Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Умните градове идват. Ами управниците?

Мнозина сигурно са попадали на информация за т. нар. умни градове (smart cities), в които модерни цифрови технологии управляват всевъзможни ресурси, за да пестят време и пари на хората, а и да пазят околната среда. Разбира се, подобни неща у нас трудно могат да се възприемат като нещо реално, когато за автобуса ти трябва хартиен билет, а автоматът, който го издава, не приема книжни пари и не връща ресто. Или пък когато в работен ден от 14 до 16 часа трябва да осигуриш достъп до водомера си, за да бъде отчетен. 

Оказва се обаче, че всичко необходимо, за да бъде един град умен, не е нито далеч на запад, нито - на изток. Тук, в България, има безброй иновативни технологии, способни да променят средата, в която живеем. Проблемът е, че ни липсват модерните управници, които да ги наложат. 

Вместо да реши споменатия проблема с хартиеното билетче в градския транспорт, Столичната община например щяла да въвежда автоматична система, която да брои пътниците. Срещу два милиона лева над вратите в 206 от всичките над 800 превозни средства на градския транспорт в София ще бъдат монтирани датчици. Те ще отчитат броя на влизащите и излизащите хора и ще изпращат информацията в реално време до контролен център. Казано иначе, ще се дадат средно по 10 000 лв. за тролей или автобус, за да разбере общината колко хора се возят с тях. Просто статистика и нищо повече. И то само за една четвърт от колите на обществения превоз. Обясненията на заместник-кмета по транспорта Евгени Крусев са, че в бъдеще, когато тази система се комбинира с въвеждането на електронните билети, ще се неутрализират гратисчиите. Само че от днешна гледна точка много по-належащо е да се осигури възможност за лесно и коректно таксуване на пътниците според изминатото разстояние.

Стъпка в тази посока може да се окаже разработката на българската компания Tickey. Нейната система вече е внедрена в някои от ключовите станции на столичното метро и позволява на пътниците да си купуват билети чрез мобилните си устройства, вместо да се редят на опашки пред касите. Но простата на пръв поглед иновация се превръща е мъчителна крачка към "поумняването" на София. Във всеки случай нейните публичните институции не са от тези, които възприемат бързо новите технологии. Идеята е разработена още преди три години, но реалното й внедряване в станциите на софийското метро минава през редица бюрократични спънки. Показателно е, че междувременно Tickey започва съвместна работа с фериботен пункт в графство Корнуол, Великобритания.

Преди дни, по време на конференцията Smart Cities, и "Интраком България" представи цял куп иновативни решения за умни градове. Едно от тях е умното осветление, което включва замяната на конвенционалните крушки с LED системи и комбинирането им с възможности за комуникация и наблюдение. Така не само драстично ще намалее консумацията на енергия, но и биха могли да се генерират приходи.

Помислено е и за smart-паркирането. За целта на определени стълбове за уличното осветление ще се монтират ултразвукови сензори, които в реално време ще установяват наличието на автомобили в зоните за спиране и ще предоставят информация за свободните и заетите паркоместа. По този начин на гражданите няма да им се налага да обикалят на сляпо из тесните улици в софийския център, за да намерят местенце за колата си. 

Друга умна система може да засича и брои преминаващите превозни средства, така че да се осъществява ефективен мониторинг и контрол на трафика. Специални сензори за управление на отпадъците пък биха могли да премахнат обичайната гледка на преливащи кофи за боклук или да спестят разходи на фирмите по чистотата, като не им се налага да извозват незапълнени съдове. Специално внимание заслужават умните електромери, водомери и други измервателни устройства. При тях не става дума само за това данните да се предават в реално време и хората да не са ангажирани с осигуряването на достъп, но и за контрол на потреблението чрез предоставяне на подробна информация за клиентите. 

Но и това не е всичко. През септември миналата година в София бе въведена пилотна мрежа, която позволява свързването на разнообразни елементи от градската среда и създаването на истински умен град. Тя използва технологията LoRaWAN, която за разлика от свръхбързите мобилни мрежи (4G и 5G) е бавна и се използва само за свързване на сензори, работещи с малки обеми данни. Потенциалните ползи от наличието на тази мрежа са много - приложения за умно земеделие, дигитална медицина, управление на градската среда и т.н. Засега обаче градските власти не се включват активно в използването на новите възможности.

 


Редица градове в различни точки на света вече използват усилено технологии, като софтуер за обработка на данни и "Интернет на нещата", за да подобрят ежедневието на своите жители. Компанията за пазарни анализи Juniper Research прогнозира, че до 2021 г. общините ще похарчат около 15 млрд. долара за софтуер. И никак не е случайно, че гиганти като IBM, Cisco и Microsoft полагат сериозни усилия, за да си осигурят по-голям дял от този нов пазар.

Juniper Research изтъква още, че способността на един град да произвежда възобновяема енергия, заедно с неговите средства за ефикасно управление на енергийния запас, ще бъдат от все по-голямо значение в бъдеще.


Facebook logo
Бъдете с нас и във