Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Тридесет и осем строителни разрешения отиват на прокурор

Министър Захариева прави пореден опит да спаси дюните

Екатерина Захариева ще настоява прокуратурата да протестира срещу издадените разрешения за строеж, които заплашват с унищожение дюните край морето. Вицепремиерът по икономическата политика и министър на регионалното развитие и инвестиционното проектиране се срещна с представители на сдружение "Да запазим "Корал" и с началника на Дирекцията за национален строителен контрол Милка Гечева и представители на Министерството на околната среда и водите. Мотивите за това искане на министър Захариева са установените "тежки пороци" при издаването на документите, които ги правят нищожни, смятат експертите от регионалното ведомство. Според тях разрешенията са издадени и презаверявани, без да ги придружават актовете, които се изискват по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие. А решенията за преценка на необходимостта от оценка за въздействие на околната среда са издавани в периода 2004-2006-а и вече са изгубили своята правна сила. Срокът на валидност на тези оценки е петгодишен, определя Законът за опазване на околната среда. На всичко отгоре е установена и липсата на оценки за съвместимост по Закона за биологичното разнообразие. Всичко това дава достатъчно основание на Дирекцията за национален строителен контрол и на кмета на общината да спрат строежите.


Захариева бе категорична, че


няма да се допусне строителство върху дюни

Тя напомни, че проблемът с плажа "Корал" датира от периода 2004-2006-а, когато с него се е разпореждал областният управител на Бургас, доколкото теренът е бил изключителна държавна собственост, преди приемането на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Именно той е следвало да обжалва одобрените застроителни планове за съседните на плажа имоти.


Регионалният министър напомни, че липсата на кадастър, указващ точното местоположение на дюните, е довело до застрояването и унищожаването на природата. И уж от години този проблем е приоритетен за всеки министър, но и до днес няма актуализирани специализирани карти и регистри за 39 плажа с дюни по Черноморието.


Нека припомним, че името на Захариева, която минава за най-близкия човек на президента Росен Плевнелиев в служебното правителство, беше замесено преди години в скандалите около дюните по Черно море. По времето, когато Плевнелиев беше регионален министър, а тя негов заместник (през 2010-а), регионалното министерство не оспори в съда разрешенията за строителство на "Корал", защото забрави да внесе държавна такса от... 20 лева. Сега очевидно министър Захариева е решила да поправи тези свои пропуски.


Тя се обяви и за разделяне на плажовете по категории, за да са информирани туристите кой плаж какви условия им предлага. Според нея добра мярка би било и обособяването на "зелени плажове", какъвто може да е "Корал". При отдаването на такива плажове на концесия могат да се включат изисквания за ограничаване на броя на преместваемите обекти, на шезлонгите и чадърите, за да се осигури повече свободна площ. Много туристи предпочитат да почиват из тихи кътчета, без шумни спортни и атракционни съоръжения и да виждат около себе си повече природни треви и гори вместо бетон.


По информация на в. "БАНКЕРЪ" Дирекцията за национален и строителен контрол ще атакува пред държавното обвинение


солиден брой разрешителни за строеж

Дали този пореден опит за озаптяване на инвеститорите ще доведе до успех обаче е доста спорно. Нека припомним, че през май в. "БАНКЕРЪ" пръв информира, че градежите на плажа побеждават държавата. Независимо че в началото на годината министерствата на околната среда и водите и на регионалното развитие спряха изпълнението на Общия устройствен план на Царево, докато приключи процедурата по изменението му. И докато бъде изпълнено наложеното изискване за нова екологична оценка за цялата територия (по нареждане на Европейската комисия). Само преди седмица пък КЗК "обслужи" автора на устройствения план на Царево арх. Калин Тихолов и по негова жалба спря обществената поръчка за изготвяне на нов устройствен план.


Но за да бъдем съвсем точни, поискахме точни данни от Дирекцията за национален строителен контрол. За разлика от всеки друг път, отговорът дойде почти светкавично.


 


За градене на обекти на територията на къмпинг "Корал" са издадени общо 38 разрешения за строеж.



След извършената проверка и установените нарушения в началото на миналата година органите на ДНСК отмениха три разрешения за строеж, а за останалите 12, които не бяха загубили правно действие, беше сигнализирана прокуратурата с искане да ги протестира.



По сигнала на ДНСК, относно тежки пороци в издадените разрешения за строеж Окръжна прокуратура Бургас с резолюция отказа образуването на производство по прогласяване на тяхната нищожност.



Резолюцията на Окръжната прокуратура Бургас беше обжалвана от ДНСК. В резултат от обжалването Апелативната прокуратура в Бургас върна преписката за повторно разглеждане и произнасяне по същество. Повторното произнасяне на Окръжната прокуратура също беше за прекратяване с мотиви, че действително са налице пороците, установени от органите на ДНСК, но те представляват нарушения, които водят до "унищожаемост", а не до "нищожност".



Органите на РДНСК в Бургас извършиха нова проверка на 18 август 2014-а и установиха, че към този момент в сила са общо 16 разрешения за строеж - девет на името на "Ибердрола Инмобилария Риъл Естейт Инвестмънс" ЕООД и седем - на "Прайм Пропърти БГ" АДСИЦ и "Корал Резидънс" ЕАД. Останалите са загубили правно действие и не дават основание да се строи. За тези действащи 16 разрешения за строеж е подготвен сигнал до Върховната административна прокуратура с искане тя да предприеме действие по компетентност за прогласяване на тяхната нищожност, който предстои да бъде внесен.


 


Очевидно е, че институциите са се размърдали. Но както още в началото на лятото предупредихме,


институциите си лаят, а багерите на инвеститорите си копаят...

Четириетажни хотели продължават да растат на метри от плажа, независимо че градежът им е в разрез със сегашните норми на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.


Кметът на Царево Георги Лапчев се оказа безсилен да ги спре, тъй като строителните книжа са отдавна узаконени, а сроковете за обжалването на тези решения били изтекли преди години. Оказва се, че дори при спрян Общ устройствен план инвеститорите са в правото си да ползват одобрените преди години разрешения и няма сила, която да спре леенето на бетона. В добавка всички парцели тук са частни, придобити са отдавна, а строителните им книжа са прецизирани и уредени умело, преди да бъде променен Законът за устройство на Черноморското крайбрежие от 2008 година. Нормативът трябваше да ограничи строителството в рамките на 100-метровата крайбрежна ивица. Според неговия текст максималната допустима плътност на застрояване на тези места е до 20%, а височината на сградите не може да надвишава 7.5 метра. Но тези условия, оказва се, не могат да бъдат наложени, когато разрешителните са издадени преди влизането на новите нормативи...?!


Активистите от екологичното сдружение

"Да запазим "Корал" още тогава твърдяха, че осъществяването на схемата за застрояването на крайбрежието никога не е спирало и едва ли ще спре. Нека припомним, че в края на януари бе направен опит да бъде прокаран нов градоустройствен план за Ахтопол, който на практика даваше зелена светлина за застрояването на големи площи от национален парк "Странджа". Той даваше възможност да се застроят над 400 дка от местността. Там до този момент е имало стари бунгала (строени по социалистическо време), но трябваше да изникне нов квартал на града. Екоинспекцията в Бургас обаче спря плана, тъй като на терена има дюни. В същото време обаче Върховният административен съд отмени този акт. Още по това време кметът Лапчев потвърди, че той реално улеснява застрояването, но виждаше спасение в подробния устройствен план, който трябва да бъде направен. Стана ясно, че новият квартал е предвиден още от 1960-а в плана на града и общият устройствен план е предвиждал как ще изглежда територията чак до турската граница.


Седемгодишната съдебна сага, от която облагодетелствани излязоха собствениците на имоти, обаче вече е причинила далеч по-големи щети за природата. В този период са били изработвани подробни устройствени планове на парче и съвсем различни един от друг (по всяка вероятност според заданието на инвеститора...), обясни тогава кметът в стремежа си да защити общия устройствен план.


Този казус също няма окончателно решение и опасенията на еколозите, че за пореден път ще се намери вратичка за нови градежи, като че ли не са съвсем илюзорни. Гражданското сдружение коментира факта, че плажовете се отдават на концесия само за година (иде реч за над 20 плажа). Идеята е като подготовка като дойде "подходящо" време те да бъдат превърнати в нови терени за застрояване... За съжаление по българското крайбрежие толкова много неща се оказаха лесно постижими.


Бургаският административен съд отмени разрешение за строеж в бившия къмпинг "Корал", с което разполагаше "Ибердрола Инмобилиария". Става дума за елзахранването в местността Смайлов чаир до село Лозенец, където сe намира огромното курортно селище "Корал бийч". С това решение магистратите на практика ограничиха възможността за изграждане на една от най-важните инфраструктури, което пък обезсмисля реализацията на голяма част от проекта - електрификацията на ваканционния комплекс.


Строежът се готви от 2007-а и до момента е съпътстван с много скандали. Проектът, чийто инвеститор е испанската компания "Ибердрола Инмобилиария",предвижда строителство на многоетажни сгради, които ще съдържат общо 2500 апартамента край все още дивия морски плаж и паркоместа за 2350 автомобила - 1800 подземни и 550 наземни. Освен това той включва площад, пешеходна алея до плажа, както и многобройни магазини, заведения и атракциони.


Според легендите, които се носят сред местните жители, там ще бъде направено самостоятелно селище, в което ще има дори мол. Проектът за "Корал бийч" е на фирмата "Стефан Добрев - Архитектура и дизайн".Близо 130-те декара зад плажа, предвидени за застрояване, са в зона А на Черноморието, в 100-метровата ивица от брега, където според ЗУЧК максималната плътност на застрояване трябва да е 20%, а височината на сградите - не повече от 7.5 метра. В проекта за "Корал бийч" и плътността, и височината многократно надхвърлят нормативите.


И макар че сега Захариева


отново е поела поход

към опазване на дюните, част от природозащитните организации очевидно не са много склонни да й повярват. Членовете на коалицията от неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" преди дни с нарочна декларация предупредиха, че това е "поредно правителство, което крие кои близки до властта са придобили незаконно дюни по морето, за да ги застроят". Според тях след направените проучвания правителството вече знае къде се намират дюните по Черноморието, но продължава да не показва цялата налична информация.


Опасенията на експертите на организацията са, че най-вероятно голяма част от дюните са незаконно заменени, приватизирани или реституирани чрез многократни нарушения на конституцията и на българските закони. Това е причината няколко поредни правителства да се страхуват да обявят кои олигарси са новите собственици на дюните, как са ги получили и кои министри и други държавни служители трябва да понесат отговорността за това.


По закон всички дюни, крайбрежни езера, лагуни, лимани и влажни зони представляват публична държавна собственост. Всички те от 1 януари 2008-а трябваше да бъдат включени в кадастралните карти на черноморските общини съгласно Закона за устройство на Черноморското крайбрежие от 15 август 2007 година.


След скандала "Дюни гейт" в Несебър на 2 юли 2013-а Народното събрание задължи Министерския съвет да картира дюните и влажните зони, които пет години бяха забравени от държавните служители - съвсем не случайно.


Днес, повече от година по-късно, дюните и влажните зони като публична държавна собственост все още не са отразени в кадастъра, алармират природозащитниците. А коалицията "За да остане природа" настоява Агенцията по география, геодезия и кадастър да покаже публично специализираните кадастрални карти, които вече са изготвени, но все още не са приети. Природозащитниците искат също да бъде разкрито кои имоти в нарушение на закона са станали частна собственост и в полза на кои лица и фирми.


Ако министър Захариева действително иска да се справи с проблемите, крайно време е обществото най-сетне да получи тази информация. Инак отново само ще чуваме, че някой има намерение да спасява дюните, но... друг път.

Facebook logo
Бъдете с нас и във