Банкеръ Daily

Есенна прогноза:

Свиване на износа през 2023 г. и забавен растеж на БВП

През първото полугодие на тази година БВП на България се увеличи с 4.1% по постоянни цени. През второто полугодие се прогнозира растежът да се забави и за цялата година да бъде 2.9 на сто. Влошеното външно търсене ще ограничи нарастването на износа през 2023 г., а растежът на БВП ще се забави до 1.6 на сто.

В есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите ръстът в заетостта за 2022 г. е съществено намален до 0.9% поради значително по-малкия брой украински бежанци, които се интегрираха на българския трудов пазар. Сравнението е с пролетната прогноза на финансовото ведомство.

Съществуват редица рискове пред макроикономическата прогноза поради високата несигурност в глобален план и най-вече геополитическата ситуация около войната в Украйна. Съществен риск представлява евентуално допълнително ограничаване на вноса на енергийни суровини от Руската федерация в ЕС и България, и невъзможност за бърза замяна с доставки от други страни. В случай че повишението на лихвените проценти не доведе до понижение на инфлацията до желаните нива, това може да формира представата, че водещите централни банки не могат да се справят с покачването на цените и би формирало самоподхранващи се очаквания за задържане на инфлацията над официално обявените цели в средносрочен период.
През 2023 г. се прогнозира

заетостта да продължи да нараства,

но с по-нисък темп - 0.4%, което ще се дължи на забавянето на икономическия растеж. Коефициентът на безработица за тази година се очаква да бъде 4.6%, а през периода 2023–2025 г. да следва тенденция на намаление и да достигне 4.2 на сто.
Нарастването на заплатите в частния сектор ще има водещо влияние за повишението на компенсацията на един нает, която за тази година се оценява на 15 на сто. През следващата година номиналното нарастване на този показател се прогнозира да бъде по-ниско 9.9%, но в исторически план остава сравнително високо
и отговаря на очакваното забавяне на инфлационните процеси в страната, ограничаването на икономическата активност, както и планираното по-слабо увеличение на разходите за труд в публичния сектор.
Инфлацията, според Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да се забавя от четвъртото тримесечие на годината и в края на тази година да достигне 13.2% поради динамиката на международните цени на суровините, но също така и от ефектите на по-високата база през 2021 година. Средногодишната инфлация за тази година се прогнозира да
бъде 12.7 на сто. През следващите години инфлацията ще продължи да се забавя от низходящата динамика в международните цени на суровините и изчерпването на вторичните ефекти. Компонентите на базисната инфлация ще имат водещ принос за повишението на общия ХИПЦ, който в края на 2023 г. се прогнозира да се забави до 3.8%, а средногодишната инфлация – до 6.4 на сто.
Номиналният растеж на вноса на стоки ще остане по-висок от този на износа през тази година, което ще доведе до увеличение на търговския дефицит до 4.9% от прогнозния БВП. Спрямо пролетната прогноза се подобряват очакванията за нивото на търговския дефицит поради повишение на реалния растеж на износа и формиране на положителни условия на търговия.

Дефицитът по текущата сметка ще достигне 0.7% от БВП.

През следващата година се очаква съществено забавяне на търговията със стоки, което ще увеличи търговския дефицит до 5.6 на сто. Растежът на приходите от чуждестранни туристи ще се запази
относително висок и ще подкрепи увеличението на излишъка при търговията с услуги. Общата динамика на платежния баланс предполага запазване на устойчива външна позиция на страната и стабилно ниво на международните резерви.
Кредитът за частния сектор следваше тенденция на ускорение от началото на тази година и в края на август годишният му растеж достигна 13.9 на сто. До края на годината темпът му на нарастване леко ще се забави и в резултат общо вземанията от частния сектор ще нараснат с 11.3% спрямо края на миналата година. През 2023 г.
растежът на вземанията от предприятия и от домакинства ще се забави. Влияние за това развитие ще окажат забавянето на икономическия растеж, очакваното повишаване на лихвените проценти по кредитите в резултат на преноса на паричната политика на ЕЦБ. Общо вземанията от частния сектор ще
нараснат с 6.7 на сто.

Предвид потенциалните рискове пред прогнозата е изготвен и

алтернативен макроикономически сценарий.

Той разглежда вариант на по-високо повишение на цените на някои международно търгувани стоки и по-неблагоприятна динамика на външното търсене спрямо базовия сценарий. В резултат от направената симулация и използваните допускания, инфлацията в страната ще бъде по-висока спрямо базовия сценарий средно с 1.1 процентни пункта в периода 2022–2024 година. Растежът на БВП ще бъде по-нисък през целия прогнозен период, съответно с 0.3 пр.п. през тази година и с 1.3 пр.п. през 2023 г., след което негативният ефект върху растежа постепенно ще започне да намалява. Нивото на БВП по постоянни цени в алтернативния сценарий ще остане трайно под това в базовия до края на прогнозния период.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във