Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

В капана на обещанията

Стачните действия на работниците от Вазовските машиностроителни заводи в Сопот продължават. В края на последната работна седмица за декември всичките 3100 работници са получили аванса си за октомври и заплатата за септември. Това е станало възможно, след като клиентът на военния завод - Кинтекс ЕАД, е превел 1 млн. лв. авансово по действащ договор. Банките обаче веднага са дръпнали парите за погасяване на кредитите на предприятието. Така то отново е без пари преди празниците. Затова оръжейниците продължават ефективната стачка до пълното изплащане на всичките заработени от тях възнаграждения. Искането им е да си получат още по две заплати и три аванса в размер общо на 2.53 млн. лева. Според изпълнителния директор на завода Иван Стоенчев парите за аванс и заплата за ноември ще бъдат изплатени в началото на следващата година.


За всеки е ясно, че парите от Кинтекс са временно решение, което едва ли ще изглади конфликта. Трайното решение на въпроса с възнагражденията е приватизацията на дружеството. Затова и управляващите се разбързаха и с продажбата на ВМЗ-Сопот.


Постигната е договореност и има уверения от единствения кандидат - софийската фирма Емко, че ще подаде оферта в най-кратките възможни срокове. Иначе мениджърите й поискаха и получиха отсрочка за проучване на предприятието до 11 януари. Но тъй като започват коледните и новогодишните празници, съпроводени и с много почивни дни, ускоряването на процедурата по приватизацията изглежда невъзможно.


Правителството явно се надява новият купувач, ако бъде класиран от Агенцията за приватизация и се подпише сделката, да изплати задълженията към работниците. Това заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, след като той и премиерът Бойко Борисов се срещнаха с директорите на двете държавни фирми ВМЗ и Кинтекс и със синдикални лидери от военния завод.


Приватизацията се забави, а държавата загърби военната индустрия и го обясни с продължаващите реформи в армията. По-малкият й числен състав съответно ползва и по-малко снаряжение. От това ВМЗ търпи финансови загуби и губи позиции на пазара и у нас, и в чужбина. Още повече че множество по-малки частни фирми, произвеждат подобни изделия с по-малко хора и разходи. А освен това те са по-гъвкави по отношение на номенклатурата и изпълнението на поръчките на клиентите.


Показателен за това е фактът, че оборотът на ВМЗ пада от 82 млн. лв. през 2010 г. на 60 млн. лв. сега. Но работниците са все същите 3100 човека. В същото време частното предприятие Емко, което е единственият кандидат да купи сопотския завод е получило за 2011 г. около 65 млн. лв. приходи, а служителите му са около 600. Сравнението е повече от показателно - откъде да дойдат необходимите пари за заплати... и за трупащите се дългове към данъчните органи, към банки и доставчици. Отделно от години никой не мисли за нови машини, технологии, за обновяване на изделията и т.н.


Така че повече от вероятно е, че ще има преструктуриране на персонала във ВМЗ, от което пък ще последват други протести. Големият проблем, от който гледат да се измъкнат всички правителства досега, е, че в региона трудно се намира работа и управляващите не искат да си създават главоболия преди изборите. Вариантът обикновено е изиграният и сега - премиерът или министърът на икономиката да се явят като спасители, като изстискат от друго някое държавно предприятие някакви пари.


Търговецът Кинтекс сега плати 1 млн. лв., които веднага се вляха в различни разходни каналчета. Срещу тях ще очаква да получи готови изделия. Но как ще се справи кандидат-купувачът на ВМЗ с това предизвикателство в началото на следващата година ще се види тепърва.


Предприятие с дългове от 150 млн. лв., с постоянно свиващ се бизнес и със стачкуващи работници едва ли е най-добрият подарък за един инвеститор, особено в края на годината. Затова не е чудно, че потенциалният инвеститор - производителят на боеприпаси Емко, отложи изваждането на горещия картоф за следващата година.


След като инвеститорът внесе офертата си, тя ще бъде прегледана в Агенцията за приватизация, ще има преговори по договора, който после ще се внесе за одобрение от правителството. Това според запознатите с процедурите ще изисква поне месец. Така частният собственик на сопотския завод ще може да получи ключовете от неговите врати най-рано към края на февруари... ако, разбира се, не се случат някъде засечки. При прехвърлянето на акциите от сопотския завод купувачъттрябва да е платил освен цената и всички публични задължения, които са около 50 млн. лв. - за данъци, за осигуровки и други.

Facebook logo
Бъдете с нас и във