Банкеръ Weekly

вземане - даване

Тайните поръчки на БНБ

Как безогледно се плащат в пъти повече пари по договори за доставка?

Преди време бившият председател на Сметната палата Валери Димитров (вляво) и бившият гуверньор на БНБ Иван Искров се поздравяваха като съпартийци и приятели. Днес ситуацията е доста по-различна.

Изненадващ, скандален, изобличаващ, показен и какъв ли още не може да бъде наречен докладът на Сметната палата за извършения одит на бюджетните разходи на БНБ и тяхното управление. Подобни разкрития, при това направени от държавен орган, какъвто е палатата, са изключителна рядкост. И точно затова заслужават особено внимание. Но незнайно защо централните вестници и телевизии масово пропуснаха темата и спестиха конкретните имена на бизнесмени и фирми. Поради страх, зависимости или заради подмазвачество и лакейство? Няма значение.

Важното е, че обществото пак бе заблудено и вместо схемите за милиони, прилагани при управлението на бившия гуверньор на централната банка Иван Искров, му бяха сервирани изсмукани от пръстите "новини" за банкерските бонуси. 

Неприятното в случая е, че всички тези впечатляващи констатации на Сметната палата ще си останат в доклада й. Той не е изпратен към прокуратурата или други институции. И съответно няма да последва никакво допълнително разследване на изнесените факти. Самоинициатива на контролните органи и държавното обвинение пък въобще не бива да очакваме. Кой дал - дал, кой взел - взел. Пито-платено. А събитията заслужават да се впишат в наръчник за източването на пари чрез обществени поръчки. 

Пример №1 показва как в продължение на цели четири години Българската народна банка е

плащала неправомерно милиони левове

на фирмата "Телелинк", чийто основател и бивш управител отново е нашумелият напоследък Спас Русев. През далечната вече 2011 г. от директора на Дирекция "Информационни системи" в БНБ е представено искане до упълномощения от Иван Искров главен секретар на институцията за възлагане на обществената поръчка за комуникационно оборудване и софтуер. В документа е посочено, че за период от четири години ще са необходими 1 260 000 лв. без ДДС. Към искането е приложена и справка за предвидените средства в бюджета на БНБ за изпълнение на поръчката, от която става ясно, че дирекция "Информационни системи" разполага със 780 000 лв. без ДДС за 2011 г., а останалата част от сумата (480 000 лв. без ДДС) ще бъде включена в бюджета й за следващите години. Тъй като прогнозната стойност на поръчката надхвърля лимита от 200 000 лв. без ДДС, главният секретар предлага с докладна записка на управителния съвет на БНБ да вземе решение за предварително одобрение на процедурата. В докладната записка обаче не са посочени конкретна прогнозна стойност, срок за изпълнение на поръчката, както и информация за предвидените средства в бюджета на БНБ. Въпреки липсата на тази задължителна според Закона за обществените поръчки информация ръководството на Централната банка е одобрило (с Решение № 45/12.05.2011 г.) провеждането на търга.

Важно е да се отбележи, че във въпросното решение отново няма посочена конкретна прогнозна стойност и срок за изпълнение на договора. Затова експертите от Сметната палата стигат до извода, че

липсва управленско решение за харченето на пари 

за конкретната обществена поръчка. В потвърждение на това е и фактът, че управителният съвет на БНБ одобрява бюджета за съответната календарна година, в т.ч. и разходите за развитие на информационните технологии, но общо по показатели и подпоказатели, а не конкретно за всеки договор.

Самата процедура е открита

на 9 август 2011 година. Предметът й е "Избор на изпълнител за осигуряване на стандартна и разширена поддръжка, с фиксирано време за отстраняване на проблеми на място на комуникационно оборудване и софтуер, предлагани от Cisco Systems или еквивалентно и за доставка и инсталиране на ново комуникационно оборудване". В обявлението и документацията за участие обаче отново липсва информация за това колко пари ще бъдат платени на победителя в надпреварата.

Така, въпреки явните пропуски, търгът е проведен и на 14 ноември 2011-а е сключен четиригодишен договор с "Телелинк" ЕАД (б.а. - точно по това време в управата на фирмата е и Спас Русев, основател и виден лобист на царската партия НДСВ по това време, от която бе излъчен и Искров). Съгласно чл.8 от договора между БНБ и "Телелинк" цената за доставките и услугите се формира на базата на единични цени в офертата на изпълнителя, вида на комуникационното оборудване и софтуера и количествата, посочени в писмена заявка от възложителя. В сключения контракт също не са посочени обща стойност и прогнозните количества от всеки вид комуникационно оборудване и софтуер, които ще бъдат доставени в рамките на четиригодишния срок.

В резултат само през миналата година са извършени плащания за 2 693 288 лв. без ДДС. Направени са били

девет заявки за доставка

инсталиране и осигуряване на поддръжка на комуникационно оборудване и софтуер, но нито една от тях не е инициирана с докладна записка или друг документ, в който да са обосновани потребностите от конкретния вид и количество. Липсва и информация за необходимото финансиране.

В заявките, пишат одиторите, са посочени само номер, описание и количество на продуктите. С други думи, получава се нещо като

отворена безлимитна сметка

- решава някой и прави поръчки, без да се съобразява с бюджет и без да мотивира нуждата от покупките.

А може да се разсъждава и по обратната схема - при нужда от свежи пари шефът на фирмата звъни в БНБ и учтиво ги подканя да си поръчат допълнително оборудване. 

Подобни конспиративни теории се лансират и поради факта, че общо изплатената сума по договора за четирите години достига 10 570 589.81 лв. без ДДС. Тези пари надвишават осем пъти прогнозната стойност, посочена в искането за възлагане на обществената поръчка от 2011-а (1 260 000 лв. без ДДС).

В чл.2, ал.2 от договора пък е регламентирано, че доставяното комуникационно оборудване и софтуер не може да бъде с по-ниски технически параметри и по-високи цени от първоначално предложените. Въпреки това Сметната палата е установила, че нещата, които е получила БНБ през одитирания период, се различават от посочените в заявката.

Всеки път изпълнителят

"Телелинк" е представял писма

в които се посочва, че "заявеното оборудване е спряно от производство и предстои спиране на хардуерна и софтуерна поддръжка от страна на производителя, поради което се предлага друго, на същата цена, с по-добри технически параметри".

Тук неминуемо възниква въпросът: толкова ли невежи са работещите в БНБ, че винаги си поръчва старо и спряно от поддръжка оборудване, или в "Телелинк" са открили евтини заместители на поисканите технологии и намират начин да ги пласират към Централната банка? 

 


Изпратихме въпросите си до Спас Русев, за да научим неговото обяснение на установените от Сметната палата факти, но до редакционното приключване на броя не получихме отговор. Потърсихме и бившия управител на БНБ Иван Искров, но той не отговаряше на мобилния си телефон. Разбрахме само, че Българската народна банка е изпратила официално становище до Сметната палата по повод откритите нарушения, в което изразява несъгласие с констатациите. Но в крайна сметка одиторите не са приели тези доводи.


 

И така, оставени в неведение от замесените лица, продължихме да четем доклада. А в него -

пак "Телелинк" и пак в схема за милиони, но в друга поръчка

В този случай процедурата е с предмет "Доставка и гаранционна поддръжка на компютърно оборудване, компютърни компоненти за него, софтуерни продукти и услуги по инсталиране и конфигуриране". Тази процедура обаче е разделена на две обособени позиции. 

Подобно на предната и тя е открита с решение на главния секретар на БНБ, който е упълномощен за подобни действия със заповед на управителя на БНБ Иван Искров. От документите пък става ясно, че необходимостта за възлагането на подобна поръчка отново е обоснована с искане на директора на дирекция "Информационни системи". Именно в това искане одиторите са открили, че прогнозните разходи ще бъдат общо 3 500 000 USD без ДДС за срок от четири години (б. а. - обособена позиция № 1 - 2 900 000 USD без ДДС, или левовата равностойност и по обособена позиция № 2 - 600 000 USD без ДДС, или левовата равностойност). Към искането е приложена справка за предвидените средства в бюджета на БНБ, която е съгласувана с дирекция "Главно счетоводство". Оттам насетне

схемата се повтаря

и в докладната записка на главния секретар, която е внесена за одобрение в управителния съвет на БНБ, вече няма конкретна стойност. Въпреки това ръководството на банката е одобрило (с Решение № 75 от 17.09.2013 г.) откриването на процедура.

В надпреварата за първата позиция са подадени три оферти - от "Глобал Консулт БГ" ЕООД, от Консорциум "Сървисиз 2015" и от "Телелинк". Последната компания е единствен кандидат за втората обособена позиция. В хода на процедурата обаче конкурентите на Спас Русев (макар по това време той официално вече да не е в ръководството на "Телелинк") са отстранени с един или друг мотив. Така през септември 2015-а с "Телелинк" са сключени два договора за по четири години.  

Къде обаче е проблемът? Инспекторите на Сметната палата са установили, че предложената от победителя ценова оферта е 10 440 774 USD без ДДС (по обособена позиция № 1 - 10 326 742 USD без ДДС и по обособена позиция № 2 - 114 132 USD без ДДС). С други думи, тя

надвишава 3.5 пъти прогнозната стойност

на поръчката, посочена в обявлението. Но по-смущаващото е, че в сключения договор не са посочени общата му стойност и прогнозните количества от всеки вид компютърно оборудване, компютърни компоненти за него и софтуерни продукти, които ще бъдат доставени в рамките на четиригодишния срок. А това си е направо като "врата у поле". И при изпълнението на договора се изразходват многократно повече средства от първоначално заложените, при това без да е необходимо поръчките да се мотивират и обосновават. 

Важно е да се отбележи, че този спорен договор все още е действащ и по него ще продължат да се дават пари. Точно затова е много важно контролните органи да се задействат и да проследят внимателно финансовите потоци от БНБ към "Телелинк".


Златните хамали

Звучи невероятно, но в БНБ тайничко процъфтява и хамалският бизнес. За товаро-разтоварни дейности през 2015 г. там са били платени невероятните 1 418 886 лева. От тази сума за пренасяне на принтери, компютри, маси, столове, шкафове, каси, машини, дивани, фотьойли, бутилки с вода от 19.2 литра, кашони, пакети, кутии и други подобни са отишли 1 165 526 лева. За товарене и разтоварване на техника, консумативи, хартия и строителни отпадъци са платени 513 лв., за извозване на строителни и битови отпадъци със собствен транспорт са похарчени 124 774 лв. и за почистване на сняг са дадени 26 536 лева. Всички тези разходи са извършени въз основа на 23 броя фактури, придружени от заявки и протоколи за извършената работа. С една дума - всичко е законно.

Въпреки това харчовете са повече от съмнителни и точно затова Сметната палата е изискала от БНБ да посочи причините за възлагането на тези дейности на външен изпълнител и извършвани ли са анализи относно ефективността от тази дейност.

В предоставения от банката отговор се казва, че в голяма част от случаите количествата и видовете такелажни работи не могат да се планират, тъй като са свързани с метеорологични условия. Посочено е още, че в 80% от случаите дейностите не се заявяват предварително, а трябва да бъдат извършени на момента. БНБ се оправдава, че за изпълнението на описаните дейности е необходимо да назначи значителен персонал - минимум 10 души, да закупи транспортни средства и да плаща за тях, без значение дали ги използва. Също така е необходим лиценз за дейности, неприсъщи за банка - като например извозване на отпадъци. От Централната банка казват също, че по този начин са спестили разходи и са оптимизирали ресурсите си.

При одита обаче е установено, че не е правен анализ за необходимостта от извършването на такелажни и товаро-разтоварни дейности от външен изпълнител. Освен това в дирекция "Стопанска" са налични щатни бройки, в чиито функции са включени задължения, свързани с изпълнение на дейностите, възложени на външния изпълнител.

 


Facebook logo
Бъдете с нас и във