Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Съсипват пощите по план

До неотдавна абсолютен лидер на българския пазар, днес Български пощи са изпаднали в унизителна ситуация. Конкурентите им вече не се задоволяват с дадените им без бой куриерски услуги, а протягат ръка и към универсалните (пощенските пратки и пощенските колети до 20 кг), които само до миналата година бяха запазена територия на държавната компания. Както е тръгнало, нищо хубаво не чака някогашния мастодонт и в бъдеще, ако не се реформира, и то бързо.


Според анализа на Комисията на регулиране на съобщенията (КРС) за пазара на пощенските услуги в страната секторът е завъртял през 2011-а 231 млн. лв., или с 6 млн. по-малко от отчетените година по-рано 237 млн. лева. На пръв поглед нещата за Български пощи не изглеждат толкова зле - за това време пазарният им дял се е запазил без промяна и възлиза на 24 процента. Не така обаче стоят нещата, ако се загледаме в детайлите. Напоследък основната част от приходите в тази сфера се формират от т.нар. неуниверсална пощенска услуга. Най-печеливши при нея са куриерската дейност, хибридната поща (приемане на съобщения от подателя, предаването им чрез електронни съобщителни средства и доставяне на тези съобщения на получателя като пощенски пратки) и пряката пощенска реклама. Този тип услуги формират 82% от целия пазар у нас, или 183 млн. лева. Само че на държавната компания се падат


едва 4% от тези приходи

nbsp;


а лъвският пай от близо 40 на сто обират други четири дружества - Еконт Експрес, Тип Топ Куриер АД, MиБM Експрес и Стар Пост. Останалото си поделят 62 фирми, регистрирани да извършват такава дейност.


Делът на приходите на Български пощиот предоставянето на неуниверсалната пощенска услуга през 2011-а е относително малък, въпреки че е нараснал спрямо предишната година с едно на сто. Това обаче до голяма степен се дължи на прехвърлянето на услугата пряка пощенска реклама в обхвата на неуниверсалната пощенска услуга, обясняват експертите от регулаторната комисия.


И докато разпределението на позициите при този сегмент може да се определи до голяма степен като очаквано, далеч по-интересно е случващото се в обхвата на универсалната пощенска услуга. По данни на КРС става дума за около 37 млн. пратки и колети, като формираните от тях приходи са 41 млн. лева. Цялата работа е, че сериозна част от тези пари преди бяха резервирани за държавната фирма, но съгласно директива 2008/6 на Евросъюза пощенският пазар у нас бе изцяло либерализиран от 1 януари 2011-а и


падна досегашният държавен монопол

nbsp;


върху пратките до 50 грама. Така в конкуренция с Български пощи се впуснаха вече споменатите по-горе Еконт Експрес, Тип Топ Куриер, МиБМ Експрес и Стар Пост. Само за година те са успели да достигнат 5% общ дял при пощенските пратки и 6% при пощенските колети до 20 кг и едва ли имат намерение да спират дотук, още повече че редица обстоятелства са в тяхна полза.


Много е любопитно например да се сравнят цените на операторите в резервирания до неотдавна сектор на писмата до 50 грама. През 2011-а единствено държавните пощи не са променили тарифите си там. И това се дължи на


абсурда с регулираните цени

nbsp;


по които държавното предприятие продължава да работи, докато останалите си ги определят сами според конюнктурата и собствените си интереси. Възползвайки се от този шанс, Тип Топ Куриер са намалили цената си с 0.81 лв., или 53.6%, почти изравнявайки се с исканите от държавната компания 0.65 лв. за писмо. А МиБМ Експрес и Стар Пост предлагат услугата съответно за 0.55 и за 0.50 лева. Резултатът от това е, че пощите вече не обслужват Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт. Действително в първата година на пълна либерализация все още не са настъпили някакви значителни промени при универсалната пощенска услуга, но от КРС изтъкват появилия се стремеж за конкурентното й предлагане. Тази тенденция все повече ще се засилва, като целта на другите играчи ще е да откраднат на държавното дружество още по-голям дял от министерствата, ведомствата, общините, агенциите, банките и другите финансови институции, формиращи близо 80 на сто от потреблението на универсалната пощенска услуга.


Показателно е, че за 2011-а Български пощи за пръв път през последните три финансови години отчита загуба в този сектор от общо 16.5 млн. лева. Няма спор, че и дотогава разходите за универсалната пощенска услуга бяха повече от приходите, но те се балансираха от разплащанията с чуждестранните пощенски администрации. Сега обаче се стигна дори дотам, през 2011-а компанията за пръв път да поиска помощ от държавата за компенсиране на несправедливата финансова тежест. Такава опция е предвидена в Закона за пощенските услуги, но е много съмнително, че при днешната деликатна финансова ситуация претенциите на пощите ще бъдат удовлетворени.


През последните пет години в световен мащаб се наблюдава тенденция на спад в потребителския интерес към универсалните пощенски услуги. Много оператори отчитаха загуби, и то най-вече от пощенските колети. Днес ситуацията е съвсем различна - този неатрактивен пощенски пазарен сегмент се радва на изключителен интерес и това изцяло се дължи на интернет и възможностите, които дава електронната търговия, въпреки че именно интернет е причината за значителния спад на потреблението на обикновените кореспондентски пратки, посочват от Комисията за регулиране на съобщенията. Съдейки и по едно проучване на Всемирния пощенски съюз, бъдещето е в електронните пощенски услуги - осигуряване на обществен достъп до интернет в пощенските офиси, електронни пощенски кутии, онлайн пряка пощенска реклама и други. При все това кореспондентските пратки си остават най-предпочитаното средство за комуникация между бизнес компаниите и техните клиенти в Европа. А и потребителите също искат да получават фактурите си, извлечения по сметки, дори и рекламни материали по старата поща, заради по-голямата й сигурност.


Пощенските оператори, задължени да предоставят универсалната пощенска услуга в развитите държави, които са проявили гъвкавост и са направили необходимите структурни промени в организацията си на работа, генерират около 30% от приходите си именно от електронните услуги. Това са перспективите и пред българските фирми, включително и пред Български пощи, смятат специалистите от регулаторната комисия. Тоест дали някогашният мастодонт ще успее да вземе глътка въздух и да се изправи, ще зависи преди всичко от бързата му адаптация към новите условия. Нещо, което поне засега не се забелязва.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


Куриери


Куриерските услуги заемат най-голям дял в структурата на пощенския пазар, като реализираните от тях приходи годишно са около 60% (138.6 млн. лв. за 2011-а) от общите постъпления. През миналата година относителният им дял е нараснал с 2%, но постъпленията са намалели с 0.7% заради преориентирането на потребителското търсене от по-скъпите и експресни услуги към по-бавните и по-евтините.


Проучване между 15 водещи куриерски фирми у нас показва, че негативно влияние върху този пазар днес оказват проблемите в Гърция, които се отразяват и върху нашата икономика, затрудненията в строителството и услугите, лошата инфраструктура и растящите цени на горивата, водещи до по-големи разходи.


От предоставени в КРС данни става ясно, че през 2012-а куриерите с по-големи пазарни дялове и завоювани пазарни ниши планират да развиват дейността си, както и да оптимизират разходите си чрез промени в инвестиционната си политика. От своя страна по-малките оператори възнамеряват да свият дейността си, да съкратят персонал, да намалят възнагражденията или да орежат точките за достъп до мрежата им.


За оптимизиране на разходите си куриерските фирми използват различни похвати като франчайзинг, електронни приложения за проследяване на пратките, сключване на договори с фирми със сходен бизнес за аутсорсване към куриерските оператори на транспорта и логистиката.


nbsp;


nbsp;


Аналози


Според международно сравнение, направено от Deutsche Post , България има една от най-ниските средни цени в Европа за стандартно вътрешно писмо до 20 грама - 0.43 евро. По-ниски са цените само в шест страни - Чехия, Румъния, Испания, Кипър, Словения и Малта. Но сравнението изследва и достъпността на цената на пощенската услуга според покупателната способност в съответната държава и разходите за труд. По тези параметри цената на стандартното писмо до 20 грама у нас е най-висока и съответно най-малко достъпна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във