Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

УВОЛНЯВАТ ВОЕННИ, ОТКАЗАЛИ ЗАДГРАНИЧНИ МИСИИ

Кадрови военен, който откаже да участва в задгранична мисия, ще бъде дисциплинарно уволнен или понижен в звание или длъжност. Това предвиждат промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, които Народното събрание прие на първо чете на 6 март. Доскоро записването в контингентите ставаше доброволно. За целта се сключваха допълнителни споразумения към професионалните договори на военнослужещите. По този начин обаче се оставя вратичка те да откажат участие в операции с висок риск. С поправките в закона анексите се премахват. Още при сключването на договора бъдещият рейнджър поема задължения за участие и в мисии по всяко време и във всички точки на планетата.
Доскоро нормативната база у нас предвиждаше доброволно участие в операции извън страната. Контингентите се рекрутираха само от определени специални подразделения, които бяха създадени с решене на Министерския съвет от 2005 година. В тях се извършваше специфична учебно-бойна подготовка. Те имаха определени оперативни способности, бяха оборудвани със съответната техника, а личният състав преминаваше специална подготовка.
Подобно разделение на подразделенията в Българската армия и на правата и задълженията на кадровите военнослужещи допусна двойни стандарти при техния прием, подготовка и професионална реализация, посочиха в мотивите си вносителите. Това от своя страна създаде различна мотивация сред военнослужещите и като резултат - демотивация сред личния състав от подразделенията, които не са включени в списъка на силите, определени за участие в мисии извън страната.
Необходимо било да се гарантира възможността за гъвкаво използване и ротация на личния състав на българските въоръжените сили при изпълнение на задачи извън страната. Това заедно с отпадането на наборната военна служба от 1 декември 2007 г. и пълната професионализация на въоръжените ни сили налагало принципно нов подход при формирането на българските военни контингенти за участие в операции и мисии зад граница.
В действителност фактите са малко по-различни. След нападението над базата ни в Кербала преди няколко години, при която загинаха 7 български военнослужещи, настъпи криза при набирането на желаещите да заминат на задгранична мисия. Генералният щаб тогава се видя в чудо откъде да намери хора за поредния ни контингент в Ирак. Подобно бе положението и при формирането на мисията в Кандахар - най-размирната афганистанска провинция. Ето защо се наложи и пренаписване на Закона за отбраната в частта за задграничните операции.
Участието на български военнослужещи във военни мисии или операции на ООН, ЕС и НАТО е една от най-важните форми, чрез които страната ни реализира националната си политика за сигурност. Това изрично е отбелязано и в Концепцията за участие на България с военни контингенти в операции зад граница. Трябваше ли обаче все пак да се вкарват специални текстове в Закона за отбраната?
Според вносителите предлаганият нов правен механизъм за изпълнение на кадровата военна служба при тези условия ще допринесе за разширяване на базата за избор на подразделения и отделни специалисти, удовлетворяващи потребностите на всяка мисия. Ще бъдат дадени равни права и задължения за всички военнослужещи. Ще се подобрят и възможностите за дългосрочно планиране на участие в мисии на подразделения и отделни военнослужещи. Смята се, че ще се повишат възможностите за съхраняване на натрупания по време на мисии и операции опит в организационната единица, участваща в операцията. Ще бъде гарантирано своевременното попълване на отделните длъжности за Българската армия с личен състав, придобил необходимата подготовка от и за участие в мисии. Не на последно място ще се създаде и стимул за постъпване във всички поделения на Българската армия.
Според поправките в Закона всеки отказ да се изпълни задача извън територията на страната се третира като неизпълнение на задължение по нея, като нарушение на военната дисциплина и ще е несъвместим с оставането на служба. В тази ситуация задължително ще бъде налагано дисциплинарно наказание уволнение. Иначе казано, генералите искат да са сигурни, че при избухване на внезапни военни конфликти страната ни ще може бързо да подготви и изпрати въоръжени сили съгласно изискванията на НАТО, ЕС и ООН.
Освен това всички цивилни, които участват контингентите, ще се третират като резервисти, които са извикани на служба. Те ще се подчиняват на действащите военните устави и ще носят наказателна отговорност спрямо Закона за отбраната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във