Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ТРИМА МИНИСТРИ ЩЕ УПРАВЛЯВАТ ПЪТНАТА МРЕЖА

Изпълнителна агенция Пътища, която досега се управляваше от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ще се преобразува във фонд Републиканска пътна инфраструктура и ще е на пряко подчинение на трима министри - на финансите Пламен Орешарски, на транспорта Петър Мутафчиев и на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.Това реши парламентът на 30 юни с гласуваната на първо четене нова структура за управление на пътищата. Промените бяха подкрепени от 124 депутати, а 18 се въздържаха. Същевременно мнозинството в парламента отхвърли два законопроекта за изменение на действащия Закон за пътищата, предложени от Евгени Чачев и Иван Иванов от ДСБ, и от независимия народен представител Минчо Христов. В тях се предлагаше да не се събират винетни такси за републиканските пътища, попадащи в административните граници на градовете с районно делене.
Фондът ще има изпълнителен директор, който ще се избира от тримата министри. Шефът на транспортното ведомство ще планира развитието на цялата транспортна схема в страната и ще отговаря пряко за поддръжката, ремонта и строителството на европейските трасета, магистралите, първокласните шосета и пътищата, които водят към граничните пунктове. Министърът на регионалното развитие ще решава проблемите на второкласните и третокласните шосета. В неговите правомощия остава и концесионирането на магистралите. А Пламен Орешарски ще осъществява контрола върху всички средства, които разходват колегите му. Парите от бюджета, от кохезионния и структурните европейски фондове, както и от таксите за ползване на пътищата ще постъпват в бъдещия фонд и ще се управляват от финансовото ведомство.
Средствата и поддръжката на четвъртокласната пътна мрежа обаче, в която влизат всички общински шосета, ще останат под управлението на земеделския министър Нихат Кабил.
В кулоарите на парламента Асен Гагаузов съобщи, че гръцки компании и банки са проявили интерес към участие в предстоящото концесиониране на автомагистрала Струма. По думите му конкурсът за пътя към Гърция, както и за автомагистрала Хемус, ще бъдат обявени до края на 2006 година. На заседанието си през следващата седмица пък правителството ще вземе решение за преговорите с концесионера на автомагистрала Тракия - българо-португалския консорциум Магистрала Тракия АД.
Междувременно стана ясно, че ратификацията на споразумението между България и Румъния за строителството на Дунав мост 2 при Видин-Калафат ще стане до края на септември. За това се разбраха министърът на транспорта, строителството и туризма на Румъния Раду Берчану и Петър Мутафчиев през седмицата на среща във Видин. До 4 юли окончателно ще приключи подготовката на споразумението, през август двамата министри ще го подпишат, а през септември се очаква то да бъде ратифицирано от народните представители на двете страни. Самото строителство на моста ще започне през май 2007-а, ако няма обжалване на търга за избор на изпълнител. Офертите за кандидатите ще бъдат отворени на 15 септември. В късата листа на претендентите за изграждането на обекта са включени пет консорциума. Предвижда се съоръжението да е готово през 2010 година.

Нов закон за спасяването на железниците трябва да бъде приет до края на годината. Около тази идея се обединиха участниците в дискусията за реформите в железопътния транспорт, организирана на 29 юни от председателя на парламентарната комисия по транспорт и телекомуникации Йордан Мирчев.
Експерти и политици са на мнение, че двете дружества - Железопътна инфраструктура и БДЖ, не бива да се обединяват, а да се създаде нов административен орган, който да регулира отношенията между тях. Намеренията са съществуващата дирекция Железопътна администрация към транспортното ведомство да се запази, но занапред да се занимава само с безопасността и издаването на жп лицензиите за кандидат-превозвачите.
Според Йордан Мирчев е необходимо да се преразгледа цялата действаща нормативна уредба, да се промени политиката за формиране на таксите за достъп до инфраструктурата и да се вземе политическо решение за слабо натоварените железопътни участъци. Представителят на парламентарната комисия подчерта също така, че не е решен най-важният въпрос - на източниците за финансиране на двете дружества. Докато модернизацията и ремонтът на железния път ще се осъществяват с пари от структурните фондове на ЕС, засега не се знае откъде ще се вземат средствата за дружеството превозвач.

Facebook logo
Бъдете с нас и във