Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Токът ни - евтин навън, скъп "вътре"

Зелените политики на Европа доведоха до странни изкривявания на реалната икономика. Високите цени на квотите мръсен въздух, чиято цел е да стимулират зеления преход, реално доведоха до шоково поскъпване на електроенергията в цяла Европа. Обикновено в подобни ситуации общественото напрежение спада с балансиране на цените чрез включване на газовите централи, но тази година подобна екстра не се предвижда - заради полупразните газови хранилища на Стария континент и галопиращите цени на синьото гориво.  Ситуацията наистина е парадоксална - централите, работещи с най-евтиното гориво, произвеждат скъп ток!

 

Колкото и потребителите да се надяват, поне за момента не се предвижда те да бъдат споходени от някакво чудо. Високите сметки за ток вече са факт и в някои държави членки на ЕС (примерно - Франция, Испания и Гърция) правителствата се усетиха и започнаха да вземат мерки в полза на социално слабите. А каква е ситуацията у нас? Ами... като в един от най-популярните вицове за добрата и лошата новина: корабът потъва бавно, но за сметка на това сигурно!

Цените на тока за бита. Промяна засега не се предвижда, но... само до Нова година. След това - каквото сабя покаже. Законът е така формулиран, че промяна в този "пазарен сегмент" може да има само при сериозни сътресения и след решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Именно те били стожера, който пазел социалния мир в страната, както се изрази наскоро заместник-председателя на Българската търговско- промишлена палата (БТПП) Красимир Дачев.

В момента сме свидетели на своего рода

„кръстосано субсидиране“ на битовите сметки за ток

- предприятията поемат високите цени, защото са на свободния пазар, а там поскъпването е умопомрачително. При домакинствата няма увеличение на сметките за ток, но в крайна сметка те са обречени да платят цялата сметка - като крайни потребители на все по-налудничаво поскъпващите стоки и услуги. Справка - ненормално високите цени по супермаркетите и кръчмите - с по 30-40% нагоре, в сравнение с миналата година.

Това кръстосано субсидиране притеснява бизнеса, но порочната практика ще продължи до края на тази година. Или поне до избирането на новия държавен глава и конституирането на 47-ото Народно събрание. Какво ще се случи след това, едва ли е толкоз трудно да се досетим - въпреки най-искрените си намерения, новите управляващи няма да удържат цените на тока заради... международното положение.

Вече е ясно, че сметките за парно в началото на отоплителния сезон ще бъдат солидно по-високи, отколкото миналата година. Причината е, че през октомври природният газ поскъпва с 16 на сто, а през ноември - с още толкова... най-малко, сочат анализите на „Булгаргаз“. Това поскъпване ще "удари" допълнително редица индустрии – химическа, стоманодобивна, торова и доста сериозна част от хранително-вкусовата. Тоест - цените на крайните стоки ще скочат поне с още 10-15 процента. Затова бизнесът

вече поведе своята война срещу утрешните цени.

Като начало започна да бомбардира правителството с най-различни декларации и апели за подкрепа. За последно, в началото на седмицата "на амбразурата" застанаха работодателите от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Организацията настоява българската индустрия да бъде подпомогната чрез дотации за скъпия ток, който предприятията плащат. Предложението е компенсациите да са по 70 лв./мвтч през целия зимен сезон, но за подобно решение е нужна не само санкция на правителството. Големият проблем (поне на първо четене) е Брюксел. И по-конкретно - съмненията са, че Европейската комисия би погледнала с добро око на подобен вид държавна помощ. Нищо, че без подобна "подкрепа" и при задържане на високите ценови нива по енергийните борси, стотици и хиляди малки и средни предприятия направо загиват.

Зеленият парадокс

В момента въглищната "ТЕЦ Марица Изток 2“ е основната причина в България цените на тока да не са литнали към открития космос. Благодарение на нейната работа, цените на свободния пазар на електроенергия в България - макар и убийствено непосилни за бизнеса - да са едни от най-приемливите за ценовите стандарти в Европейския съюз.

Точно тук е заровен единия ключ, водещ към разгадаването на феномена: стремежът на Брюксел за налагане на универсални зелени политики включи на пълни обороти един от най-големите замърсители на Стария континент - "ТЕЦ Марица Изток 2“, чиято работа стабилизира борсовите цени дори в Гърция. Мнозина сигурно няма да повярват, но през последните две седмици в Европа по-евтин ток от българския произвежда и продава единствено Полша. Държавата с най-голям брой въглищни централи...

Логиката е елементарна. С подобни високи цени - 220-250 лв. за мвтч, държавната ТЕЦ се справя чудесно - и с производствените си разходи, и с плащането на въглеродните квоти. Оказва се, че това положение устройва и АЕЦ „Козлодуй“, защото супер скъпия ток на борсата я урежда с... перманентна свръхпечалба.

Крайният резултат обаче ни връща в лоното на ненормалността. В България недостиг на електроенергия няма, защото по данни на енергийното ведомство изнасяме около 2000 мегавата (т.е. АЕЦ "Козлодуй" работи само за износ). Производителите и търговците са в прекрасна кондиция, защото огромното търсене на евтиния зад граница български ток, непрекъснато вдига производствените цени и удвоява щастието им с всяко изминало денонощие (образно казано). Бизнесът и битовите потребители обаче изнемогват от цялата тази "работа", но за тях никой няма право да мисли (уж). Едно, заради евентуалните Брюкселски санкции на недопустимата държавна помощ. И второ - заради невъзможността да затворим енергийните граници и да си произвеждаме евтин ток за вътрешна консумация, защото европейските правила за единния енергиен пазар ни забраняват подобен ход.

Къде е обещаният евтин ток от ВЕИ?

Логично звучи сега всички дружно да прегърнем прекрасно работещите ВЕИ централи, които хем ни осигуряват евтина енергия, хем пазят природата непокътната.

Мокър сън, неприлично казано. А богобоязливо споделено... мираж, море насред пустинята! Защото в момента нито духат силни ветрове, нито слънцето пече като в Сахара, нито язовирите са годни да осигурят свръхпроизводство, което да смъкне цените.

С други думи, екологично безвредното бъдеще в момента е в застой, пести от всичко и произвежда... едва 10% от електроенергията у нас. Другите 35% от тока са дело на АЕЦ "Козлодуй", а останалите 55% са заслуга на "смъртоносните" въглищни централи.

А като прибавим към тези факти и все по-неотклонно поскъпващото гориво по бензиностанциите, току виж след месец и половина-два наистина сме заговорили за трета непосилна и кучешка зима - след Лукановата и Виденовата. Доколкото са пресни спомените, те също искаха да правят леви политики с десни хватки и похвати.

 

Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във