Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Тунелът "Петрохан" - поредното транспортно препятствие

Пари за изграждане на тунел под Петрохан няма, а дали ще останат хора в региона, които да го използват, ако се изгради?

Щом се заговори за тунел под прохода Петрохан, това означава, че предстоят избори. Така шеговито коментират хората в Северозападна България всяко поредно връщане към темата за този транспортен проект. Тунелът под прохода Петрохан обаче е символ на безсилието и безхаберието на управляващите през последните години. Или може би на нежеланието им да се присъединим (транспортно) към Европа?  Как иначе да си обясним факта, че най-близкият до "мечтата ни" български регион продължава да стои на опашката по степен на развитие. Досега обещанията за Северозапада са били повече от действията в тази посока. След изграждането на "Дунав мост 2" при Видин, вместо да се реши проблемът на този регион, той го задълбочи - от гледна точка на транспортната достъпност.

Не направихме тунела под Петрохан, когато строихме "Дунав мост 2", той не е включен в програмата за развитие на Северозапада, така че тепърва ще се търсят пари за евентуалното му изграждане. Говори се отново за публично-частно партньорство. Преди години представяха  този начин на финансиране  като най-рационалния вариант за реализиране на големи инфраструктурни проекти, но не  постигна  особен успех у нас. Сега отново става актуален  във връзка с тунелите под Шипка и Петрохан. Усилията да се привлекат чуждестранни инвеститори са провокирани от ограничения финансов ресурс в държавата в момента, казват управляващите. Надеждите са, че тези фирми са разбрали, че България няма да предоставя държавни гаранции за частни инвестиции в публична инфраструктура и няма да поставят на масата за преговори такива изискания.

Няколко китайски компании вече са заявили интерес за участие в инфраструктурни проекти у нас. Става дума за скоростния път Русе - Велико Търново, за продължаването му до Шипка, за автомагистрала "Черно море", за скоростен път от Видин до Ботевград и за третия мост над река Дунав.

Характерът на  трафика  през прохода Петрохан прави наложително построяването на тунел. Въпреки че пътят  се поддържа целогодишно за преминаване на моторни превозни средства, често през зимния сезон се налага да го затварят  за движение  на тежкотоварни автомобили поради обилни снеговалежи.

Жителите от Северозапада искат тунел под Петрохан от години. Според тях така може да се ускори икономическото развитие на района. Ако погледнем картата на икономическите региони на България,  остава  впечатлението, че на запад от пътя София - Велико Търново нищо не се случва. Това е единственият район у нас без висше училище, затварят се средни професионални училища, а след като няма подготвени кадри, как да се очаква  тук да дойдат инвеститори - български или пък чуждестранни. Тунелът под Петрохан е възможност районът да се отвори инфраструктурно - към столицата и към Южна България. Строителството на това съоръжение според различни оценки би спестило и  46 км от разстоянието между София и Монтана, казват експерти.

Изграждането на тунел под Петрохан е залегнало в регионалния план за развитие на Северозападния район за планиране още през февруари 2008 годита. Тогава правителството на Сергей Станишев дори го обяви  за приоритетен, но всичко си остана на хартия. "Няма финансово-икономическа обосновка, затова се разбрахме да го предлагаме на инвеститори, които идват в България. Държавни пари към момента не можем да обещаем, можем да обещаем да подготвим всички процедури, които и в момента вървят, и да направим опит за публично-частно партньорство", каза през март тази година премиерът Борисов. Тогава правителството на ГЕРБ прие проекторешение за изграждане на скоростен път до Видин и на тунел под Петрохан. За това  подземно  съоръжение министър-председателят обяви, че държавата го подготвя за концесия. "Държавни пари в момента не можем да обещаем."

През септември новият министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова съобщи, че се работи усилено за довършване на АМ "Хемус" и по вертикалните отсечки Видин - Ботевград и Русе - Велико Търново. "Желанието ни е с въвеждането на тол системата, която ще ни даде допълнителен ресурс, да успеем да изграждаме нови пътища и да ремонтираме старите, които имат нужда", уточни тя. "Имаме амбицията част от пътните проекти, като тунелът под прохода Петрохан и тунелът под Шипка  да бъдат реализирани с публично-частно партньорство с цел да се осигури финансиране за всички проекти на стойност близо 3 млрд. лв., които са в програмата на правителството и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството", допълни Аврамова.

Надеждите на Северозапада за изграждане на съоръжението се възродиха, след като в средата на август Агенция "Пътна инфраструктура" пусна обществената поръчка за изработване на прединвестиционно проучване за трасе по направлението Монтана - София  с тунел под Петрохан. Това обаче стана с четири месеца закъснение. Процедурата трябваше да е факт през месец май. Тя бе обещана през март от строителния министър Николай Нанков и от премиера Бойко Борисов, след като през януари хората от Северозападна България отново организираха протести и няколко пъти спряха движението по международния път Е-79. Недоволството им бе от състоянието на инфраструктурата в региона. Жителите от Северозапада настояваха за изграждането на тунел под прохода "Петрохан", за да се съживи икономиката и да се привличат инвеститори в региона. Те искат и магистрална връзка София - Монтана - Видин. Този тунел ще спаси региона от изчезване, а би бил и един безценен подарък за превозвачите, тъй като през прехода Петрохан минава най-големият трафик, който е насочен към Европейския съюз, са мотивите на протестиращите.

Целта на прединвестиционно проучване е бъдещият изпълнител да посочи минимум три варианта за развитие на ново пътно трасе с тунелно преминаване под Петрохан. Въз основа на тези документи трябва бъде определен пътният габарит на направлението. Ще бъдат проучени необходимите капиталовложения за реализацията на проекта, както и разходите за поддържане и годишна издръжка на пътя и пътните съоръжения. След приключване на прединвестиционното проучване следва процедура за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), въз основа на която ще бъде взето решение за одобрение на вариант за бъдещото трасе. След влизането в сила на решението по ОВОС ще се пристъпи към изработването и на идеен проект по одобреното трасе. Индикативната стойност на обществената поръчка е 500 000 лв. без ДДС, а срокът за изпълнение - 180 дни. Критерият за оценка на офертите е "икономически най-изгодна оферта". Офертите се приемаха до 27 септември.

В крайна сметка седем са отворените оферти в откритата процедура за избор на изпълнител за изработване на прединвестиционно проучване за трасе по направлението Монтана - София, с тунел под Петрохан, съобщиха от Агенция "Пътна инфраструктура". Отворените оферти, по реда на постъпването им в деловодството на АПИ, са на: обединение "Логистика - СВЕКО", с участници: "Логистика 21" ЕООД и "СВЕКО Енергопроект" АД; обединение "Петрохан 2019", в което са: "Трансконсулт-22" ООД и "Университет по архитектура, строителство и геодезия-Център да научни изследвания и поректиране" ЕООД; "Пътпроект - 2000" ООД; ДЗЗД "Петрохан Проект", в което участват: "Рутекс" ООД, "Метропроект Прага" АД и "Геоконструкт" ООД; "Илия Бурда" ЕООД; "Вия план" ЕООД и "Пътпроект" ЕООД.

Някои от кандидатите са с опит, други пък ще се пробват в съдружие. Истината обаче е, че пари за изграждане на съоръжението в момента няма, а и дали ще останат хора и фирми в региона, които да го използват, ако бъде  изградено?!

Въпреки че се говори за тунел под Петрохан, на практика се работи по-целенасочено по скоростния път между Видин и Ботевград. Председателят на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" Светослав Глосов го нарече ключов проект за Северозападна България, тъй като съществуващият първокласен път Е-79 отдавна не може да поеме трафика за "Дунав мост 2". Изграждането на трасето ще започне от двата най-тежки участъка - от Мездра до Ботевград и от Видин до Ружинци, които са общо 88 километра. Това е малко повече от половината от общата дължина на направлението. Глосов отбелязва, че целта е работата по него  да завърши  до декември 2021 г., а най-тежките му участъци да са готови до края на 2020-а. Направлението е перспективно и с това, че с модернизацията на трасето от "Дунав мост 2" може да се осигури бърза и удобна връзка между автомагистралите "Хемус", "Тракия" и "Струма". Високоскоростният път обаче осигурява и връзката на София през Видин към  Будапеща, Братислава и Западна Европа  като част от транспортен коридор №ІV.

 

 

Петроханският проход (Гински проход, Берковски проход, Клисурски проход) се намира  в централната част на Западна Стара планина. Дължината му е 24.1 км, а надморска височина на седловината е 1409 метра. През прохода преминава участък от 24.1 км от второкласен Републикански път ІІ-81 София - Берковица - Монтана - Лом.

Планове за изграждане на тунел под седловината, който би улеснил пътуването до Северозападна България и би подобрил транспортните връзки с Румъния, съществуват още отпреди 1990 година. Евентуално такова съоръжение би съкратило разстоянието от София до Видин със 100 км, а от него до Враца ще бъдат само 30 километра. С изграждането на втори мост над река Дунав при Видин проектът за тунел отново стана актуален в контекста на Паневропейски коридор №4. Финансирането му се планира като публично-частно партньорство.

През декември 2013 г. след разговори в Китай, проведени от  председателя на 42-то Народно събрание Михаил Миков, стана ясно, че Китайската банка за развитие е заявила  готовност да инвестира в строителството на тунел под Петрохан, но разговори по темата  не последваха.

Facebook logo
Бъдете с нас и във