Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Трябва да насърчаваме иновациите, смята българин от Световната банка

България ще бъде бедна след 20-30-40 години, ако днес не се вземат конректни мерки. В случай, че желаем да запазим жизнения стандарт, който поддържаме сега, трябва да инвестираме в иновации, изобретения и нови стоки и услуги, които са с висока добавена стойност. Това каза специалистът по развитие на частния сектор Кристиан Филипов от Световната банка на конференция на тема "Икономика в Европейския съюз - кризи и възможности", проведена в офиса на Европейския парламент в София.

Кирилов смята, че основните проблеми на България след известно време ще бъдат застаряващото население, неквалифицираната работна ръка, която не отговаря на високите изисквания на пазара на труда и липсата на координация между образованието и бизнеса. Ако се запази настоящата тенденция се очаква около 50 % от населението да издържа другата част от него, която не работи. Като друга слабост се отчита фактът, че държавата не подкрепя фирмите, които желаят да реинвестират и разработват нови продукти.

От гледна точка на иновациите компаниите са предпазливи, тъй като има два основни проблема. За да се произведе нова стока или услуга е нужно много време (3-5 години), през които компаниите правят проучвания, назначават квалифициран персонал и не е ясно в крайна сметка, дали въобще ще бъде създаден прототип, който да достигне до серийно производство. Всичко това коства разходи и време на фирмите, които тръгват по пътя на иновациите.

Пред компаниите стои и друга трудност - фактът, че дори и да се създадат готов продукт с висока добавена стойност, то конкуренцията много бързо копира създадената стока или услуга. В крайна сметка фирмите- иноватори разполагат едва с 6 месеца до 1 година време, през която да оползотворят по най-добрия начин продуктът, който са създали.

Пред България стои възможността да започне да се работи в тази посока, а страната ни може да разчита на пет сектора, в които има традиции и успехи.

Първият е преработката на хранителни продукти. "Страната ни има големи традиции в хранително-вкусовата промишленост и земеделието. Тази сфера не е развита достатъчно добре и тук има голям потенциал", обясни Филипов. Според него българските хранителни продукти са синоним за качество в страни като Русия, Казахстан и други държави от разпадналия се Съветски съюз.

Производството на машиностроене и елекетроника е друга сфера, в която нашата страна не само е имала традиции в миналото, но и продължава да бъде лидер. Има примери как чуждестранни фирми, базирани в България са сред топ пет в света в тази сфера. Проблемите тук обаче са, че хората, които работят в този сектор са висококвалифицирани и когато се пенсионират не мога да бъдат заместени адекватно.

Фармацевтичната индустрия и информационно-комуникационните технологии са другите две възможности с добро бъдеще пред страната ни. Към момента българските фармацефтични компании произвеждат добре познати хапчета и ги изнасят в чужбина, като не фокусират своето внимание върху това да създадат нови лекове, които ще донесат високи дивиденти.

Около 5 хил. души годишно завършват и намират реализация в сферата на информационните технологии. Преди да започнат работа обаче, те трябва да бъдат допълнително обучени, за да изпълняват своите функции, спомена специалистът от Световната банка. Именно това е примерът, че образованието произвежда кадри за една сфера, но за да се реализират те на пазара е нужно да получат допълнителна квалификация, обясни Филипов.

Културно-креативни индустрии също имат добро бъдеще в страната. Това е една от сферите, в които не е имало уволнения по време на икономическата криза. В бизнеса свързан с рекламата създадените продукти са с над 30 % добавена стойност, стана ясно на дискусията.

Най-големият проблем, който съществува в момента е липсата на координация между правителство-бизнес-образование, отбеляза Кристиан Филипов.

 

Петър Петров

Facebook logo
Бъдете с нас и във