Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Трънливият "зелен" път

S 250 271f4a0b 777a 4692 aa71 c65d9a8c8e58

Втора седмица тече общественото обсъждане на стратегията по приоритет "Кръгова и нисковъглеродна икономика", залегнал в националната ни програма за развитие до 2030 г. Основната му цел е да се повиши енергийната производителност, като се следват принципите на кръговата икономика и се стимулира внедряването на нисковъглеродни и безотпадни технологии. 

 

Колкото и да е странно, въпреки това конкретика за ангажиментите на правителството и начините, по които  които ще се постигнат целите, поставени от Парижкото споразумение, липсва.

Ето защо редица хора, дръзнали да създават и развиват екологични технологии се отказват. А малкото, които успяват, минават през дълъг и трънлив път.

"БАНКЕРЪ" се свърза със сдружение Green Globe Alliance (GGA), което среща предприемачи и иноватори, за да създадат заедно екологични технологии и решения в сферата на алтернативните енергийни източници, намаляването на въглеродните емисии, влагането на биополимери в индустрията и др.

Съвместно с Института по електрохимия и енергийни системи към БАН GGA разработва оксиводородна инсталация, която в пъти намалява въглеродния отпечатък -

единствената работеща в България.

Приложима е навсякъде, където има процес на горене – в двигатели, в електрически централи и др. Въпросната оксиводородна система е внедрена към оранжерията на предприемача Виктор Асенов, отличен с "Млад фермер" за 2018 г.

Проучване на Балканския институт за устойчиво развитие показва, че с нея разходите за отопление на 6-декаровата му оранжерия намаляват с 240 лв. за денонощие. Замърсяването с изгорели газове намалява с 15 – 30 %, а твърдите частици – с 5 до 8 пъти.

Оранжерията се затопля от котли, а горивото за тях е слънчогледови пелети. Електролизьорите в инсталацията разделят водата на кислород и водород и смесват елементите в т.нар. браунов газ. Той се вкарва в горивния процес като допълнително гориво към другия енергоизточник – пелетите. Така едновременно се намалява количеството на ползваното гориво и по-бързо се достига желаната температура. Любопитното е, че колкото е по-ниско КПД-то на горивото (пелети, дърва), толкова повече се засилва горивният процес с помощта на брауновия газ.

Инвестицията за инсталацията е част от целия проект за оранжерия, който е на стойност около 2,5 млн. лв.

Тя обаче се възвръща за по-малко от две години,

спестява бъдещи разходи и осигурява по-чист въздух. В същото време разходите за CO на ТЕЦ "Марица-изток 2" за 2018 г. надвишаваха 300 млн. лв. А за 2019 г. - 500 млн. лв. 

"Свързахме се с енергийното министерство да предложим своето решение за намаляване на въглеродните емисии на ТЕЦ "Марица-изток 2", но в същия период държавата дерогира новите екологични изисквания за ТЕЦ-а безсрочно", разказва основателят на сдружението Симеон Стоилов. Така изискването за внедряване на екологична технология в предприятието се отлага... макар европейските срокове да текат.

Главният проблем пред реализацията на природосъобразни технологии от край време е начинът на финансиране. Основно финансиране може да се получи от банките, само че нормалните хора не могат да покрият 200-300% обезщетение, което те изискват.

За инсталацията на браунов газ, банката иска от Виктор Асенов

да обезпечи двойно стойността на целия проект.

Той и роднините му залагат буквално всичко, което имат, за да покрият огромната сума. Така цялата политика за помощ на малки и средни предприемачи рухва, особено когато става дума за нещо рядко и непознато на пазара.

"Доверих се на проучването на БАН. И не сбърках", коментира за "БАНКЕРЪ" Виктор Асенов. Повечето малки предприемачи обаче си спестяват риска и стреса, като се отказват от начинанието си, дори преди това да са получили одобрение по европрограми.

"Средствата от оперативни програми подпомогат определена дейност, но те са реимбурсиращи - възстановяват пари за вече направени разходи. Трудно се осигурява началното финансиране, с което бенефициентите по европрограми да потърсят възстановяването му", споделя още Стоилов.

"В някои програми има заложен аванс, но за да го вземеш, трябва да обезпечиш с банкова гаранция, не само него, а целия проект и то в пъти на цялата му стойност", добавя още Теодосий Димитров, докторант към Института по електрохимия и енергийни системи към БАН за непосилните изисквания на финансовите институции. 

Този проблем може да бъде сведен до минимум,

ако на национално ниво ясно се определят зоните, в които се търсят решения. Инвеститори, инвестиционни фондове и банки трябва да опознаят потребността на пазара, за да вземат решение дали да финансират нечий екологичен проект.  

Ако по проблема с въглеродните емисии държавата направи списък с най-големите източници на въглеродни емисии в страната и набор от възможни решения на проблема – чрез филтриране, с промяна на горивния процес или на гориво, то тогава инвеститорите и банките ще могат лесно да проверят дали даден проект отговаря на стратегическите цели на държавата. И да преценят дали има перспективна икономическа ниша, която ще се подкрепя с регионалната и националната политика. При подобни условия не ще е нужна непосилно високата банкова гаранция и реално ще се удари рамо на предприемачите.  

През януари  Еврокомисията представи План за инвестиции за устойчива Европа, с който ще се финансира Зеления пакт. В него се предвижда привличането на поне 1 трлн. евро публични и частни инвестиции през следващото десетилетие. Около половината от финансирането ще дойде от бюджета на ЕС, а 25 млрд. евро се очакват от схемата за търговия с емисии на ЕС.

Средствата са огромни, но ще получим достъп до тях само ако се научим да мислим и работим зелено. Очевидно ни чака труден път, за да го постигнем.

<!--![endif]--><!--![if-->

Facebook logo
Бъдете с нас и във