Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СУБСИДИРАН ШАРАН ПО БРЮКСЕЛСКИ

Нашенският шаран (според модната евротерминология - и той вече аквакултура) отдавна чака брюкселски субсидии. Рецептата, за да получи обаче европейски пари, се оказа доста соленичка. Близо две години браншови рибарски организации, Министерството на земеделието и храните и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) спориха как точно да се разпределят парите за рибарския бранш. И докато всички у нас се мотаха, в началото на септември Брюксел остро ни се накара и заплаши, че може да ни съкрати субсидиите наполовина, ако програмата не тръгне час по-скоро.
Това беше и причината на пищна церемония във вторник (11 ноември) ИАРА заедно със земеделското ведомство да даде старт на последната оперативна програма у нас. Само че тъкмо там се разбра, че старт не означавало непременно да се започне набиране на проекти. Всъщност рибарите ще могат да кандидатстват чак от Никулден, поне на това се надяват хората от агенцията. А банкетът във вторник най-вероятно е само за пред брюкселските чиновници - да ги успокоим, че у нас се работи. Ако всичко тръгне по вода, през декември може и реално да се задействат три схеми: инвестиции на борда на риболовните кораби, производството на аквакултури и техническа помощ, която по правило съпътства всички европрограми. Парите за тях са общо 56 млн. евро. До Никулден трябва да са публикувани и наредбите по осем мерки в Държавен вестник, за да имат възможност рибарите да кандидатстват по схемите.
Регламентите по тези схеми обаче само преди няколко седмици предизвикаха остро недоволство в Националната асоциация по рибарство и аквакултури (НАРИБА). Нейни представители се оплакаха пред в. БАНКЕРЪ, че въпреки огромното закъснение по програмата, инвестиции, направени преди подаване на проектите, няма да бъдат признати. Хората негодуват, защото тази опция е разрешена в евродирективите, но въпреки това не е заложена в наредбите по мерките. От агенцията обясниха, че правят това превантивно, за да избегнат евентуални злоупотреби. Това, което обещаха от агенцията, бе, че ще се водят разговори за разрешаване на проблема, нищо че наредбата по мярката за аквакултури вече излезе.
Въпросът, който е важен в момента, е не кога ще тръгне програмата, а кога ще започнат да оценяват проектите и кога реално ще има одобрени кандидати, каза професорът от НБУ Магдалена Иванова, която е и евроконсултант. Тя се пошегува, че била забравила за тази програма и дори се изненадала, когато от ИАРА я поканили на събитието. Не е чудно, че е забравила. Лошо ще бъде, ако и Брюксел ни забрави, докато се мотаем.
По-лошата новина, която съобщиха на тържеството, всъщност беше, че стартът на мярка 3.3 от програмата Инвестиции за реконструкция и модернизация на рибарски пристанища, места за разтоварване и закрити лодкостоянки, по която се отпускат около 18 млн. евро, се отлага чак за 2010 година. Затова и хората от ИАРА не се притеснявали, че у нас все още има само едно-единствено регистрирано рибарско пристанище - това в Несебър. За останалите три - в Созопол, Балчик и Бургас, нещата ще се дооправят... имало време до 2010 година. Лицензирането на портовете, както писа в. БАНКЕРЪ, е едно от условията, за да се кандидатства за европейските субсидии.
За да се изчистят проблемите с пристанищата, земеделският министър Валери Цветанов се разбрал с министрите на транспорта и на отбраната Петър Мутафчиев и Николай Цонев да прехвърлят собствеността на созополския и балчишкия порт от техните ведомства към земеделското. След това съоръженията ще могат да бъдат регистрирани като рибарски, а именно това е условието, за да кандидатстват за средства за модернизация. Те са и най-важните места за отрасъла, защото там засега се постига най-големият улов.
Все още не е отпаднала идеята за концесиониране на пристанището в Созопол, където местната администрация иска да развива яхтен туризъм. Има място и за яхти, и за рибарски порт, беше коментарът на изпълнителния директор Пламен Камбуров.
Въпросът с регистрирането на пристанищата се оказа най-трудният и най-дългият. Предизвиква недоумение защо, след като програмата е била готова още през 2006 г., тогава не са направени стъпки за решаването на проблема. Коментарът на експерта от ИАРА Антон Дочев, беше: Никой тогава не повдигна въпроса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във