Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Търговското ни салдо с Пекин все още е отрицателно

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски още през 2016 г. загатна пред китайските инвеститори какви големи инфраструктурни проекти предстоят у нас

Китай е един от важните партньори на България през годините. През 2011 г. стокообменът между двете страни прескочи сумата от един милиард долара,  през 2017-а надмина  два милиарда и продължава да расте. Но търговското салдо все пак е отрицателно за нашата страна.

Поднебесната империя е третият по големина търговски партньор на България сред страните извън Европейския съюз и вторият по размер на българския износ.

През миналата година двустранната търговия е достигнала 2.58 млрд. щ.д, като увеличението е с 5.8% спрямо 2018-а. Българският износ расте с 3.8%  - до 914.9 млн. щ.д., но вносът е почти два пъти по-голям - 1.66 млрд. щ.д. (+6.9 процента).

 

Търсят се възможности за по-нататъшно разширяване на българския износ за Китай и по-конкретно на продукти, с които страната ни е известна в Азия, сочат хората от икономическото министерство.

Според анализите им, потенциал за сътрудничество и интерес за разширяване на традиционния български износ към Китай има - за селскостопанските продукти, за храни, вино, минерална вода, етерични масла и козметични продукти. Нови допирни точки обаче могат да се търсят в производството на продукти с висока добавена стойност - на химическата и фармацевтичната промишленост, на електрониката, на машиностроенето и производството на резервните части... 

Китайските туристи тепърва ще откриват красотата на Страната на розите. Но може да се каже, че и Китай вече  се е превърнал в посещавана от българите дестинация.

Инвестиции от Китай в България

"В сътрудничеството си с Китай българската страна се стреми да привлича сериозни китайски инвестиции в сектори, в които страната ни има традиционни предимства и такива, които осигуряват висока добавена стойност и повишена конкурентоспособност на икономиката – машиностроене, автомобилостроене, електроника и електротехника, информационни и комуникационни технологии, селско стопанство и хранително-вкусова промишленост". Това е написано на  страницата на Министерството на икономиката.

Припомняме , че през юли 2018 г. председателят на Държавния съвет на Китай Ли Къцян беше на посещение в България. То бе  съчетано с провеждането в София на Седмата среща на правителствените ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай (Среща на върха "16+1").

Тогава бяха подписани редица двустранни споразумения, които звучаха много обещаващо. Те предвиждаха: 

- сътрудничество в областта на малките и средни предприятия (МСП);

- сътрудничество в областта на науката и технологиите;

- финансово сътрудничество между банките за развитие на двете страни;

- съвместно изграждане и управление на индустриални зони;

- ползване на разплащателните карти на "Юнион Пей" в България;

- износ на българско вино, розово масло и козметика;

- изграждане на нова централа за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и т.н.

После обаче не последва нищо съществено.

Вярно, съществуват няколко "живи" проекта, един от които е придобиването на софтуерната компания "ММ Solutions" от китайската  Thunder Software Technology през 2017 година.

Първият голям проект обаче - българският завод за производство на китайски автомобили "Грей уол"  в с. Баховица - умря през 2016 г. - още преди да е стъпил на пазара по-сериозно.

Географското положение може да е

конкурентно предимство на България -

не само във физическия, но и в дигиталния свят, а доказателство за това е откритият през ноември 2017 г. в "Индустриална зона Тракия" край Пловдив "Логистичен център за електронна търговия със селскостопански и други продукти" с Китай. Източната страна  е важен партньор на България в Азия. А така се разшириха хоризонтите на сътрудничеството в две области, които са значими за икономиките и на двете държави – селското стопанство и електронната търговия.

Не една и две делегации от Китай, в които участват  представители на Китайската банка за развитие, на транспортни и строителни фирми, сред които и на китайските железници, идваха, разглеждаха, разговаряха с отговорните фактори в държавата. Проявяваха интерес към строителството на интермодален терминал Варна, както и към модернизациите на железопътните линии Варна - Русе и Карнобат – Синдел.

Китайски компании бяха заявили

интерес да  участват  в големи проекти.

"Чайна Нешънъл Нюклиър корпорейшън пък изпрати писмо за интерес към участие в изграждането на АЕЦ "Белене" през февруари 2018 година. Запитване за ядрения проект имаше и от друга китайска фирма - "Чайна Дженерал Нюклиър Корпорейшън" - още през 2016 година.Но тогава  правителството още не беше решило дали ще възражда строежа на АЕЦ "Белене".   

Китайски фирми проявяваха интерес и към строителството на втори мост край Русе и към скоростния път между Русе и Велико Търново,, към  тунела под Шипка, и към автомагистрала "Черно море" между Варна и Бургас , а също към изграждането на  АМ "Хемус"

В  крайна сметка до момента няма големи инфраструктурни проекти у нас, в които да участват китайски инвестиции. Проблемът е, че българското правителство не дава държавни гаранции, а китайците са свикнали да работят по такъв  начин. И още нещо специфично за бизнеса от тази азиатска страна - самоучастието в проектите. А то  е сред основните изисквания за финансиране от Китай.

Facebook logo
Бъдете с нас и във