Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Транспортните фирми продължават да буксуват

Надеждите, че с рокадата на върха в транспортното министерство ще се подобри и работата в държавните дружества, които са на негово подчинение, засега не се оправдават напълно. Ключови фирми продължават да са на загуба, а други намаляват печалбите си, показват публикуваните финансови отчети за полугодието.
Очевидно назначеният в началото на юли нов изпълнителен директор на Български държавни железници (БДЖ) Йордан Недев продължава да има проблеми със съня си. В една от първите си публични изяви на тази длъжност Недев заяви: Като човек, който няма нищо общо с железниците, аз нямам никакви сантименти и предубеждения, водя се изцяло от бизнес логиката. За мен няма никаква разлика, че през 2010-а сме на загуба с 35 млн. лв., а през 2011-а - на минус 16 млн. лева. Докато не излезем на печалба, аз няма да спя спокойно. Сега, според отчета на компанията за първите шест месеца на 2011-а, загубата й е малко над 20 млн. лв. при планиран отрицателен финансов резултат от 10 млн. лева.
Добрата новина е, че са превозени 5.82 млн. т товари, което е с 921 т повече в сравнение със същия период на миналата година. Най-големият товародател си остава ТИ Рейл - България ЕООД, което за 12 месеца е увеличило дела си от 25.6 до 33.1 на сто, или до 1.928 млн. тона. Управител и собственик на фирмата е Наско Цанев, който бе изпълнителен директор на железниците от 2003 до 2005 година. Неговото име нашумя преди време и покрай продажбата на 40 нови кушет-вагона, представяйки ги като стари на тогавашния министър на транспорта Николай Василев.
Далеч зад ТИ Рейл - България е Стомана Индъстри - Перник, която е превозила с БДЖ 577 хил. т товари, или близо 10 на сто. Общо отчетените приходи от тази дейност са 78.63 млн. лв. при 67.8 млн. лв. година по-рано.
На принципа на скачените съдове лошото финансово състояние на БДЖ дава отражение и върху Национална компания Железопътна инфраструктура. Железниците й дължат към 30 юни близо 100 млн. лв., от които 52 млн. лв. са просрочени с над една година. Заради липсата на тези постъпления компанията е регистрирала загуба за полугодието от 14.5 млн. лв., което все пак е подобрение с около 6 млн. лв. в сравнение с 2010-а.
Малко по-добри изглеждат нещата на Летище София, което от началото на юли също се управлява от нов директор - Веселин Пейков. Дружеството отчита печалба след данъчно облагане от 5.25 млн. лева. Вярно, че тя е с 612 хил. лв. повече от планираната, но пък е с цели 2.4 млн. лв. под тази за първите шест месеца на 2010-а. Постъпленията намаляват заради изключително сериозната конкуренция. От края на миналата година в наземното обслужване се включи и Голдеър хендлинг България, а Суиспорт и България ер се самообслужват. Делът на Летище София в този сегмент все още е около 50%, но заради повечето играчи вече и цените му намаляха, което води до спад в приходите. Междувременно гръцката авиокомпания Aegean Airlines преустанови полетите си до София, а големи превозвачи като Alitalia и Air France намалиха броя на курсовете си до българската столица. Отделно Лукойл авиейшън отхапа солидна част от пазара за зареждане на гориво.
Впрочем върху показателите на летището влияе и една нормативна промяна, дължаща се на Симеон Дянков. Според извършената корекция в Закона за държавния бюджет от 1 юли 2010-а 50% от приходите от наеми вече влизат директно в хазната. А на аеропорта тепърва ще му трябват свежи пари, тъй като започва работа по разширяването на неговите терминали, чийто капацитет скоро ще достигне до критичната си точка - от общо 4 млн. пътници.
При държавното предприятие Ръководство въздушно движение (РВД) тенденцията е сходна с тази при софийското летище. Печалбата му за полугодието е 4.2 млн. лв., или с над 4.3 млн. лв. по-малко, отколкото година по-рано. Главната причина за това са разходите за персонал, които скачат с 12.44%, или с 4.8 млн. лв., заради увеличението на фонд Работна заплата и повишаването на осигурителната тежест през 2011-а. Прави впечатление, че и инвестиционната програма на предприятието, която за тази година е за 35.73 млн. лв., меко казано, куца - към 30 юни са похарчени 620 хил. лв., или 1.73 на сто. Неизпълнението на голяма част от планираните проекти се обяснява с тромавите процедури на Закона за обществените поръчки, както и с допълнителното удължаване на сроковете и съдебните искове на някои от участниците в конкурсите. Все пак в следващите месеци изпълнението на програмата значително ще се подобри. В края на юли бе избран изпълнителят на работното проектиране и строителството на новата контролна кула на аеропорта. Главболгарстрой АД получи най-висока техническа оценка и гарантира най-бързо изпълнение на строителството - 10 месеца, като цената на съоръжението ще е 14 813 030 лв. с ДДС. Договорът за строителство бе подписан в петък (19 август)
Противоречива е ситуацията при големите ни пристанища. За времето от януари до края на юни порт Бургас вече е на печалба от над 6 млн. лв., докато година по-рано бе на загуба от близо 13.46 млн. лева. Това се дължи на увеличените приходи от продажби, но най-вече на финансовите разходи, които са намалели от 15.74 млн. на 3.5 млн. лева. Заслугата в случая е и на кабинета, който взе решение да прекрати т.нар. японски заем, сключен през 2008-а за изграждане и развитие на нови контейнерни терминали в пристанищата Варна и Бургас. Кредитът бе в размер на 36.932 млрд. йени (около 230 млн. евро), но заради забавянето на проектите се оскъпяваше от курсовите разлики във валутата.
На другия полюс е порт Варна, чиято печалба за полугодието е спаднала с около 83 на сто - до 469 хил. лева. В отчета си до финансовото министерство ръководството на дружеството посочва, че това се дължи най-вече на увеличаването на цените на горивата и извършени ремонтни на специализираната техника за товаро-разтоварната дейност.
В последна сметка може да се каже, че ситуацията в държавните дружества в транспорта е сред най-точните индикатори за състоянието на икономиката на страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във