Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Търсят се депутати за "освежаване" на контрола върху хазната

След като т. нар. политически елит "постанови" на 14 ноември отново да избираме между голямото и по-малкото зло, няма да е зле бъдещите управници най-сетне да узнаят какво точно иска публика. А на нея й писна да се говори за реформи, които никога не се случват! За да се стигне накрая до нашумелия български феномен: парите от държавната хазна да се раздават от джипката.

 

Става дума за милиардите левове от онези т. нар. бюджетни излишъци, които в навечерието на всяка Коледа потичат безконтролно в различни посоки. Тази тема периодично се прокрадва в изказванията на неколцина финансови експерти, но като цяло управниците винаги са я заобикаляли. Проблемът с раздаването на

държавни пари по личното усмотрение,

на който и да е министър председател, остана нерешен и в 46-тото Народно събрание. Там дори и не бе поставен ребром.

За да не се провокира апетитът към този тип управление на парите на данъкоплатците, Сметната палата се опитва още от 2012 г. да предизвика промяна в Закона за устройството на държавният бюджет, който действаше към онзи момент. Именно той беше и една от причините реформите у нас да не се случват. Натрапчивата му архаичност все пак накара законодателите година по-късно да го променят. Дори му сложиха и ново име - Закон за публичните финанси. Тогавашната промяна бе определена като израз на намеренията на правителството "за широкообхватна реформа на средносрочната бюджетна рамка, която да адресира съществуващите слабости и да подкрепи протичащите процеси на фискална консолидация". 

Но пробойната с "излишъците" остана непокътната 

зад високопарните думи.

Да не говорим пък за начина, по който продължава да се прави самият бюджет. Според председателят на Сметната палата Цветан Цветков де факто у нас няма и никога не е имало нормалното за всяка цивилизована държава програмно бюджетиране. Той е категоричен, че изготвяния досега бюджет се фокусира върху разходите на ведомствата, а не върху резултатите, които трябва да се постигнат с парите на данъкоплатците. И това продължава да ни въвлича в един порочен кръг. Отчитането на средствата става чрез указания на министъра на финансите, за разлика от световната практика, където това се прави по международните стандарти.

Казано директно - свидетели сме на един архаичен процес, който никой не изгаря от желание да промени. Упоритото придържане към него едва ли е случайно. Та нали затова в края на всяка година се стига до сериозните излишъци, разпределяни от премиера и министрите му без какъвто и да било контрол.

Показателен е 

случаят с държавната "Автомагистрали" ЕАД. 

Според одитен доклад на Сметната палата тя е получила за времето от 1 януари до края на 2020 г. - чрез схемата с т. нар. ин хаус възлагане (вътрешно възлагане) - поръчки за 4.5 млрд. лв., въпреки че не е разполагала нито с техника, нито с хора. Поради тази причина ръководството й е възложило голямата част от дейностите си на частни фирми, без да се съобразява със Закона за обществените поръчки. Подписани са десетки договори с дружества, подбрани по незнайно какъв начин, някои от които създадени непосредствено преди да получат държавната поръчка и финансирането за нея. 

И още - значителна част от парите са предоставени на "Автомагистрали" ЕАД  авансово, макар тя да има собствен капацитет за строителството на едва 3-4 километра магистрален път - от общо 134 км, по които уж се работи. Това признание дойде от ръководството на дружеството във Временната комисията по ревизия във вече отишлия в историята 46-и парламент.

Да не забравяме и един от „отличниците“ в тази дисциплина - 

"Държавна консолидационна компания", 

през която по изпитания метод на авансово финансиране са минали 500 млн. лв. за спешен ремонт на язовири, за да стигнат... до дъщерното й дружество "Монтажи" ЕАД,. А от там, естествено без обществена поръчка – и до подходящия частен изпълнител.

Тези и още десетки врътки, чрез които предишната власт е заобикаляла Закона на обществените поръчки, започнаха да излизат през последните месеци като от ръкава на факир.

Нищо, че преди повече от три години държавният одитор за пореден път предупреди народните представители, че харченето на излишъците едва ли трябва да бъде оставено единствено в ръцете на изпълнителната власт. Управляващите от ГЕРБ тогава услужливо се направиха на разсеяни за предупрежденията. Независимо от факта, че в доклада си за изпълнението на бюджета за 2017-та Сметната палата ясно е посочила, че

52% от разходите са направени през декември същата година.

Според внесения в Народното събрание доклад, в продължение на година и един месец правителството е одобрило допълнителни разходи в размер на 2.7 млрд. лв. - сума доста по-различна от гласуваните от депутатите бюджетни харчове. Повече от половината от тези пари са раздадени преди Коледа, като най-много - 1 млрд. лв., са отишли за програмата за саниране.

Колкото й да е странно, разпределението на цялото това изобилие се оказва законно, т.е. по действащите правила. А дали е и целесъобразно преценява ...Министерският съвет. Обстоятелство, което очевидно не вълнува много родното ни депутатство. То така и не пожела да направи законови промени, според които ударното 

раздаване на държавни средства в края на годината да бъде контролирано.

И до днес всяко правителство у нас може да определя приоритетни области и когато има неусвоени средства от една област, те да се насочват към друга. 

Дори това да е приоритетно решение, не е нормално то да се взима по поръка на който и да е държавен началник. В цивилизования свят изпълнителната власт има ограничения в разместванията по бюджета. По-малките промени се правят от министерствата и правителството, но когато говорим за милиарди, тези решения минават през санкцията на парламента. У нас това не е така.

Не по-малко смущаващ е фактът,

че през последните 8-10 години не станахме свидетели на сериозен дебат в Народното събрание, свързан с изпълнението на бюджета. Така никога не стана ясно кой, как и за какво е харчил нашите пари. И най-важното - дали е изпълнен основния смисъл на всеки един държавен бюджет –  да е в услуга на тези, които пълнят хазната. Предлага ни се единствено надлъгване със сухите цифри за… следващата година. А изпълнението на уж поети ангажименти потъва в мъглявина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във