Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СТУДЕНТИТЕ - БЪДЕЩИ АУТСАЙДЕРИ ИЛИ ЛИДЕРИ

Едно широкопредставително социологическо изследване, публикувано преди време, разбуни духовете и предизвика спорове относно облика и перспективата на българския студент. Например едни хора многозначително посочиха, че 40% от нашите студенти работят по време на образованието си. Други се завайкаха, че цели 60% не работят, докато учат, и направиха обобщението, че са мързеливи и потенциални аутсайдери в бъдеще. Ако цитирам точно, мнението на един специалист по образованието (такива се навъдиха доста напоследък) е: Никаква работа и голяма заплата - такъв е днешният съкровен идеал на повечето от българските студенти. Изследването открои и някои други важни характеристики на днешното българско студентство, които всъщност говорят много за отношението ни към образованието и към бъдещето на държавата ни. Но за това - по-нататък.
Какво всъщност означава 40% от българските студенти да работят, докато учат? Нека уточним - в българските условия нито държавата, нито висшите учебни заведения регламентират и създават условия да се полага труд, който не пречи на основното занимание на студента - да изгражда компетенции, т.е. знания, практически умения и личностни качества, имащи отношения към професията му. Веднага следва да се отбележи, че половината от работещите (т.е. една пета от съвкупното българско студенство) върши неквалифициран труд (сервитьорки, хамали, продавачки, охранители, бармани и пр.), а само една малка част имат основание да твърдят, че са ангажирани с дейност, която допринася за професионалното им формиране.
Като човек, който непрекъснато общува със студентите, мога определено да заявя, че огромното мнозинство от тези, които работят, са принудени да го правят, за да се издържат, а немалко - и за да помагат на родители и роднини. Противно на твърденията на някои (главно управляващи) политици, че стандартът на живот непрекъснато се подобрява, по студентите си виждам, че много семейства все по-трудно свързват двата края. Затова все повече млади хора са готови да приемат всякаква работа, стига да им носи някакви доходи и да не изисква специална квалификация.
През учебната година повечето студентите работят с една единствена цел - да се издържат, и търсят предимно почасова заетост. Голяма част се ориентират към търговията и услугите, където има по-гъвкави възможности. За съжаление тенденцията да се приема нискоквалифицирана работа остава валидна и за лятото, когато е време студентите да помислят за стаж, но икономически им е по-изгодна една бригада в чужбина, например в САЩ или Великобритания. Но и в това отношение държавата и висшите училища нямат ясна политика. Искаме от тях да заминат и да се върнат навреме, за да не пропускат занятия, но не им помагаме как да разпределят приоритетите си. Има логика да се поощряват студентите да отидат на бригада в чужбина, когато са в I или II курс, защото могат да натрупат трудови навици, научават се да се грижат сами за себе си и в допълнение изкарват прилични пари.
На по-късните години от следването
обаче е препоръчително студентите да се ориентират професионално и да инвестират усилия в практики и стажове. Ала все още нито публичният, нито частният сектор гледат достатъчно сериозно на това като възможност да подберат подходящи бъдещи служители. Цитираното изследване показва, че голям процент от запитаните, които не са били нито ден на стаж, посочват като причина за това, че нямат информация как да си намерят подходящо място или просто, че стажът не е задължителен. Аз самият съм се сблъсквал с проблема колко е трудно да убедиш държавна институция да приеме на стаж студенти и да им предложи условия за пълноценното му провеждане.
Ако има сериозни проблеми, които очертава социологическото изследване на българските студенти, те са два. На първо място, това е липсата на достатъчно самокритичност при оценката на качеството на собствената им подготовка - 86% от бъдещите висшисти заявяват, че са доволни от образованието си. И второ, това са нереалистичните очаквания за възнаграждението, което ще получават в началото на кариерата си - образно казано, всеки десети студент в България очаква да получи
1000 лева стартова заплата
В реалността обаче повечето млади специалисти без опит започват с първоначална заплата между 300 и 600 лева. Такова възнаграждение дават близо 80 на сто от фирмите, под 1/5 дават на младите кадри заплата от 600 до 900 лв., а едва 3 на сто от компаниите дават първоначално възнаграждение, по-високо от 900 лв.
Кои са причините за тези нереалистични очаквания и, по-общо казано, за неадекватното отношение на младите хора към парите и благосъстоянието?
Преди всичко в това отношение България не е изолиран случай. Както се казва, вече ги настигаме американците - според едно проучване на социолога Чарлз Шваб 73% от интервюираните 1000 американци на възраст между 13 и 18 години са сигурни, че ще печелят много пари, когато пораснат. По-конкретно, момчетата очакват да печелят средно по 174 хил. долара годишно, а момичетата - средно по 114 хил. долара. И там разминаването с действителността е драматично - през 2005 г. средният доход на американските мъже, заети на пълно работно време, възлиза на 41 386 долара, а жените с аналогична заетост през същата година са спечелили средно по 31 858 долара. Независимо от високия стандарт на живот в САЩ едва едно от шест домакинства декларира шестцифрени и по-високи доходи.
По-важно е да проследим корените на
тези големи очаквания
в нашата действителност. На младите хора много по-рано, отколкото в миналите десетилетия, се налага да започнат да взимат истински финансови решения, които ще влияят върху следващите години и дори десетилетия от живота им. Някои от тях, неспособни да преценят точно бъдещото си материално положение, правят сериозни грешки.
Като цяло, за съжаление, наблюдаваме тенденция сред младите, особено в големите градове, към прекомерно харчене за различни неща. Хора, които не разбират, че финансовите им възможности са ограничени и че всеки ден се налага да правим труден избор и да се отказваме от желани неща, често стават жертви на агресивната кредитна индустрия, която на драго сърце ги оставя да харчат за коли, жилища и всичко останало. В крайна сметка това води до хронична неспособност да оползотворят правилно наличните пари във важни моменти от живота.
Надценяването на бъдещите доходи може да има сериозни последици за младите хора, поради което трябва да се превърне в тема за обществена дискусия. Преди всичко, нужно е да разберем защо те са убедени, че
не след дълго ще бъдат богати
или поне твърде заможни. Отговорността се поделя между редица фактори.
На първо място са медиите. Веднага искам да подчертая - не приемам обобщенията от типа медиите са виновни за всичко. Най-малкото защото медиите не попадат под общ знаменател. Но няма съмнение, че те всекидневно ни бомбардират с куп подробности от живота на богатите и известните личности. Младежите, които потребяват прекалено много новини от този род, могат наистина да си изградят превратна представа какво е нормален стандарт на живот.
На второ място е широката обществена среда. Цялото ни общество днес е изградено върху идеята, че парите те правят щастлив. В действителност обаче парите не са в състояние да добавят кой знае колко към щастието на човека, при условие че се намира над чертата на бедността. Парите са важен въпрос, когато сравняваме доходи от 8 хил. и 30 хил. лв. годишно, много по-трудно обаче се измерва разликата между 50 хил. и 500 хил. лева.
Много от нещата, които ни правят щастливи, като чувството за цел в живота и пълноценните отношения със семейството и приятелите, не могат да бъдат отчетени като част от брутния вътрешен продукт или растежа на бизнеса. Всъщност даже смятам, че икономиката ни ще се развива по-добре, ако повечето хора се откажат от идеята, че щастието се измерва главно с повече пари и повече материални блага.
Разбира се, всички тези влияния се пречупват през семейната среда. Просто трябва да бъдат зададени няколко въпроса, които
да получат честен отговор
Заменяте ли кола в добро състояние за друга само защото е нова? Оплаквате ли се от финансовото си положение, молейки се на глас да спечелим голяма сума от тотото? Изразявате ли завист към някого заради доходите или стандарта му на живот? Ако правите това пред младите хора, защо се учудвате, че те стават крайни материалисти? Обичам да цитирам чудесната книга на психолога Мери Хънт Как да предпазим децата си от задлъжняване?. Тя е установила, че ако родителите се стремят да притежават колкото може повече, децата им ще възприемат тази гледна точка. Те обаче са в опасна ситуация, защото нямат житейски опит, който да им помогне да разберат, че парите са ограничен ресурс и че всеки разход има своите последици.
Развитието на едно общество по пътя на демокрацията и пазарната икономика предполага и по-цялостното осмисляне на отношението на индивидите и групите към парите. Това съвсем не означава да не бъдем амбициозни и да не работим за подобряването на материалното си положение. Просто трябва да си даваме сметка, че в съвременното общество е нелепо да очакваш благоденствието да идва с билет от лотарията и не бива да предаваме такава нагласа на младите хора.

Facebook logo
Бъдете с нас и във