Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

УВЕЛИЧЕНИЕ НА ЗАПЛАТИТЕ ПО ПЛАН ИЛИ... ПО СПИРАЛА

Писането на стратегии се превърна в любимо занимание и на сегашното правителство. Своя принос в тази насока нямаше как да не даде и Министерството на труда и социалната политика. Коалиционното управление очевидно е подействало отрезвяващо на червените и те вече и дума не обелват за шоково нарастване на заплатите през 2007-а. Не може обаче и до безкрай социалното дередже на страната да се оправдава с белите на предишните кабинети и да се замазва положението с някой и друг дребен лев при неизбежните поскъпвания на ток, парно, вода... при далновидния скок на акцизи и на какво ли още не. Така, съвсем естествено, дойде ред и на министър Емилия Масларова да представи пред Икономическия и социален съвет проектостратегия за повишаване на доходите за периода 2007-2009 година. Хубавите моменти в нея си личат от пръв поглед - става дума за повишаване на доходите на населението. Оттам нататък внимателният прочит на документа дава повод предимно за въпросителни. А особеното мнение на финансовия министър само доказва колко лесно се повишават заплати и пенсии на хартия, без сериозните разчети на финансистите.
В сърцевината на предвижданата бъдеща нова политика се оказва определянето на т.нар. линия на бедността, чийто паричен еквивалент сега е 152 лева. С нея ще бъдат обвързани размерите на други минимални и социалнозащитени плащания. Намеренията например са минималната работна заплата през 2007-а да е между 174.80 и 219 лева. Съответно социалната пенсия за старост да е 45% от линията на бедност, а минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст - не по-малко от 50% от минималната работна заплата.
Според стратегията още от началото на следващата година минималната работна заплата трябва да се превърне и в държавен регулатор на доходите от труд и на пазара на труда. Целта е до края на 2009-а да се осигури стабилен ежегоден растеж на работната заплата с отчитане на ръста на БВП, прогнозната инфлация за съответните години, производителността на труда и конкурентоспособността на икономиката и предприятията.
Плановете са заплащането в бюджетните организации да се увеличава с индекс, който включва 100% от прогнозната инфлацията и до 75% от прогнозния ръст на БВП. В частния сектор този индекс естествено ще има препоръчителен характер, като също ще включва прогнозната инфлация и до 65-70% от прогнозния ръст на производителността на труда в съответните икономически сектори и браншове. За актуализиране на пенсиите пък от 2007-а се предвижда въвеждане на златното швейцарско правило, което формира индекс, включващ 50 на сто от фактическата инфлация за предишната година и 50 на сто от ръста на осигурителния доход.
Забравяйки малко за кръчмаря, министър Масларова смята, че ако се приложат новите механизми, заплатите до 2009-а може да нарастват с около 10% годишно, а пенсиите - между 7 и 10 на сто, като минималната пенсия за стаж и възраст се изравни с линията на бедност.
КНСБ е съмишленик на идеята за стратегия, но не можем да спестим опасенията си, че реализацията й само ще препотвърди статуквото. Без сигурни числови ориентири договореностите придобиват характера на лозунги и пожелания, заяви по повод на проектодокумента председателят на синдиката д-р Желязко Христов. Според профсъюзните експерти предвиденото номинално нарастване на заплатите почти не се отличава от номиналните ръстове през последните години. Няма никаква яснота и дали и как ще се спре обедняването на населението през 2006-а, която е база за параметрите, заложени в тригодишния период на стратегията.
Бележки по нея имат и представителите на бизнеса. Те са на мнение, че планираният растеж на заплатите е реалистичен и изпълним, но някои от предлаганите принципи и механизми за повишение на възнагражденията не отговарят на състоянието на българската икономика и на международната икономическа практика и конюнктура. Липсва оценка на сивия сектор на икономиката, мерки за ограничаването му, а и в разчетите си социалното министерство борави некоректно с някои неофициални статистически данни, твърдят от Българската стопанска камара. Работодателите са убедени, че по-бързото нарастване на минималната работна заплата у нас ще превърне трудовите възнаграждения от стимули за труд в средство за социално подпомагане, изплащано от предприятията. Тяхната позиция е ръстът на доходите да се определя основно от производителността на труда, а нивото на минималната работна заплата да зависи от нивото на средната.
Най-уязвима от логическа гледна точка е идеята заплатите в частните предприятия да се повишават с индекс, който да включва 100% от прогнозната инфлацията. Като по правило тя е по-ниска от реалната, но и така няма разумна обосновка да се иска от работодателите да плащат за правителствени решения, които допринасят съществено за инфлационния ръст (като тазгодишното повишаване на акцизите). А и от каквото и да причинена, инфлацията не води до повишаване на печалбата в предприятията, за да се вдигат заплатите автоматично.
С колко да се повиши минималната заплата догодина, какви ще бъдат последствията - фалити на фирми или повече постъпления в осигурителната система, удачно ли е инфлационното индексиране и дали работната заплата е дивидент или разход...? Този спор между социалния и финансовия министър може и да е обичаен, но остава усещането, че самото правителство все още е далеч от постигането на консенсус по стратегията за повишаване на доходите. Толкова далеч, колкото и от предизборните си социални обещания.

Facebook logo
Бъдете с нас и във