Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СЪС ЗДРАВНАТА СТРАТЕГИЯ ЩЕ ДОГОНВАМЕ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТАНДАРТИ

Проф. Гайдарски, от половин месец в страната се организират лекарски протести. Доколко основателни са те според вас?
- В една демократична държава хората винаги трябва да могат да изразят мнението си, когато нещата не вървят. Но в конкретния случай ми се струва, че има нещо неразбрано от страна на протестиращите. Д-р Теодора Вълчева - председател на медицинската федерация на КТПодкрепа, направи предварителен график кога и къде да протестират лекари без предварително да се допита до съответните синдикални структури в болниците. Разговарях с нея и я помолих да каже от какво конкретно са недоволни. Едно от исканията например е 8% от брутния вътрешен продукт да отива за здравеопазване. Не може обаче просто така да се посочва някаква цифра. Подигравка с колегите е да ги караш да протестират за 8% от БВП. Всички интелигентни хора знаят, че това е абсолютно невъзможно на този етап. Знаете, че аз до последно се борех да се отделят 5% от БВП за здравеопазването, което означава към 2.5 млрд. лв., а получихме 4.4 процента. При това положение е абсурдно да се искат двойно повече средства. Но някои са готови да стачкуват, стига да им се каже, че е за повече пари.
И лекарският съюз, и синдикати, и депутати дори предлагат държавата да покрие задълженията на болниците от миналата година. Какъв е отговорът на Министерството на здравеопазването?
- Ние вече изплатихме с допълнителни средства от държавния бюджет 86 млн. лв. от задълженията, натрупани до края на 2005-а. Никога държавата не е покривала такава голяма сума. Досега е имало 20, 30 до 40 млн. лв. дългове. Неприятното е, че този път задълженията бяха в размер на 220 милиона... Покрихме само над 30% от тях, но това са възможностите на държавата. Говори се, че пари могат да се осигурят от държавния резерв. Ако има такава вероятност, аз ще съм първият човек, който ще настоява това да се случи. С бившия ръководител на мисията на МВФ за България Ханс Фликеншилд обаче разговаряхме четири пъти и той категорично заяви, че не е съгласен болничните дългове да се изплащат с пари от държавния резерв. Според него, ако не направим преустройство на системата, пак ще се формират такива задължения. Затова сега най-важното е да направим реформи, които да не позволяват на болниците да натрупват нови дългове, да изравним приходите и разходите и чак тогава можем да мислим за покриване на сумите от миналите години. В противен случай е възможно да натрупаме нови 200 милиона, както предсказваха и нашите опоненти. Трябва да кажа обаче, че напук на всички тях се случва обратното. Болница Св. Марина във Варна например бе сред първите по задължения през 2005-а. Но от началото на 2006 г. няма никакви загуби. Приходите са увеличени с над 45%, а разходите са намалели със 17 процента. Тоест има печалба. Средната заплата се е увеличила с 15 на сто. Директорът доц. Красимир Иванов даже подаде молба да използва натрупаните 400 хил. лв. за ремонт на една от болничните сгради.
Тези финансови постижения не са ли за сметка на качеството на медицинското обслужване?
- Не, защото са реализирани чрез по-рационална лекарствена политика. Такива резултати има вече и в Националната кардиологична болница, и в Св. Екатерина.
А кога лекарите от болниците ще знаят реалните си заплати?
- Заплатите се формират от приходите от здравната каса. След като болниците отчетат дейността си и за март, ще се направи изравняване на постъпленията по клиничните пътеки за първото тримесечие. Така че след 15-20 април ще знаем точния размер на заплатите на лекарите за първото тримесечие на 2006-а. Обикновено при тези изравнявания се дават допълнителни средства, защото касата плаща със закъснение и в някакъв процент.
Каква е целта на започнатите съвместни проверки на здравната каса и министерството?
- Проверките са рутинни. Целта е да имаме точен поглед и контрол върху дейността и разходването на средствата при новия начин на финансиране на болниците. Не ние сме измислили методиката. Както не сме измислили и единното заплащане за дейност. До миналата година България бе сред последните държави, в които здравното обслужване се заплащаше от две места - от министерството и от касата. Във всички модерни страни се заплаща за извършена дейност. Ако продължавахме да се разплащаме по старата методика, нямаше да ни приемат в Европа.
Дали обаче касата беше готова за това единно финансиране?
- Честно казано, никой не беше подготвен. Ако това беше станало още при създаването на Националната здравноосигурителна каса, нямаше да имаме днешните проблеми. Хората се уплашиха от рязкото преминаване към единно финансиране. В министерството бяхме наясно, че ще има затруднения, но все пак трябваше да продължим. Ако бяхме се огънали при първите прояви на недоволство и бяхме отстъпили, нищо нямаше да постигнем. А времето ни притиска - срокът е до края на 2006 година. Ако не бе въведен механизъм на единно разплащане, щяхме да попаднем в т. нар. червената зона и не се знае какво щеше да последва.
Неотдавна казахте, че за да получим средства от Европейския съюз, е необходимо да покажем, че здравната ни система наистина се реформира.
- Някои схващат реформата като приватизация. Преустройството е многообразен процес, който включва много неща - първо беше преминаването и на болничната помощ към единно финансиране; второ - промените в самите управителни бордове, в които да участват хора, наистина работещи на пазарен принцип, и трето - трябваше да бъдат закрити неработещи отделения, със стотици пустеещи легла, за които се плащаше напразно.
Какви пари за здравеопазване се очаква да получим от Евросъюза?
- Надявам се през първите години на членството ни за здравеопазването у нас да влязат около 400-500 млн. евро. А ако успешно преструктурираме нашата здравна система и убедим общността, че вървим по правилен път, можем да разчитаме на средства до 1 млрд. евро.
Доколкото знам, около 200 експерти на министерството работят върху т.нар. здравна стратегия.
- Тя ще бъде публикувана и раздадена на Висшия медицински съвет, на лекарския съюз, на синдикатите и на пациентски организации, за да можем да я обсъдим с тях. Стратегията включва всички стъпки, които трябва да направим към Европа. Знам, че ще бъде много критикувана, защото всеки има своя гледна точка. Но това ще са тезиси, които предвиждат какви програми е необходимо да се изпълнят, за да може българското здравеопазване да се изравни с европейското. В противен случай ни чака лошо бъдеще. За това е битката, но друг изход няма. Категорично го заявявам, че който и да е министър, ще се случи това, което е начертано в стратегията.
Кое е най-радикалното в нея?
- Радикалните мерки са много. Например начинът, по който ще се извърши приватизацията на някои здравни заведения. Аз съм за приватизацията, но открита, прозрачна. Болници, които не могат да съществуват самостоятелно, трябва да бъдат дадени в ръцете на хора, желаещи да ги стопанисват, на лекари, които с любов биха работили в тях, за да ги вдигнат на крака. Лечебните заведения, които са гръбнакът на здравната помощ в държавата, няма да бъдат приватизирани.
Кога ще започне този процес?
- Ние ще изработим закон, по който ще става приватизацията, но срок няма да има. Всяка болница сама ще решава кога и по какъв начин да бъде раздържавена. Ако е общинска, решението ще се вземе от общинския съвет, ръководството на болницата, лекарския съюз, синдикатите... Искаме всичко да стане по легален път. Не както се случи с приватизацията на някои от най-печелившите предприятия в България.
Здравната стратегия няма ли да е нещо като реформа на реформата?
- По-скоро може да се каже, че с нея избираме правилния път на реформата. Тя си е вървяла и досега. Не казвам, че ние първи я правим. Една от най-силните реформи бе извършена по времето на министър Илко Семерджиев. Тогава се случи нещо много сериозно - оборудваха се кабинети на личните лекари, бяха създадени първите диагностично-консултативни центрове, спешната помощ беше подпомогната с коли и т.н. Реформата обаче забуксува във времето.
Смятате ли, че е нормално управителният съвет на Националната здравноосигурителна каса да се ръководи от заместник-министър на здравеопазването?
- Мисля, че най-правилно щеше да бъде да има няколко каси. Да съществува конкуренция между тях. За съжаление в началото на реформата това не бе възприето. Създаде се единна каса и сега ще е още по-голяма грешка да я разбием на няколко. Трябва да се спре със спекулациите, че сега това е най-необходимото нещо.
Откъде могат да дойдат повече средства за здравната система - чрез вдигане на здравната вноска, по-широко прилагане на доплащането или чрез други мерки?
- Нито вдигане на вноската, нито даването на повече пари биха могли да заменят мерките, които въвеждаме в момента. Най-важното е здравната система да се стабилизира и да престане натрупването на невероятните дългове. Ако постигнем това, всички други мерки ще са добре дошли. В противен случай парите никога няма да стигат.
Очевидно е, че някои клинични пътеки трябва да бъдат по-добре заплащани.
- Те са доста. Но на първо място е необходимо да се реши въпросът с т.нар. доклинично заплащане - за пациентите, които идват в болницата, изследват се, но не се налага да бъдат хоспитализирани и се връщат вкъщи. Те не носят никакъв приход на лечебното заведение. По този начин болниците със спешна помощ натрупват огромни дългове. От клиничните пътеки има много сложни хирургични интервенции - урологични или при тумор в мозъка, които в чужбина струват десетки хиляди евро. Например за изкуствен пикочен мехур зад граница се плаща 30-40 хил. евро. Операцията е много тежка, правят я само трима-четирима специалисти в страната, а е оценена под 2000 лева. Да не говорим за големите операции на стомаха, на панкреаса, на черния дроб...
Имате ли чувството, че здравеопазването е сред националните приоритети?
- В предизборните програми на почти всички партии здравеопазването беше национален приоритет. Бедствията през миналата година обаче принудиха правителството да отдели немалко средства за ликвидиране на щетите, които иначе можеха да бъдат насочени към здравната система и за образованието. Затова аз лично не чувствам, че здравеопазването е национален приоритет. Не може да е приоритет, при положение че парите са толкова малко. Но пак заявявам - при добро стопанисване, при добър мениджмънт ние можем с тези средства поне на първо време да поддържаме едно добро ниво и да преустроим цялата система. През следващата година вече очаквам повече пари от държавата, както и допълнителни помощи под формата на грантове, на програми от Европейския съюз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във