Банкеръ Weekly

В "Напоителни системи"

Течовете стигнаха петте милиона

Сагата с държавното дружество "Напоителни системи" се оказва безкрайна. След скандалите и стачките на работещите в него заради неплатени с месеци заплати през октомври миналата година земеделският министър Димитър Греков бе принуден да запушва "дупките" във водното дружество с... пари от икономии. Вече излезе и докладът на Агенцията за държавна финансова инспекция. Според документа напоителната компания е ощетила хазната с 4.1 млн. лева. Одиторите са проверили обществени поръчки за 11.5 млн. лева. Но ръководството й е пропуснало да проведе търг за наем на пътностроителна техника и за... консултантски услуги. Парите са харчени с широка ръка, а щетите за държавния бюджет са повече от сериозни, смятат проверяващите. Освен това са били сключвани сделки за продажбата на дълготрайни материални активи (през 2011-а), сред които и тръби на изключително занижени цени. Да напомним, че точно заради продажбата на метали за скрап срещу жълти стотинки "изгоряха" бившият шеф на "Напоителни системи" Стойко Ганчев и ексшефовете в дружеството Радослав Чеглайски и Георги Харизанов.


Компанията е подопечна на земеделското министерство и


от години е на ръба на фалита

Но нито един министър не успя да я закрепи финансово. Периодично около нея избухват скандали, които обикновено се потушават... с пореден дълг.


По този "модел" миналата година агроведомството осигури 6.5 млн. лв. за заплати на работещите в "Напоителни системи". Парите обаче стигнаха едва до края на годината. Тогава министър Греков обясни, че ведомството е спестило парите от административните си разходи и така успяло да изплати забавени трудови възнаграждения - по онова време над 1.6 млн. лева.


Преди по-малко от месец пък агроведомството поиска кабинетът да му отпусне допълнителни 15 млн. лева. Всъщност са поискани доста повече пари (близо 20 млн. лв.), но правителството задоволило само част от претенциите му.


На практика, голяма част от тези средства за пореден път ще отидат за заплати на работещите, които бяха отново забавени. Задължението на държавата към тях стигна пак нивата от миналата година - близо 6 млн. лева.


Като получи парите,


министър Греков отново даде воля на оптимизма си

За пореден път заговори за реформи, които според него предвиждат преструктуриране на предприятието и разделянето му на две - за превантивни дейности срещу наводнения от язовири и друго - за напояване на земеделските площи.


Агроначалникът пак разказа, че "в момента се прави пълен анализ на състоянието на "Напоителни системи"". Нещо, което се говореше и през миналата година. До дни се очаквало да бъде завършен и отчетният доклад, който ще бъде внесен в Министерския съвет. Всъщност документът ще бъде повод за нова просия, тъй като за покриването на дълговете на предприятието са необходими 25 млн. лева. С други думи, липсват още 10 млн. лв., за "да бъдат изплатени напълно всички кредити и овърдрафтове", поясни Греков.


Междувременно обещанията, че ръководството на "Напоителни системи" ще успее да събере всички свои вземания, които според министъра са близо 14 млн. лв., някак си започнаха да "линеят". А именно това намерение беше в основата на твърденията, че "предприятието е ликвидно", тъй като задълженията му тогава били около 9 млн. лева. А как за няколко месеца стигнаха 25 млн. лв. - не става много ясно...?!


Решението за всички проблеми изглеждаше в това да се промени Законът за водите, тъй като така държавата щяла да си върне правото да финансира определени дейности на дружеството, което така и не се случи. За "перспективите" за развитието му също вече не се говори. Все още никой не е видял и отдавна "подготвяната" цялостна стратегия за развитието на сектора.


Освен Агенцията за държавна и финансова инспекция


сериозни нарушения на финансовата дисциплина

в държавното дружество преди време установи и Сметната палата. Според констатациите на инспекторите липсвали данни за стойността на съоръженията и системите за напояване, за извършените публични разходи за тяхното изграждане, експлоатация, възстановяване, ремонт, реконструкция и модернизация. Освен това не всички хидромелиоративни съоръжения били актувани като публична държавна собственост. Този доклад получи гласност няколко месеца след като по времето на Мирослав Найденов бе установено, че в активите на аграрното министерство липсват цели язовири. Държавните одитори откриха, че в "Напоителни системи" са допускани сериозни нарушения - документален хаос и неадекватна политика в управлението на водите. В резултат на това хидромелиоративните съоръжения не се използвали ефективно, намалявали годните за напояване площи, а това водело до намаляване на инвестициите в земеделието. Сметната палата посочи, че от хидромелиоративна система се ползва едва 6.7 на сто от годната за напояване площ. Причина за това е двойното повишение на цената за гравитачно напояване и тройно - на помпеното. Капак върху всички констатирани пропуски бе, че системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението при опасност от наводнения е... недоизградена.


Вестник "БАНКЕРЪ" от години повдига въпроса за безумията, чрез които недоносени управници въвличат дружеството в блатото на фалита. Неведнъж сме разказвали как държавното "Напоителни системи" полива частни джобове. Още през 2009-а стана ясно, че финансовият му резултат е... минус 5 млн. лева. Прокуратурата уж се зае да нищи причините, но така и не се стигна до конкретни имена. По времето на Мирослав Найденов проблемите се задълбочиха още повече, въпреки че той - уж с цел да поправи нещата, смени петима директори. След тези кадрови кадрили задълженията му се увеличиха повече от три пъти, нищо че бяха закрити много от териториалните му звена. Те бяха обединени в 11 нови подразделения, които поеха активите на предишните 22 клона. Купища хора останаха без работа, но в същото време


"течовете" в държавното дружество

така и не спряха.


Само от сключените откровено неизгодни договори за наеми дружеството е било ощетено със стотици хиляди левове. Голяма част от подписваните контракти реално са се превърнали в желязна гаранция за наемателите и са осигурили спокойствието им за минимални плащания до... 2015 година. Обществена тайна е, че през всички години след "революцията" у нас близки до властта хора са били уреждани... с язовири. Приближени на политици (най вече от местната власт) фирми успявали да се вредят с водоеми на смешни цени. Тази тенденция се засилва в годините, когато ДПС навлиза ударно във властта, но странно защо не е прекратена и по времето на Мирослав Найденов, въпреки неговите клетви, че ще въведе ред.


Нещо повече, очевидно назначените от Найденов директори, които не са успели да се вредят при разпределянето на язовирите, са започнали друг, малко по-различен бизнес. Естествено - пак на гърба на държавата.


Това пък стана ясно, след като бяха арестувани бившият директор на дружеството Стайко Ганчев и бившите членове на борда му - Георги Харизанов и Радослав Чеглайски. Софийската районна прокуратура повдигна обвинение срещу тях за съзнателно сключване на неизгодна сделка. Оказа се, че Ганчев е подписал контракт за наемането на борсов посредник при продажбата на черни и цветни метали под формата на скрап, изваден при


ликвидирането на купища напоителни съоръжения

в цялата страна и разпродадени за жълти стотинки. От официалното съобщение на прокуратурата тогава стана ясно, че: "От борсовия посредник били сключени две сделки - едната за продажба на 500 т скрап от черни метали на цена 200 лв. за тон, а другата - за продажба на 1500 т скрап на цена 270 лв. за тон. Цените, на които са били извършени продажбите, са значително по-ниски от средната пазарна цена на метали от същия вид и качество, като дори разходите по демонтажа били за сметка на увреденото дружество" .


Обвинителите сметнаха, че "извършеното престъпление е довело до нарушаване на нормалното функциониране на дружеството за изпълнение на целите и задачите, свързани с подпомагане на дейността на земеделското министерство по провеждането на държавната политика на страната в областта на селското стопанство".


Но и този балон на нашенското правосъдие май ще се спука

В началото на месеца състав на Софийския градски съд наложи на Харизанов мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 7000 лв., въпреки че седмица по-рано съдията от Софийския районен съд Стоян Мадин пусна Харизанов от ареста с мярка "подписка", защото прокуратурата не е събрала достатъчно доказателства, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен.


Разминаването в становищата на различните съдебни състави дали Харизанов е извършил престъплението и дали има опасност да се укрие или извърши престъпление, както и заради необичайните действия на разследващите по делото, станаха пословични.


Любопитното в цялата тази история е определението на съдия Мадин, който остро критикува прокуратурата за действията й по делото и приема, че обвиняемият е гласувал "за" сключване на сделката, но не е имал представа за параметрите й, за да знае, че ще е неизгодна...?!


Съдебният състав на градския съд с председател съдия Светла Букова обаче категорично се разграничи от становището на колегата си от по-нисшата инстанция, че липсват доказателства. Нещо повече, множеството свидетелски показания, събрани в досъдебното производство, подкрепят обвинителната теза, смятат градските магистрати. Дали тази категоричност ще издържи и на следващата инстанция, обаче далеч не е сигурно...?!


След всичко казано дотук не е трудно да разберем, че независимо кой е управлявал държавното дружество през всички тези години, приоритетната задача е била не неговото оздравяване, а по-скоро - източването му.

Facebook logo
Бъдете с нас и във