Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Третото правителство на Константин Стоилов облича чиновниците с дрехи местно производство

Константин Стоилов министър-председател на Княжество България от 9 декември 1894 г. до 18 януари 1899 г,

На днешния ден през 1897 г. в България е обнародван Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници.

Това е станало по време на третото правителство на Константин Стоилов, което пък е седемнайстия кабинет на Княжество България. То е съставено самостоятелно от Народната партия, която е съществувала от средата на 90-те години на XIX век до 20-те години на ХХ век. С нея е свързан вестник „Мир“.  Народната партия е сформирана след падането на правителството на Стефан Стамболов, през 1894 г., от представители на старата Консервативна партия и на Народната партия от Източна Румелия. През 1899 г. група, начело с Константин Величков, напуска Народната партия и се влива в Прогресивнолибералната партия. В началото на ХХ век тези две партии все повече се сближават и през 1920 г. се сливат в Обединена народно-прогресивна партия. През 1923 г. тя се влива в Демократическия сговор.

Правителството на Константин Стоилов е назначено с Указ № 14 от 9 декември 1894 г. на на княз Фердинанд Сакскобургготски. То управлява страната до 18 януари 1899 г., след което е наследено от правителство на Димитър Греков. Кабинетът, оглавен от Константин Стоилов, е съставен от представители на Народната партия и руски офицер, начело на Военното министерство.

По негово време е преодолян 10-годишният конфликт с Русия, предизвикано от присъединяването на Източна Румелия към Княжество България и от борбата между Великите сили за влияние над обединената страна и района на Проливите, свързващи Средиземно и Черно море. А Фердинанд е международно признат за български княз.

Вътрешнополитическата либерализация след свалянето на Стамболов води до съживяване и укрепване на основните политически партии в Княжеството - Либерална, Прогресивно-либерална и Демократическа, наред с управляващата Народна партия.

Правителството на Стоилов насърчава индустрията и земеделието с данъчни облекчения и кредит, увеличава облагането на вносните стоки и развива мащабно железопътно строителство,

КАРЕ

·  20 декември 1894 г. - Правителството прокарва през VIII Обикновено народно събрание Закон за насърчаване на местната промишленост, който се отнася до текстила, производството на фаянс, хартия, тухли и други отрасли и предвижда безмитен внос на суровини и машини, намалени железопътни тарифи и данъчни облекчения за по-големите предприятия.

·  20 декември 1894 - На мястото на десятъка (селяните са облагани с една десета част от земеделските продукти и дребния домашен добитък) и емляка е въведен поземлен данък.

·  20 декември 1894 (1 януари 1895 по нов стил) - Гласуван е и Закон за акцизите и повишаване на вносните мита, който задължава правителството да договори с Великите сили промени в търговските им привилегии по Берлинския договор и го вкарва в конфликт с Австро-Унгария.

·  20 юни 1895 - Железопътната линия Каспичан - Шумен, част от проектираната жп връзка на София и Варна, е въведена в експлоатация.

·  30 юли 1896 - Правителството на Стоилов и международен банков синдикат начело с Париба сключват „Земеделски заем“. България получава 30 милиона лева (при 5 % лихва) за капитализиране на земеделските каси, инвестиране в инфраструктурата (жп линиите от София за Каспичан и Кюстендил) и обслужване на стари дългове.

·  октомври 1896 - Правителството започва „паралелната“ жп линия Саранбей (Септември) - Пловдив - Нова Загора, която трябва да направи търговията в Южна България независима от Компанията на Източните железници. Проектът засяга интересите на Дойче банк и Париба, които блокират строежа с финансов натиск върху България.

·  края на 1896 - Търговски договор с Австро-Унгария урежда двустранния митнически конфликт, въвежда увеличени и специфични мита за австро-унгарските стоки в България.

·  6 февруари 1897 - Тръгват първите влакове между Перник и Радомир. Линията е част от проекта за свързване на София с Кюстендил и Македония.

·  20 февруари 1897 - Открита е жп линията през Искърското дефиле от София до Роман.

·  ноември 1898 – Споразумение за конверсионен заем от обединение на френски, австрийски и германски банки намалява лихвата на българските задължения от 6 на 5 % при размер от 290 милиона лева. Част от заема е за наемане на Източните железници в Южна България от българското правителство. Тези условия са отхвърлени от Народното събрание през декември.

·  14/26 януари 1899 - Стоилов и останалите министри подават оставка вследствие от провала на конверсионния заем.

В своята активна инвестиционна дейност правителството не успява да компенсира нарасналите държавни разходи и изпада в зависимост от чуждестранните (австрийски и френски) кредитори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във