Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Свиха още чадъра над сенчестия бизнес

Забраните, които държавата се кани да въведе за офшорните компании, ще бъдат значително повече от първоначално обявените. Това стана ясно при гласуването на второ четене в парламентарната бюджетна комисия на проектозакона за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и техните действителни собственици. С одобрените промени към фирмите с неясни капитали се прибавят и всички свързани с тях лица.


Икономически области пък, до които няма да се допускат дружества, регистрирани в офшорни зони, се увеличават с още осем. По предложение на председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев, който е и вносител на законопроекта, се добавят ограничения за извършване на дейности по законите за пазарите на финансови инструменти, за платежните услуги и платежните системи, както и за колективните инвестиционни схеми.


От своя страна червените депутати Георги Кадиев и Румен Гечев прокараха забраната фирми с неясни собственици да не могат да купуват, изграждат или оперират с възобновяеми и алтернативните енергийни източници и биогорива. Точно тази сфера през последните години привлече като магнит огромни капитали с неясен произход. Предложението обаче не е неочаквано, тъй като Йордан Цонев отнесе много критики, че е пожалил зелените бизнесмени в първоначалния вариант на проектонорматива.


По настояване на депутатите от БСП бе решено също така компании, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, да не могат да участват в социологическа агенция или да стоят зад лице, изготвящо и предоставящо публично изследвания на общественото мнение. С други техни предложения ще се сложат бариери и пред дейностите по законите за независимия финансов одит и за независимите оценители.


Янаки Стоилов също се разписа, като три от неговите четири предложения бяха приети. Така занапред офшорни фирми няма да могат да имат право да сключват договори за публично-частно партньорство или да придобиват дялове или акции от държавно или общинско търговско дружество. Но депутатите от комисията не се съгласиха с идеята му такива компании да не могат да сключват консултантски, подизпълнителски и други договори с юридически лица от забранените със закона икономически дейности. Освен споменатите такива са и банковият и финансовият сектори, застраховането, пенсионните и здравните фондове, публичното предлагане на ценни книжа, концесиите, обществените поръчки, приватизационните сделки, придобиването на държавно или общинско имущество, предоставянето на лиценз по Закона за акцизите и данъчните складове, учредяване или придобиване на участие в професионален спортен клуб, кандидатстване за приоритетен инвестиционен проект, енергетиката, хазартът, търговията със стоки с двойна употреба, мобилните комуникации, ВиК мрежите, събирането, извозването и обезвреждането на битови отпадъци, както и медиите, но без интернет сайтовете.


Интересното е, че заедно със забраните се увеличиха и предвидените вратички или, казано на юридически език, изключенията, при които няма да се прилагат въпросните ограничения. Така например няма да има бариери за офшорките, които издават у нас периодични печатни произведения, стига да са предоставили информация за действителните си собственици по реда на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Останалите възможности за сенчестия бизнес са, ако акциите му се търгуват на някоя борса в страна от Евросъюза. Освен това всяка офшорка ще може да прави бизнес на наша територия, ако е лицензиран инвестиционен фонд или друга подобна структура и е част от икономическа група, чиято фирма майка е данъчно регистрирана в държава, с която България е подписала спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или споразумение за обмен на информация. Третото изключение е за компании, които са част от икономическа група, чието дружество майка или дъщерно дружество е регистрирано в България и неговите действителни собственици - физически лица, са известни.


Има, разбира се, и друга възможност, към която по всяка вероятност ще прибегнат мнозина, макар че тя не е вписана в закона. На мястото на офшорната фирма например за собственик може да се впише подставен български гражданин, който няма нищо общо с истинските притежатели на капитала, но е с чисто минало и е готов да получава добра заплата за мълчанието си (подобно на последния купувач на Кремиковци - Елтрейд къмпани). След това се прави едно генерално пълномощно и нещата се връщат в старото си русло. Благодарение на всички тези пролуки бизнесът спокойно ще може да отговори на новите изисквания до средата на 2014-а, когато изтича гратисният срок за прилагането на новия закон.


Впрочем парламентарната бюджетна комисия реши да създаде още един член в иначе краткия норматив. С него се въвежда задължението всички документи и данни, на базата на които ще се ползва някое от изброените по-горе изключение, да се вписват в Търговския регистър. Публично ще е необходимо да се обявят и действителните собственици - физически лица, съгласно нотариално заверена декларация по образец, утвърден от министъра на правосъдието.


Промени има и в размера на предвидените глоби за нарушителите, като повечето от тях се увеличават между два и пет пъти. Най-високата имуществена санкция е 500 хил. лв., а при повторно нарушение тя ще е един милион.


Ако всичко върви по плана на управляващото мнозинство, тези правила трябва да влязат в сила още на 1 януари догодина. Тогава под ударите на Закона за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, и техните действителни собственици ще попаднат стотици действащи у нас фирми. Както в. БАНКЕРЪ пръв съобщи, сред тях е и една от най-големите ни строителни компании -ПСТ холдинг, зад която стои регистрираната на Британските Вирджински острови офшорка Галиано Уърлдуайд лимитид. Мажоритарният собственик на Литекс комерс - Литекс инвестмънт лимитид, също се подвизава на Вирджините. Това се отнася и за собственика на Техномаркет - К и К електроникс, който се прочу с доставката на принтерите за парламентарните избори и раздаването на декодерите за цифрова телевизия. Акционер в него е Домтех Холдинг АГ от Каймановите острови.


Слабост към офшорните територии очевидно има и енергийният бос Христо Ковачки. Той държи топлофикациите в Плевен, Враца, Бургас, Габрово и Сливен чрез регистрираните на Сейшелските острови Корнворс Лтд, Галер Консулт Лимитед, Уорсфорд Лимитид, Дариал Корп. и Лотер Интернешънъл Инк.. Там се подвизава и фирмата зад Атоменергоремонт - Хестън Корпорейшън Лимитид.


В списъка са още фирми като Актавис, Сторко, Чипита Фуудс България, Стар фудс България, Еко България, София файненс и т.н., чиито собственици са от данъчни оазиси.


Изключително внимание заслужава обаче разпоредбата за изхвърляне на офшорките от приватизационните процедури. Такива компании не само че няма да се допускат до тях, ами дори и старите им договори ще бъдат обявявани за недействителни, освен ако вече не са изтекли пет години от подписването им. При все че от 2009-а насам приватизацията е съвсем замряла, има няколко сделки, които могат да бъдат засегнати от новия норматив. Несъмнено най-важната от тях е тази за Булгартабак холдинг, чийто купувач стои зад верига от офшорки, представлявани от инвестиционното поделение на руската държавна Внешторгбанк в Лондон - VTB Capital.

Facebook logo
Бъдете с нас и във