Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТРУДНИЯТ ПРЕХОД КЪМ ЛИБЕРАЛНА ОСИГУРИТЕЛНА СИСТЕМА

Преходът от държавното социално осигуряване към частно чрез лични пенсионни и лични медицински сметки е свързан със сериозни затруднения от различен характер. Показва го опитът на Чили, Колумбия, Боливия, Перу, Аржентина, Уругвай, Мексико, Салвадор, Сингапур и други.
Най-голямата трудност идва от това, че е нужно време (минимум 20 години), докато от осигурителните вноски се натрупат средства по личните пенсионни сметки (ЛПС). През този период хората в пенсионна възраст трябва да получават полагащите им се пенсии за трудов стаж и платени осигуровки. Но Чили и няколко държави закриха още в началото на реформата (преди 25 години) старата система на държавно пенсионно осигуряване, а необходимите средства за текущите пенсии набавяха от приватизацията, нов държавен дълг, бюджетни излишъци и други източници. Това решение не се оказа най-сполучливо. В останалите страни новата и старата пенсионни системи функционираха през преходния период паралелно.
Пенсионната реформа в България
фактически започна през 2000 година. Тогава, с промените в Кодекса за социално осигуряване, се въведе Допълнителното задължително пенсионно осигуряване по индивидуални партиди в Професионален пенсионен фонд, а през 2002-ра и в Универсален пенсионен фонд, управлявани от лицензирани пенсионноосигурителни дружества. По този ред се осигуряват лицата, родени след 31 декември 1959 година. Вноските по допълнителното задължително пенсионно осигуряване са 4% през 2006-а и 5% през 2007 г. (към осигурителния доход). Те се спадат от облагаемия доход. С техния размер се намалява осигуровката за държавния пенсионен фонд, която е 23 на сто. През 2006-а осигуреното лице внася 35%, а работодателят 65% от цялата осигуровка. Законът предвижда това съотношение ежегодно да се променя и да достигне през 2009 г. 50 на 50 процента. Размерът на пенсията се определя съобразно средномесечния осигурителен доход през три от последните 15 години и целия средномесечния доход след 1996 година.
Съществуващото от 1994-а допълнително доброволно пенсионно осигуряване получи през 2000 г. нова законова регламентация в Кодекса за социално осигуряване.
Непоследователност на пенсионната реформа
Разгледаните промени в законодателството са насочени към усъвършенстване на държавното пенсионно осигуряване, а не към замяната му с частно осигуряване по лични пенсионни сметки. Главната цел е да се допълнят крайно ниските пенсии от Държавния пенсионен фонд с пенсиите по допълнителното задължително и доброволно осигуряване. Очаква се също, че работещите ще бъдат стимулирани да легализират дейността си и да обявяват пълния размер на своите доходи. Което ще позволи да се увеличат постъпленията в държавния пенсионен фонд и да се намали процентът на осигурителните вноски в тях (с 2 до 5-процентни пункта за 2007 г. по предварителни разчети на Министерството на финансите).
В закона обаче липсва яснота за бъдещето на пенсионната система.
Как да се извърши преходът?
Преди всичко е необходимо чрез промени в Кодекса за социално осигуряване индивидуалните партиди по допълнителното задължително пенсионно осигуряване да придобият всички качества на лични пенсионни спестовни сметки. Това означава титулярите им самостоятелно да се разпореждат с тях, като избират (или сменят) пенсионно осигурителното дружество без излишни ограничения и сами решават при навършване на пенсионна възраст как да използват натрупаните средства - във вид на доживотна пенсия или като ги изтеглят и ги инвестират в други активи.
Разширените права на осигурените лица е необходимо да се съпровождат и с по-голяма отговорност. Целесъобразно е още от началото на 2007 г. вноската в личната пенсионна сметка да стане 6%, при постоянно съотношение 50 на 50% между дяловете на работника и на работодателя. При такъв процент на осигурителната вноска след 35 години трудов стаж осигуреното лице ще разполага по личната си пенсионна сметка с 78118 лева, или с месечна пенсия 434 лева. (Изчислението е направено при 10% средна нетна възвръщаемост от инвестирането на средствата по ЛПС и при 15 години средна продължителност на получаване на пенсията, съответстваща на 78 години средна продължителност на живота.)
Заварените пенсионери досега и тези, които ще излязат в пенсия през следващите 18 години, ще се издържат от вноските в държавния пенсионен фонд (23%, редуцирани 6% осигуровки по ЛПС). Може да се очаква, че поради засиления личен интерес постъпленията в държавния пенсионен фонд значително ще нараснат, което ще позволи да се намалят осигурителните вноски в него освен с 6% (за ЛПС и с още 7-8%, като достигнат след няколко години около 10 процента. Намаляването на данъчно- осигурителната тежест ще повлияе допълнително за легализиране на трудовата заетост и доходите и за повишаване на събираемостта на пенсионните осигуровки и на подоходния данък (ако и той се намали до 13-15 процента). По-големи ще станат възможностите за спестяване и натрупване, което ще доведе до по-висок стабилен растеж на БВП и благосъстоянието.
Оценка на модела за преминаване към ЛПС
Главното предимство е в значителното увеличаване на пенсиите, а също в сигурността и ограничаването до минимум на рисковете за възникване на дефицити и напрежение в пенсионната система. Участието на бюджета в субсидиране на пенсионния фонд през преходния период няма да надмине сегашния размер от 20-25 процента. Бюджетната субсидия в случая е оправдана, защото именно държавата до този момент е използвала осигурителните вноски на работещите за плащане на пенсиите на сегашните пенсионери. Самият преход в България ще бъде облекчен от вече действащите законови норми и натрупания опит при допълнителното задължително и доброволно пенсионно осигуряване (втори и трети стълбове на пенсионната система).
Основният недостатък на този модел на прехода е свързан с финансовите тежести, които ще продължат да носят гражданите, родени след 1961 г., като плащат освен осигуровките по ЛПС и задължителните вноски към Държавния пенсионен фонд (намалени с 6% и с още 7-8% при повишаване на събираемостта). Анализът показва, че ако се направи опит да се съкрати този преходен период, ще трябва да се мобилизират значителни допълнителни финансови ресурси, ще възникнат усложнения и противоречия в интересите на различните участници в осигурителната система, ще се увеличи рискът.
Съществена слабост на модела е и малката пенсия на лицата, които ще се пенсионират през първите години след 2022 година. Ако те внасят по 6% от дохода си в ЛПС, месечната им пенсия през 2022 г. ще е само 91 лв. (при 400 лв. месечен осигурителен доход и 10% нетна възвръщаемост). Ако обаче те доброволно внасят в ЛПС през двадесетгодишния период още 2% от своя осигурителен доход, месечната им пенсия ще е 128 лв., а при 4% допълнителни вноски ще достигне 152 лева. Основателно е тези лица, плащали (по намаляващ процент) вноски в държавния пенсионен фонд, да получават в течение на пет-десет години след пенсионирането си определена компенсация от този фонд или от бюджета.
Преходът от социалния модел на здравно осигуряване към личните медицински сметки (ЛМС) може да се извърши за много по-кратък период и с по-малки усложнения и трудности. Липсата на натрупани резерви по ЛМС през първите една-две години след въвеждането им ще се компенсира, ако през този период разходите на осигурените лица за извънболнична помощ, а също по клиничните пътеки и диагностичносвързаните групи, се заплащат от наличните резерви на здравната каса и от бюджетните излишъци и резерви. Ще останат обаче проблемите, свързани със стохастичния характер и големите различия в разходите на отделните лица за медицинска помощ и лекарства и с малките доходи (и здравни осигуровки) на социалнослабите граждани. Тяхната острота може да се смекчи чрез предпазливо използване на публични фондове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във