Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТЪРГОВСКИ ФИРМИ В ЛАПИТЕ НА ЧИНОВНИКА

Многото усилия на депутатите в борбата със злоупотребите в държавните дружества родиха поредния парадокс в правния мир на държавата. Народните избраници вместо да изпишат вежди ще избодат очите на доста мениджъри на предприятия, които са с повече от 50% държавно участие и се намират в забранителния списък за приватизация. Такива са например Булгаргаз, Национална спортна база, Международен панаир Пловдив, Информационно обслужване, АудиоВидео Орфей и други. В последните изменения на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приети от парламента и публикувани в Държавен вестник на 1 септември, се прокрадва едно изречение, чрез което на Агенцията за приватизация (АП) се вменяват задължения, които по принцип трябва да бъдат изпълнявани от принципалите на компаниите - агенции и министерства. Въпросният текст гласи, че: За търговските дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, включени в списъка по чл. 3, ал. 1, забраната по ал. 1 има действие от влизането в сила на този закон, без да се взема решение по ал. 2.
Най-простичко казано, зад тази неясна юридическа формулировка стои следната фактология: ръководителите на засегнатите от промените дружества трябва да се допитват писмено до АП и да искат разрешение както за продажбата на техни активи, така и при отдаването им под наем. В това няма нищо лошо предвид скандалите, които се развихриха около плановете за дългосрочното отдаване под наем на зала Фестивална за смешно ниска цена, за което в. БАНКЕРЪ алармира първи. За големите държавни фирми, като Булгаргаз, които сключват наемни договори веднъж на пет или десет години и този тип дейност сама по-себе си не е част от основния им бизнес, новият законов текст няма да създаде неудобства и проблеми. Погледната от друг ъгъл обаче, именно тази промяна в закона може да парализира дейността на мнозина търговски дружества с държавно участие, чиято основна дейност е предоставянето на площи за временно ползване срещу определено заплащане.
Депутатите, явно улисани в изпълнението на норматива си за приети закони, са забравили да уточнят какви точно документи трябва да предоставят шефовете на държавните компании в Агенцията за приватизация, когато ще отдадат под наем, например стадион за футболен мач. Дали това трябва да бъде молба, заявление, копие от договора за наем или е достатъчно и едно телефонно обаждане. Тук възниква и другият въпрос към кого трябва да се обръщат мениджърите, дали към председателя на приватизационната агенция, дали към секретарката му или към произволно избран чиновник - да речем от правния отдел. Все неща, които народните избраници не са включили в текстовете. Както и много важното обстоятелство - до колко дни от запитването АП или нейния шеф е длъжен да даде въпросното разрешение - и то да не е от типа след дъжд качулка.
Най-сериозно от законовото недоносче ще пострадат
държавни компании като Национална спортна база ЕАД, Академика 2000 и Международен панаир Пловдив. Все дружества, създадени специално за отдаването на търговски площи под наем. Почти 100% от техните приходи идват от тази дейност. Национална спортна база е собственик на националния стадион Васил Левски, който редовно се наема за футболни срещи, концерти и други мероприятия. Представете си футболния отбор на руския мултимилиардер Роман Абрамович Челси преди мача с Левски от шампионската лига в сряда (27 септември) да поиска да наеме стадиона за един ден. Просто ей така, за да свикне с обстановката на него. Шефът на държавното дружество трябва да подготви някаква документация и да я изпрати в АП. Споменатото ведомство обаче няма вменен законов срок, в който разрешението или забраната за сключването на договора за наем да бъде върнато. Което означава, че Абрамович ще бъде оставен на произвола на някои чиновник или на някоя секретарка. Предвид факта, че българската администрация не е от най-бързите, отговорът може да бъде получен и една седмица след приключването на мача. Тогава обаче административните съдии ще се изпочупят от работа.
Освен това Агенцията за приватизация ще бъде затрупана и със стотици молби, които ще трябва да преглежда ежедневно, тъй като никъде в текста на последните законови промени не е упоменато за точно какъв тип договори за наем трябва да се произнася ведомството. В много случаи, особено спортните федерации, залите и стадионите, се отдават под наем за няколко часа, докато приключи въпросният волейболен, баскетболен или футболен мач. Дружество като Международен панаир Пловдив пък организира няколко мероприятия в годината, където изложителите са над 1000 фирми и ако за всяка наета площ трябва да се даде одобрение, то тогава може би ще се наложи да зачеркнем с лека ръка и Пловдивския панаир.
Вместо да направят процедурата по отдаване под наем на активите на държавните дружества от забранителния списък по-прозрачна, новите нормативни документи поставят невъобразими пречки. Нещо повече, те превръщат държавните чиновници в надзиратели на мениджмънта на дадена компания. За шефовете й пък не остава нищо друго освен да се превърнат в книжни плъхове, които всеки ден ще пишат купища писма, заявления и други формуляри, влизайки в ролята на перманентни просители за разрешения. Е, оттук до корупционната схема има само една крачка.
Изпълнителният директор на държавното дружество Национална спортна база Данаил Димов заяви специално за в. БАНКЕРЪ, че ситуацията, която налага тази поправка в закона, е доста недогледана. Той допълни, че за други дружества тя може и да не създаде особени пречки, но при Национална спортна база нещата ще се усложнят доста и не вижда логиката на промяната, която реално въвежда режим, чрез който се блокира дейността на компанията. Димов допълни, че много често се налага да се вземат решения за предстоящо събитие не за дни, а за часове и тогава само благоразположението на Агенцията за приватизация би решило проблема. По този начин ние се превръщаме в един неравнопоставен търговски субект на пазара. Да не говорим, че няма никаква логика да се отнемат функциите на принципала, който в нашия случай е ДАМС, и те да бъдат прехвърляни на Агенцията за приватизация. Все пак ние имаме доста специфична дейност, свързана с непрекъсната динамика на спортните събития и би трябвало да можем адекватно и бързо да реагираме на всяка създала се ситуация, като от една страна, създаваме необходимите условия, а от друга, работим и като търговско дружество. Нека не забравяме, че основните ни финансови постъпления идват на базата на точно тези бързи реакции за задоволяване на нуждите на всяко едно спортно дружество и съответното събитие. Това ново задължение само ще усложни и без това тежкия разрешителен режим, на който до този момент бяхме подчинени.
От другата страната на барикадата изпълнителният директор на АП Тодор Николов се опита да разсее притесненията относно пълното администриране на един икономически процес. Пред в. БАНКЕРЪ той заяви: Това изменение на закона действително би създало проблеми не само в дружества като Национална спортна база и Академика 2000. Наистина, компании, които се издържат от наеми, ще бъдат ангажирани непрекъснато да подават молби за разрешения до нас, но ние ще вземем принципни решения, които ще гарантират дейността им и в никакъв случай няма да затрудняват работата им. Има различни дружества и към всяко едно трябва да се подходи индивидуално, затова не е необходимо да се издават допълнителни наредби, в които да се поставят срокове за изпълнение. Най-отговорно заявявам, че ние ще създадем такъв ред, при който този проблем няма да спъва дейността им.
Заради изказаното в този материал мнение със сигурност ще се намерят хора, които да ни обвинят, че защитаваме безконтролността на решенията в държавните дружества. Вестник БАНКЕРЪ ще остане непримирим, както и досега, и ще продължава да информира обществото за подготвяни далавери, каквато беше сделката за дългосрочно отдаване на зала Фестивална. Защото именно БАНКЕРЪ пръв алармира и сложи прът в завъртялата се вече машина на манипулацията.
В сегашния случай обаче искаме да докажем, че бързата работа е срам за майстора. Въпросният текст в Закона за приватизация и следприватизационен контрол едва ли ще наложи ефективен контрол върху краткосрочните отдавания на помещения под наем, а по-скоро такъв, който реално ще бъде осъществяван проформа и само ще усложни работата на засегнатите дружества. Депутатите можеха да измислят далеч по-лесен начин, чрез който злоупотребите на управляващите държавни дружества могат да бъдат пресечени. Но затова все пак трябваше да се консултират и с юристи, и със запознати с дейността им.

Facebook logo
Бъдете с нас и във