че вече бившият  заместник-министър на земеделието даде това интервю специално за  „БАНКЕРЪ“ само час, преди министър-председателят да подпише заповедта за освобождаването му от поста.)

Проблемът с продажбите на български стоки в големите търговски  вериги е стар. Защо за радикалното му решение се заговори едва сега?

- През годините получавах множество сигнали, че търговките вериги отказват да изкупват българска продукция. Аргументите на хората от самите вериги бяха, че нашите производители нямат складове, не се справят с опаковките, не могат да гарантират качеството на продукцията. Но  никой така и не пожела да им помогне за решаването на тези проблеми.

Каква е причината да съществуват  тези пороци?

- В цяла Европа механизмът е един и същ. За да доставят стоките си до големите търговски вериги, земеделските производители трябва да са свързани в обединения, които да гарантират предвидимост в качеството и в количествата. Да предлагат изравнени партиди и маркетинг ориентирани сортове. Продуктите трябва да се съхранява в складове с контролирана температура и атмосфера, с висока хигиена. Стоките да бъдат етикирани и да притежават сертификати за качество, които гарантират сигурността на тази храна. Това е моделът, по който се работи в цяла Европа. И той се осъществява чрез организациите на производителите.

За да се случи всичко това обаче, организациите на производителите получават и финансиране по различни европейски програми, нали?

- У нас също е предвидено подобно подпомагане. То се осъществява по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието. Големият "български" проблем е, че кандидатите за финансиране по тази програма тук са нищожен брой.

Защо?

- Според производителите, причината е в силно лимитираното финансиране на отделните проекти. Едва три организации направиха опит да кандидатстват по тази програма, но се отказаха. Или по-скоро - бяха отказани...

Аз също дълго задавах въпроса  къде отидоха милиардите европейски субсидии за земеделие? И каква е причината у нас да липсват такива структури, които да участват в изграждането на съвременни логистични бази, ставайки по този начин гаранти на производителите пред търговските вериги?

Но нали Вие бяхте човекът, който трябваше да даде тези отговори, да създаде предпоставки тези неща да ги има ?

- За съжаление, моето присъствие в министерството очевидно не беше желано и предложенията, които давах бяха неглижирани. Аз настоявах да се поощрява обединяването на земеделските производители, но това така и не бе възприето. Макар насоките на  Европейската комисия да са точно в такъв смисъл. В докладите си тя казва, че в България степента на организираност на производителите в сектора на плодовете и зеленчуците е около 5.6 на сто. А когато процентът на организираност падне под 20%, ситуацията е изключително критична.

Не смятате ли, че създаването на подобни организации е въпрос на личен избор от страна на производителите? Защо, след като те не желаят да защитят собствените си интереси, отново държавата трябва да е виновна?

- Според мен земеделците вече са разбрали, че няма как да работят ефективно, без да бъдат обединени. Но държавата е тази, която трябва да инициира процесите. Да приоритизира мерките, по които тези организации ще кандидатстват за финансиране, да промотира техните начинания и дори да осигури допълнително финансиране, ако средствата по европрограмата се окажат недостатъчни.

Какви бяха конкретните Ви предложения, които така и не са били приети?

- Още когато встъпих в длъжност, представих мотивирано предложение в 16 точки, което трябваше да промени посоката на работата по отношение на производителите на плодове и зеленчуци. Едното от тях беше за намаляване на ставката по  ДДС  за тези производства, както и за храните въобще. В цяла Европа тя е 5-7 на сто. При съседите ни например, дори  при тези, които не са членки на Европейския съюз, ДДС за храните беше намален значително. Аргументите в тази посока са прости: високият ДДС прави българската продукция неконкурентна - и зад граница, и на вътрешния пазар. Трябва да стане като в спорта: еднакви условия за всички състезатели. Няма как производителите в старите държави членки на ЕС да получават в пъти по-големи субсидии околкото са  българските, а ние да се надяваме да ги "бием" на тема цена! Пазарът е един, принципите на ценообразуване - също. Единствената променлива е държавната политика в сектора. А нашата, както е много добре  известно - е сбъркана.

Facebook logo
Бъдете с нас и във