Банкеръ Weekly

Луксозните къщи и малкият бизнес - с еднопосочен билет за енергийната борса

Токът ще превърне всички в нещо като крепостни селяни

S 250 6add6249 beca 455d b559 24fbce9f16fb
S 250 2f5b95ca 4cb5 4e9f 98b4 95ebb5a100df

След като бизнесът от няколко години масово купува електроенергия по свободно договорени цени, сега се стигна до следващата логична стъпка – поетапното излизане на малките фирми и на битови потребители на свободния пазар. Нагласите на управляващите са около 55 000 индустриални потребители и около 3000 битови да започнат да получават ток от него след 1 юли тази година. Сметките бяха направени от председателя на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов по време на дискусия в парламента за подготвяните промени.

Потребителите, които ще излязат на свободния пазар на електроенергия, са разделени на няколко групи – по потребление и присъединяване. Предвижда се на свободния пазар да бъдат изкарани и най-богатите къщи. „Целта е да видим тяхното държание на свободния пазар, което трябва да научи и всички други, които рано или късно също, след като се определят енергийно уязвимите потребители, ще излязат на пазара“, обясни Николов.  

По-конкретно от 1 юли на пазарни цени вече ще купуват ток всички небитови потребители, които са присъединени към разпределителната мрежа с над 30 киловата мощност. В тази графа влизат къщите с трифазен ток, каквито у нас има много. Битовите потребители, присъединени към разпределителната мрежа с 50 и над 50 киловата инсталирана мощност, също ще купуват електроенергия от свободния пазар.

„Нашият анализ показва, че в голямата си част това са потребителите, които могат да си позволят и имат финансовата мощ, не са уязвими и енергийно бедни, така че да могат да излязат на свободния пазар“, продължи с обясненията Николов. Според него тези хора не са значими като потребление, но са значими от гледна точка на това как ще се държат, за да може да се натрупат достатъчно знания за следващия момент на либерализация.

Важна промяна в Закона за енергетиката обаче предвижда

едно сериозно ограничение

– щом потребител излезе на свободния пазар, той няма да има право да се върне на регулирания. На практика, направиш ли веднъж своя избор, автоматически се превръщаш в нещо като крепостен селянин. Естествено, чрез тази разпоредба управниците се опитват здраво да си вържат гащите. Да не забравяме, че когато първите предприятия започнаха да излизат на свободния пазар, част от тях се сблъскаха с трудности при планирането и доставките на електроенергия и сметките им скочиха. Тогава те просто се върнаха към сигурността на регулирания пазар. Очевидно е, че сега на властта хич не й се иска да се повтори същото упражнение. Но ще е интересно да видим дали се е подготвила и за евентуално някои неприятни за нея реакции след 1 юли. Процедурите за избор на доставчик не са улеснени, хората не разбират за какво става дума и в крайна сметка ще получат солидни сметки за ток. Което със сигурност ще доведе до недоволство, а нищо чудно и до масови протести.

Валентин Николов заяви, че уязвимите и енергийно бедни потребители засега остават на регулирания пазар. Ама кои са те - никой не знае. Министерствата на енергетиката и на труда и социалната политика

тепърва ще създават механизъм

за определяне на т. нар. енергийно бедни, за тяхното обезщетение и защита. Тепърва ще се умува върху преференциални цени на тока за тях, а от там и върху нов модел на социалните помощи. Всички тези неща е необходимо да се случат в рамките на следващите три месеца, което логично поражда съмнения у експертите-реалисти. По-скоро е възможно да има отлагане на отделни елементи от социалната защита. Депутатите обаче категорично са решили да извадят бизнеса и луксозните къщи на свободния пазар. И като знаем как работи администрацията у нас, не е изключено утре някоя къща с басейн, да се окаже собственост на енергийно беден потребител, а друг, който едва свързва двата края, да го пратят да се "пече" на борсата.

Така или иначе, към групата на защитените потребители на регулирания пазар за неопределен срок ще останат и част от небитовите. От типа на малки фризьорски салони или ателиета, тъй като, по обясненията на Валентин Николов, те „трудно ще се ориентират на пазара“ от една страна, а от друга, поради невъзможност на търговците на ток да поемат такъв голям брой небитови потребители.

По време на дискусията председателят на КЕВР Иван Иванов посочи, че според анализа най-щадящ за потребителите е моделът на либерализация, който се представя и срокът за осъществяването му е 2025 година. Иванов е на мнение, че в хода на либерализацията е

неприложимо връщането на регулиран пазар.

Либерализацията трябваше да се направи много назад във времето, припомни пък министърът на енергетиката Теменужка Петкова. “Българското  правителство не е закъсняло за механизма за капацитет. Нека не забравяме, че това е държавна помощ, която се предоставя в изпълнение на определени ангажименти”, изтъкна Петкова. А в отговор на критиките, че пак се работи на парче, тя се ангажира до края на март да внесе в Народното събрание новата енергийната стратегия на България до 2030 г. с хоризонт до 2050-а. И което е любопитно, енергийният министър отбеляза, че по темата за енергийно уязвимите потребители се работи от... 2015 година.

Междувременно, докато се подготвят нови промени в законодателство, в следващите три месеца ще продължи да се изчиства нормативният хаос при формирането на сметките на потребителите и кои от тях ще бъдат насочени към свободната търговия. Документацията, необходима на един малък бизнес да работи на свободния пазар, не е много по-малка от тази за прословутата наредба Н-18 за касовите бележки. А че тези бумаги няма да работят в полза на малките предприятия, е ясно на всички.

Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във