Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Суровини и материали дават една трета от износа ни

България печели позиции в световния износ през миналата година, информира анализ на БСК. Това е станало в условията на сложна здравна и икономическа криза, предизвикана от ковид пандемията, и очаквания за спад в производството и търговията. 

Българският износ през 2020 г. e на стойност  31.9 млрд. щ.долара .И въпреки че има спад спрямо експорта ни през 2019-а и през 2018-а, България се изкачва на 58-мо място сред всички износители в света. Сигурно ни помогна и това, че 70% от износа ни е за Европейския съюз. Добрата новина е, че износът ни расте дори за държави с активна експортна насърчителна политика, като Германия, Белгия, Франция, Италия и други, каквато липсва у нас, отбелязват от БСК. 

Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа през миналата година е

катодната мед -

1.18 млрд. щ.д. – 19% ръст спрямо 2019-а. Така спадът от 20% през 2019-а е почти напълно компенсиран. Големите производители у нас и скокът на цената на медта на световните пазари са в основата на ръста при тази суровина. Следващите "звездни" стоки са анодната мед с износ за 993 млн. щ.д. и ръст от 27%, медикаменти - за 806 млн. щ.д., концентрати на благородни метали - за 695 млн. щ.д. и ръст 18%, пшеница - за 695 млн. щ.д., но и спад от 25% на годишна база. Тези пет стоки държат почти 14% от износа ни през миналата година.

България пази своите позиции и при отглеждането на маслодаен слънчоглед. Освен че страната ни е на четвърто място в света с износ на тази суровина за 535 млн. щ.д. и ръст 25%, то България е четвърта и при износа на слънчогледово олио  с експорт за 378 млн. щ.долара.

Измежду стоките с износ над 100 млн. щ.д. за миналата година най-голям кумулативен ръст за последните години бележат: велосипедите със спомагателен двигател – 186% годишно, дамска конфекция – 55%, части за мобилни телефони – 43%, концентрати на благородни метали – 39 на сто.

Износът на велосипеди със спомагателен двигател нараства над осем пъти спрямо 2017-а, когато започна експортът на този продукт. Една добра новина в този сегмент дойде от Пловдив. Българският производител на велосипеди "Макском" подписа договор с австрийската фирма за производство на мотоциклети Pierer Group за съвместна инвестиция в нов завод в Града под тепетата за електрически велосипеди. Този проект ще направи България производител №1 в Европа при тези возила. Не бива да пропускаме и факта, че страната ни в последните години между първите пет-шест страни по производство и на обикновени велосипеди. 

А статистиката показва за миналата година, че има 18 стоки, при износа на които България е сред четирите най-големи в света. 

Диверсификацията на пазарите

е един от проблемите пред износа ни, се посочва в анализа на БСК. Сред някои от водещите по стойност стоки е налице прекомерна концентрация:


  • Катодна мед, 0.45, 65% от износа е за Китай;

  • Анодната мед, 0.52, 60% за Белгия;

  • Концентрати от благородни метали 0.82, 90% за Германия и 10% за Канада;

  • Кабелни снопове 0.28, Турция е 45% от пазара ни;

  • Велосипеди със спомагателен двигател 0.39, 55% за Германия и 34% за Белгия.

  • Пръти и профили от желязо и стомана 0.65, 80% за Румъния,

  • Необработено олово 0.37;

  • Велосипеди 0.31.

Прекомерната концентрация е опасна, защото всяко смущение в работата на купувача води до подобно по размер отражение в работата и на българския доставчик, отбелязват от БСК. Това е и най-големият риск в периоди на икономически ограничения, каквито са породени от COVID-19 сега. Прави впечатление още, че при катодна и анодна мед и при концентратите от благородни метали концентрацията дори нараства. А тези три позиции формират 9% от износа ни. Там, където липсва достатъчно диверсификация, негативното влияние върху съответните български износители ще бъде голямо.

Част от концентрацията се дължи на факта, че не малко сравнително големи български предприятия са с преобладаваща чуждестранна собственост и продукцията им се изкупува от фирмата-майка, показва анализът. Това пък означава износ на стоки за последваща преработка (а не крайни продукти, които са с по-висока добавена стойност), сравнително по-ниска производителност на труда, по-високи енергийни разходи за единица добавена стойност, ниски килограмови цени, повишено въздействие върху околната среда в сравнение с това при фирмите-майки, и други. Всички тези индикатори са сред посочваните негативи и в докладите на ЕС за България.


Преструктурирането на износа ни се „случва“ прекалено бавно.

Все още експортът на суровини и материали за последваща обработка, на енергоносители е със значителен дял в търговията ни - около 31-32% през миналата година.

Технологичното обновление става бавно. Има много примери на недостатъчно ефективни инвестиции по оперативните програми и програмата за развитие на селските региони.

Бизнесът и науката у нас все още не могат да намерят общ език. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите, отбелязват от БСК. Българските предприемачи като че ли имат повече доверие на чуждестранни решения и технологии, отколкото на българските. Бизнесът рядко поръчва разработки на български университети и институти и не е готов да чака несигурен резултат. От друга страна, българските учени и изобретатели реализират изследователския си продукт в Западна и Северна Европа, а не в България, и така евтиният труд на българските учени допринася за конкурентоспособността на други страни.

Многообразието на стоки с по-висока добавена стойност се увеличава. Техният износ се влияе в по-малка степен от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини, отколкото при стоки с ниска добавена стойност. Този износ формира около 24% от общия, при това тук не е включен износът на специална продукция.

Групите стоки в нашата експортна листа с относително по-висока добавена стойност са:


  • Електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; изчислителни устройства, сензори;

  • Оптични изделия;

  • Някои софтуерни продукти за управление на процеси;

  • Компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели;

  • Велосипеди с помощно задвижване;

  • Наситени интегрални платки, с който продукт България проби редица силно конкурентни пазари – САЩ, Япония, Югоизточна Азия;

  • Видеоигри;

  • Хладилници, фризери;

  • Някои фармацевтични и медицински изделия, медицински инструменти и апарати;

  • Ски, сноуборд.

Основни пазари за български стоки с по-голяма добавена стойност са големите икономики в ЕС, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят. Отбелязва се, че нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми. Успешните български дружества са тези, които работят основно за чуждите пазари и не се влияят от липсата на конкуренция у нас, се посочва в доклада.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във