Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЪЩИНСКИТЕ ДЕФИЦИТИ НА ЗДРАВНО-ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМА

Тъй наречените социални здравноосигурителни системи са изградени върху последователното прилагане на принципа на солидарността - всеки плаща според възможностите си и получава медицинска помощ според потребностите си. Възприемането на този (по същество комунистически) принцип в повечето развити държави (и в България) се мотивира с особения характер на здравните услуги. Смята се, че, за разлика от всички други блага, медицинска помощ е от такова значение за човешкия живот, че трябва да бъде осигурена на всяко лице и във всеки момент, без оглед на възможността му да ги плаща. Сам по себе си този възглед е спорен, но и без да бъде оборван,
пороците на абсолютизирания принцип
на солидарността са видими.
В повечето европейски страни принципът на солидарността се разбира и прилага чрез т.нар. социална здравноосигурителна система, включваща и определени пазарни елементи. Поради голямата бедност, користни интереси на управляващите и корупция такива елементи почти липсват в българската социална здравноосигурителна система.
Законът задължава самонаетите български граждани да внасят в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) 6% от годишния си доход. Ако лицето работи по трудов договор, то плаща сега само 30 на сто от тези 6%, а останалата част се внася от работодателя. За да ограничи укриването на доходи, правителството установява за всяка професия минимален осигурителен доход (праг) и горна граница на осигурителния доход (сега около шест пъти над минималния). Задължителните минимални здравни вноски на нетрудоспособните и лишени от доходи лица (които са близо 4 млн.) се плащат от държавния бюджет. За всеки преглед при личен лекар и специалист осигурените плащат такса (сега 1.60 лева). Подобна такса те плащат и за всеки ден болнично лечение. НЗОК покрива около 50% от цената на определени по вид и количество услуги при зъболечението и около 50% от цените на лекарствата от позитивния лекарствен списък.
При тази здравноосигурителна система възникват неразрешими
противоречия между интересите
на участниците в нея.
Потребителите на здравните услуги имат интерес:
- Да не плащат осигуровките и да не ползват медицинска помощ по линията на здравната каса, когато получават значително по-високи от средните доходи. Така те избягнат несъразмерния на ползата данък, какъвто е в действителност задължителната здравна осигуровка. Същевременно си спестяват загубата на многократно по-скъпото за тях време при чакане на опашки за получаване на не особено качествена медицинска помощ. Гражданите, които нямат възможност да укриват високите си доходи, са сериозно ощетени, защото освен задължителните осигуровки често плащат още веднъж за по-качествена и навременна медицинска помощ извън НЗОК. Налице е грубо нарушение на принципа на справедливостта.
- Липсата на каквато и да е зависимост между размера на задължителните здравни вноски и количеството и качеството на ползваната медицинска помощ и лекарства стимулира всички граждани да укриват доходи и да плащат по-малки осигуровки. Въведените прагове на осигурителния доход и административният контрол и санкции водят до нови противоречия, усложнения, корупция и разходи, без да са в състояние да неутрализират отрицателните стимули на осигурените лица. НЗОК се лишава от стотици милиони лева невнесени здравни осигуровки. През последните години около 1.5 млн. български граждани не си плащат редовно здравните осигуровки и губят правото си на безплатна медицинска помощ.
- Доколкото задължителните здравни осигуровки са еднакъв процент от дохода, а медицинските услуги се смятат за безплатни и общодостъпни, гражданите не са икономически принудени да ги ползват рационално и да полагат най-големи грижи за своето здраве, да не го увреждат с неправилно хранене, тютюнопушене, употреба на алкохол, наркотици, екстремни развлечения и др.
- Щом сами не плащат за медицинските услуги, гражданите нямат материални стимули да контролират тяхното количество, качество и цена. Те не разполагат с икономически средства да въздействат върху доставчиците на услугите.
- Доколкото медицинските услуги са безплатни, тяхното търсене ще превишава предлагането. При липсата на пазарни регулатори то ще бъде ограничавано с административно определени лимити и нормативи. Свободният избор на болнично заведение и лекар специалист на практика невинаги ще е възможен и ефикасен.
Интересите на НЗОК
Когато Националната здравноосигурителна каса е единствен, монополен купувач на здравни услуги и посредник в отношенията между потребителите и доставчиците:
- Тя не е поставена в условията на конкуренция и не е икономически принудена да се съобразява с интересите на осигурените лица, от вноските на които плаща оказаните медицински услуги. Потребителите на тези услуги практически нямат възможност да я контролират и да й въздействат нито чрез вноските, които са задължителни, нито при сключване на годишните рамкови договори със съсловните организации на лекарите, нито при плащанията към доставчиците на медицинска помощ. Преразхода и недостига на средства НЗОК може винаги да обоснове с ниския размер и непълното внасяне на осигуровките, с по-голямото количество и по-високите цени на ползваните от потребителите и платени от нея медицински услуги и лекарства. И да поиска компенсация на дефицита от държавния бюджет или чрез повишаване на самите здравни осигуровки.
- Служителите в здравната каса не са в състояние да осъществяват ефикасен контрол върху качеството, количеството и разходите за услугите, извършени от лекарите и здравните заведения. Причините са в огромния брой конкретни дейности и в това, че здравната каса няма качествата и интересите на реален потребител и пазарен субект при взаимоотношенията с доставчиците на медицинска помощ. Когато самите пациенти не плащат и чрез парите не контролират медицинските услуги, възникват благоприятни условия за извършване на огромни злоупотреби, кражби, безстопанственост и корупция в здравните заведения, в службите на НЗОК и на Министерството на здравеопазването.
- Здравната каса не може по друг начин да регулира и да ограничава по-голямото търсене на безплатни медицински услуги и стоки (отчасти индуцирано и от доставчиците) освен с административни средства. Такива са пакетите с видовете и количествата медицинска помощ и лекарства, които се реимбурсират от касата. Регулирането на количествата на натуралното потребление е архаично, несправедливо и вредно за поддържането на здравословното състояние на гражданите. Например един изряден платец на здравни осигуровки ще трябва да си плати, ако му бъдат направени повече от две пломби, дори никога да не е ползвал другите реимбурсирани услуги в зъболечението.
Интересите на доставчиците
на медицински услуги. По своя икономически характер те са два вида:
Единият вид са обособени стопански субекти с качества на стокопроизводители. Тук се включват личните лекари, лекарите специалисти извън болниците, стоматолозите и частните медицински центрове. Ако отговарят на установените критерии, те имат право да сключват договори със здравната каса за оказване на установени по вид, количества и цени медицински услуги. Определени дистрибутори на лекарства участват в провежданите от Министерството на здравеопазването и болниците търгове за доставки на лекарствени средства. Възникващите в тези случаи покупко-продажби са между неравностойни стопански субекти, едни от които имат качествата на стокопроизводители, а другите са бюджетни организации. Обособените стокопроизводители в много случаи не са в състояние с пазарни инструменти да въздействат върху бюджетните организации при сключването и изпълнението на договорите. Тогава те прибягват до непазарни средства за влияние и извличане на по-голяма изгода. Сиреч, до многообразните форми за подкупване на служителите в публичните организации (каквито са НЗОК, Министерството на здравеопазването и болниците) и на политическите лица, които ги назначават и контролират. От своя страна служителите в публичните организации имат възможност да изнудват за подкупи своите доставчици, като се откупуват от контролиращите и съдебните органи. Подобни явления не са изключени дори при публичните търгове и конкурси.
Другият вид доставчици на медицински услуги са държавни, общински и ведомствени болници и медицински центрове. Те нямат качествата на действителни стокопроизводители. До края на 2005 г. една част от разходите им се покриваха според извършената дейност по клиничните пътеки, а друга част, включително и натрупаните дългове - от бюджета. От началото на 2006 г. тяхното финансиране изцяло се осъществява от НЗОК, в която се концентрират всички ресурси. Здравната каса обаче не е в състояние да установи верността на информацията от болниците за реалните разходи по клиничните пътеки и диагностично свързаните групи при огромните различия в условията и качеството на извършваните от тях медицински услуги. Особено когато тази информация е съзнателно изкривена поради интереса на доставчиците да получат по-големи приходи. При ограничеността на финансовите ресурси и изкривената информация НЗОК и Министерството на здравеопазването налагат по административен път нормативи и цени, които се отклоняват значително и случайно от реалните разходи. Нормалното функциониране на повечето болници е затруднено, материалната им база и условията за лечение са незадоволителни, заплащането на труда на медицинския персонал не съответства на неговите количество, качество и отговорност. Значителни преразходи, разхищения и злоупотреби се допускат и поради липсата на реална самоиздръжка, стимули и отговорност в болничните заведения. Една част от медицинския персонал си допълва доходите от нерегламентирани плащания на пациентите, завишени цени на платените услуги и по други начини.
Тази здравноосигурителна система не осигурява безплатна медицинска помощ. Тя е много скъпа, разхитителна, неефективна, дефицитна и нежизнена. Цените на медицинските продукти и оборудване в България през 2001-2003 г. бяха - по данни на Евростат - 150-160%, отнесени към нивото на ЕС, при 35% за всички потребителски стоки. Кешовите плащания на гражданите за лекарства и медицинска помощ достигнаха до около 1.4 млрд. лева (4% от БВП). Те се изравниха с публичните разходи за здравеопазване.
А достъпът на определени слоеве на населението до медицинска помощ си остава ограничен, нейното качеството е незадоволително. Болниците изпитват хроничен недостиг на средства, а някои от тях натрупват дългове. Голямото мнозинство от гражданите са неудовлетворени от здравноосигурителната система. Ако не се реформира, тя ще стигне неотвратимо до финансов колапс.

(Следва)

Facebook logo
Бъдете с нас и във