Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТУРИЗМЪТ ОТНОВО С ПРОБИТА КЕСИЯ

Туристическият бранш приключи летния сезон и си освободи време за пореден прочит на темата: Накъде отива бизнесът. Международният ден на туризма - 27 септември (от 1980 г. Световната туристическа организация към ООН отбелязва този ден като празник), беше подходящ повод да се пошуми около
проблемите и мераците
на собствениците в този отрасъл.
Въпреки че в началото на летния туристически сезон прозвучаха тревожни сигнали за евентуалния му срив, в края на ваканцията Държавната агенция по туризъм (ДАТ) оповести ръст на туристите от около 20 на сто. Председателката на ДАТ- Анелия Крушкова, подчерта, че малко страни могат да се похвалят с такива показатели. Според данни на агенцията към края на юли увеличението е било 15.6%, в последните дни на август - 17.3%, а в края на годината общият прираст щял да стигне 20-те процента. Приходите също били нараснали с 12% и стигнали 1.454 млрд. евро (разбира се, за това как изглеждат нещата на фона на инфлацията никой и не споменава).
Наред с обнадеждаващите статистически данни обаче сякаш се пропуска фактът, че повече от половината преки чуждестранни инвестиции в страната ни през последните години са постъпили именно в сектора туризъм под формата на покупки на недвижими имоти - основно на ваканционни апартаменти за продажба. Легловата база също се е увеличила едва ли не стотици пъти.
Според официалната статистика интересът на чуждестранните туристи към България се разпределя в няколко групи. Румънските почитатели на страната ни са 42.6% от туристите, немците са 12.7%, англичаните - 4.5%, и руснаците - 19.3 на сто. Охладнял е единствено техният интерес към страната ни - миналата година те са били 23% от всички гости.
Тези числа сами по себе си също говорят доста красноречиво, че
почитателите на страната ни не са измежду особено платежоспособните
туристи. Да не говорим, че официалните данни за ръста едва ли могат да променят достатъчно позитивно гледката на празните хотели или факта, че цената на нощувките се срина в края на сезона - стая можеше да се наеме за 5 евро дори в луксозни хотели.
Причините са повторени многократно - от лошата инфраструктура, през презастрояването до калпавото обслужване.
Сега обаче на преден план изплуват отново до болка познатите стари проблеми - превръщането на ДАТ в министерство и оплакванията от мизерния бюджет за реклама.
Независимо че по всички форуми първите държавни мъже не пропускат да подчертаят приоритетността на отрасъла, действията на кабинета далеч не говорят за това.
Според Анелия Крушкова порите за реклама на страната зад граница са обидно малко и няма да стигнат доникъде. По тази причина например не могат да бъдат реализирани възможностите, които имаме на руския пазар, защото разговорите за телевизионна реклама там започват от 20 млн. и то в евро - казва Крушкова. - Участията ни на международните борси и представянето на страната ни така, както подобава, също изискват сериозни суми, които така предвиденият бюджет не може да покрие.
Естествено е собствениците на хотели и на туристически агенции сами да поемат по-голямата част от финансирането на рекламата на страната ни, която всъщност пълни именно техните хотели (и банкови сметки).
Те обаче също имат своята логика за претенциите си към държавата. Според председателя на Националния борд по туризъм Красимир Гергов, 1.5% от приходите в туризма (около 75 млн. евро) трябва да се отделят за реклама. Частниците смятат, че ако инвеститорите вложат в рекламата 1 лев, държавата би трябвало да даде още толкова, за да може тази индустрия да се развива нормално.
Стефан Шарлопов, председател на Българския съюз по балнеология и спа туризъм смята, че не може на туризма, който формира 14-15 % от БВП на страната да бъдат подхвърляни трохи. Според него е редно бюджетът да даде за реклама на държавата ни поне 20 млн.евро.
Според председателя на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) - Благой Рагин, за да се рекламираме адекватно като туристическа дестинация, са необходими поне 50 млн. евро. Конкуренцията не спи. Няма страна, която да не се стреми да развива туризма, а това става, като се представим пред света.
Спорът между
пазачите на държавната хазна,
и частниците, обаче едва ли ще приключи в полза на просителите. В същото време мижавият бюджет неминуемо ще роди и мижави идеи за реализацията му. Но, както казват хората - беден човек - жив дявол. В старанието да се справи с предоставените и ограничени финансови възможности председателката на ДАТ - Анелия Крушкова, предлага и евтини решения. Част от международната реклама на страната ни щяла да се изразява в облепването на чергилата на камионите ни с логото на България. Масрафът за това ще е около 1000 лв. на камион. Друга евтинка идея е хранителните продукти, които се разпространяват в страните от ЕС, също да носят логото на страната и така то щяло да достигне до 4 млн. души. В това няма нищо лошо, но нека сме наясно, че
евтината реклама връща евтините туристи
А с подобни рекламни прийоми едва ли ще променим имиджа си на евтина дестинация (с който вече сме известни) и едва ли ще успеем да привлечем богатите туристи. Очевидно обаче старание в тази посока не можем и да очакваме.
Пък и честно казано, ако се огледаме ще разберем, че едва ли можем да учудим особено света на богатите с изключителната си привлекателност и атракции.
В цялата тази дандания около бюджета на агенцията не може да не прави впечатление удивителното единомислие между ДАТ и хотелиерите за количеството на парите. Далеч не по този начин стоят нещата, когато става дума за представителството на туристическите организации - битките за него се водят неспирно и с всякакви средства. В момента, в който само замирише на пари (било то бюджетни, или по европейски програми) - и тази бизнес общност се разпада. Може би това е най-съществената причина засега по коридорите на агенцията да се носи само миризмата им...
Като оставим настрана боричканията в бранша, не можем да пренебрегнем факта, че политиката в това отношение у нас съвсем не изглежда нито последователна, нито така целенасочена, каквато се опитват да ни я представят някои отговорни държавни фактори. Истината е, че тя съвсем не улеснява развитието на бизнеса. Нека припомним какво показа изследване на Световната банка за административните процедури в няколко сектора в България в края на миналата година - че у нас те са прекалено тромави и по отношение на туристическия бранш просто пречат за развитието му.
България е единствената страна, която прилага тромава петзвездна категоризационна система при ресторантите и баровете. Друга пречка е високата такса от 3 447 долара за регистрация на туроператори и туристически агенции. В страни като Австрия, Чехия и Германия таксата за регистрация на този вид фирми възлиза на по-малко от 50 щатски долара. Изискванията за хотели, ресторанти, барове и кафета съгласно Наредбата за категоризация на туристически обекти са остарели или прекалено детайлни. Според индекса на Световния икономически форум за конкурентоспособността в туризма и пътуванията по този показател България се намира на 43-о място от общо 130 държави. Като споменаваме тези факти,става ясно, че абсолютно наложително е държавата да насочи усилията си към създаване на благоприятна среда за правене на бизнес - по-прозрачни процедури, за да могат пазарните механизми да действат ефективно.
Вестник БАНКЕРЪ нееднократно е писал, че е нужен нов закон за туризма, който да отговаря на реалностите у нас и да бъде съзвучен със законодателството на общността в тази сфера. От години обаче единственото, което се случва в тази посока, са безкрайните и широко прокламирани обсъждания между държавата и професионалните организации, а резултатът се свежда до прекърпването на стария. В резултат отделните поправяни текстове решават някакви проблеми в бранша, но на парче. В момента в парламента отново се обсъжда нова (13 ) поправка, която уж има претенции да внесе сериозни корекции с оглед облекчаването на някои процедури, но всъщност това е поредното напудряне, което крие истинските проблеми.
Прослувутата стратегия за развитието на туризма също остава в
сферата на мечтите
Дори президентът Георги Първанов разкритикува неприетата още стратегия за развитие на отрасъла. Той подчерта, че трябва да се засили саморегулацията в сектора, както и да се премахнат пречките за стартиране на туристическия бизнес. В същото време обаче постави и един въпрос, който някак си се премълчава по време на съвместните мероприятия на частниците и държавното представителство - сивият оттенък в дейността на отрасъла. Той беше категоричен, че „браншът трябва да се справи със сивия сектор, нелоялната конкуренция и корупцията, които са силно изразени в туризма. И тук идва моментът, в който не можем да не кажем, че освен претенции браншът трябва да се справи и с негативния имидж, който сам си е изградил.
Въпреки че туристическият сектор е един от най-бързо развиващите се в българската икономика и генерира около 14-15% от БВП на страната, той далеч не е застрахован от евентуален спад в бъдеще. Това изисква адекватна реакция от страна на самия бизнес, поемане на инициатива и отговорности, но не само пред камерите и микрофоните на телевизиите. Според данни на НСИ в сектор Туризъм и ресторанти официално са назначени 101 155 души (към март 2008 г.), като през пика на летния сезон - юли и август, те надхвърлят 130 000 души, или над 5% от всички официално заети в страната. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в хотели и ресторанти растат средно с над 50% на година през последните четири години, но за първото тримесечие на 2008 г. официалната статистика отчита спад от 55% спрямо същия период миналата година. Въпреки че данните само за един период не са достатъчни, за да покажат тенденция, намаляването на ПЧИ е сигнал за отдръпване на инвеститорите. Донякъде това може да се обясни с глобалната финансова криза, но, от друга страна, безспорно е и пренасищането на пазара в страната.
В тази обстановка е необходимо предприемачите сами да анализират причините за спада и да реагират своевременно на новите условия.Та нали именно в това е силата на частния сектор - в умението да бъде гъвкав, да отговаря бързо на променящите се предпочитания на клиентите и да задоволява в максимална степен потребителите. Свободният пазар е най-добрият и ефективен механизъм в разпределението на оскъдните ресурси. Ако пазарът показва, че не трябва да се насочват толкова ресурси към някои туристически дестинации или трябва да се промени обликът на предоставяната услуга, нормално е предприемачите да се съобразят с тези тенденции.
Защото потребителите определят кой сектор е приоритетен за дадена икономика чрез поведението си всеки ден на пазара. Колкото повече се намесва държавата, толкова повече ще изкривява пазарните сигнали и последващото им коригиране и уравновесяване става по-болезнено. В същото време радетелите за държавна подкрепа трябва да се справят с основния си имиджов недостатък -браншът им е с най-голям дял в сивата икономика. Даже най-незапознатите с темата знаят , че повече от 50% от реалните приходи в него остават скрити. Това пък е и един от основните проблеми на бранша и държавата трябва да изработи действащ механизъм, за да се справи с него.
Разбира се, това не я освобождава от грижата за този отрасъл.

Facebook logo
Бъдете с нас и във