Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Търговци под чехъл

Докато твърди, че защитава българските производители, властта ограничава конкуренцията

Поредната пиар акция на управляващите този път може да се окаже изключително вредна за икономиката. Под предлог че искат да сложат юзди на големите търговски вериги и да защитят дребните производители и доставчици, депутатите възнамеряват ударно да се намесят в бизнес отношенията между фирмите. Това ще стане с подготвените промени в Закона за защита на конкуренцията, които вече са внесени в Народното събрание.


Сега хипермаркетите, които принуждават контрагентите си да им доставят съответните стоки на възможно най-ниски цени и ги съдират от всевъзможни допълнителни такси, наистина не могат да бъдат санкционирани, защото нито имат господстващо положение на пазара, нито са монополисти. В нормативната база няма член или параграф, по който контролните органи да ги пипнат. Именно с мотива да запълнят този пропуск политиците се канят да въведат в Закона за защита на конкуренцията разпоредби, с които да държат изкъсо веригите. На пръв поглед намеренията им са благородни - въвежда се равноправие в търговските взаимоотношения, защитават се българските производители и най-важното - стоките поевтиняват. Но в действителност може да се случи точно обратното.


Причината е, че в законопроекта има


редица смущаващи предложения

макар че измененията засягат само няколко члена. Такава е например идеята към понятията "монопол" и "господстващо положение" да се прибави и терминът "значителна пазарна сила". За злоупотребите в този контекст се предвиждат същите санкции, както в останалите два случая. Според определението такава сила притежава предприятие, което "не е с господстващо положение, но с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като неговите доставчици или купувачи са зависими от него". Критериите, по които ще се определя дали дадена фирма има значителна пазарна сила, пък ще се опишат в специална методика, която Комисията за защита на конкуренцията ще изработи в тримесечен срок от приемането на промените в норматива.


По-важното обаче е, че под ударите на закона ще попаднат не само големите вериги и хипермаркети, но и редица други търговци. На практика корекциите ще засегнат всички икономически субекти, тъй като никъде не се отбелязва, че те се отнасят само за магазините и дистрибуторите на бързооборотни стоки. При това положение без отговори остават въпросите какво ще се случи на пазара на мебели, да речем, или на този за строителни материали? Ами дилърите на автомобили? Нищо не пречи те също да бъдат заподозрени като "значителна пазарна сила". Така стоят нещата и с бензиностанциите. Ето защо браншовите организации настояват въпросното понятие да се подложи на широко обществено обсъждане и критериите за наличието на такава сила да се опишат в закона, а не в методика, съставена от антимонополната комисия.


Притеснително е и искането за уеднаквяване на търговските практики и регулирането на взаимоотношенията между търговците, от една страна, и производителите и доставчиците, от друга. Тоест държавата иска


да отнеме правото на свободно договаряне

между стопанските субекти, задължавайки ги да спазват определени условия. За целта се предлага изготвянето на общовалидни типови договори, които търговците да прилагат в отношенията си с доставчици или купувачи. Вярно, че това ще се отнася само за предприятията с оборот над 50 млн. лв. за предишната година, но пак си е вмешателство в правото им сами да определят поведението си на пазара. Добре, че поне засега не се говори за поставянето на рамки на ценовите политики на частните фирми.


Иначе ще има изискване споменатите типови договори или условия към доставчиците да се изпращат за оценка и одобрение на Комисията за защита на конкуренцията. Съответно, получените от нея становища и самите договори задължително ще се публикуват на интернет страниците на търговците. Неизпълнението на тези разпоредби ще се наказва с глоба в размер до 1% от среднодневния общ оборот за предишната година. Решенията кой и с колко да бъде санкциониран ще взема отново уж независимият антимонополен орган. И всичко това


много лесно може да се използва

за натиск върху бизнеса.


С преходните и заключителните разпоредби пък се правят поправки в Закона за храните. Те въвеждат редица ограничения за договорите между търговците и доставчиците на хранителни стоки. В тях няма да може да се включва предоставянето на каквито и да е услуги от купувача на продавача, независимо дали са свързани, или не с предмета на продажбата. Обяснението е, че сега точно по този начин хипермаркетите начисляват редица такси на контрагентите си. Търговските вериги няма да могат да забраняват на доставчиците си и предоставянето на дадени стоки на други купувачи (днес някои магазини успяват да си издействат правото само те да продават определени продукти). Няма да могат да се налагат и ограничения за доставка или въобще да се отказва предлагането на стоки, които търговецът продава със своя марка.


По-нататък се забранява на търговските вериги да налагат неустойки за храни, чийто срок на годност е изтекъл по време на престоя им в магазина. А на финала е казано, че в договорите няма да може да се описват такси и услуги, неосновани на добросъвестната търговска практика (каквото и точно да означава това). Нелепото е, че за спазването на всички тези правила ще следи Агенцията по безопасност на храните. Тя и сега не може да е справи с основната си дейност, а какво остава да поеме и тази толкова обемна работа.


В последна сметка законопроектът в сегашния му вид може да създаде необосновано предимство за българските производители пред чуждестранните, след като търговците бъдат задължени да им осигурят по-благоприятни условия. Това обаче противоречи на всички европейски норми за свободна търговия. В допълнение добре знаем и колко са "коректни" нашенските предприемачи. Освен че в повечето случаи те работят далеч по-неефективно от чуждестранните, искат да печелят повече от тях и досега само вносът успяваше да ги задържи на земята. Така че управниците трябва да премислят добре, преди да направят прибързани промени в законодателството, само и само за да се харесат на публиката. Както са тръгнали, много е вероятно след някой и друг месец да им се наложи да обясняват защо са поскъпнали дадени стоки. Всъщност най-добре е нищо да не предприемат, поне докато в Брюксел се подготвя европейска директива за търговията.


 


 


Съвпадения



При управлението на ГЕРБ също имаше напъни за промени в Закона за защита на конкуренцията. През септември 2012-а такъв законопроект бе внесен в деловодството на Народното събрание с подписите на депутати от четирите най-големи тогава парламентарни сили - Мартин Димитров (Синята коалиция), Йордан Цонев (ДПС), Румен Овчаров ("Коалиция за България") и Диан Червенкондев (ГЕРБ). Той обаче въобще не стигна до обсъждане в пленарната зала. Сега вносителите са само от управляващото мнозинство - Румен Гечев, Корнелия Нинова, Петър Кънев, Жельо Бойчев и Явор Куюмджиев от БСП, както и Йордан Цонев от ДПС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във