Банкеръ Weekly

Експериментът на Добрев

Стрес тест за бизнес аташета

Поредното доказателство, че в министерството на икономиката липсва приемственост, дойде тези дни. И то от представителите на Службите по търговско-икономически въпроси (СТИВ) зад граница. Експериментът как да работят те, до голяма степен обяснява защо през последните години толкова трудно успяваме да привлечем инвеститори от чужбина, а пък бизнесът продължава да се чуди каква точно е задачата на търговските ни аташета.


Само преди година предшественикът на Дилян Добрев - Трайчо Трайков, заяви, че ще затегне контрола върху търговските представители, като заплащането им се обвърже със свършената работа, а докладите за дейността им ще се публикуват всяка година в Интернет. Добре замислена идея, която си остана само идея...


През седмицата в София се проведе тазгодишната среща на търговските ни аташета с бизнеса, където министърът на икономиката Делян Добрев излезе... с ново двайсет. Работата на търговско-икономическите служби зад граница щяла да се оценява по съвсем различен начин!? До края на годината всеки от представителите им щял да получи от три до пет запитвания от администрацията, които обаче ще са прикрити с измислени имена и имейл адреси на български фирми. Според това как всеки от представителите ще реагира на апела за помощ ще се формира и постави оценката му. По думите на Добрев това ще подпомогне и подобри работата на всеки от нашите аташета по света.


Подобен ход, казано в прав текст, е абсолютно безсмислен. Първо, търговските аташета зад граница не са с интелектуален потенциал на ниво дебил, та когато получат имейл от българска фирма, да не си направят труда да чукнат името й в интернет и да проверят дали ня наистина съществува или е измислена. Особено след като вече знаят, че ще бъдат тествани от министерството така, че когато Гугул им покаже че няма такава реална фирма те със сигурност ще разпознаят теста и ще се активират. Уважаеми г-н Добрев, след като ще прилагате прийома таен клиент - той наистина трябва да е таен, а не предварително да се оповестява пред медиите и хората, върху които ще бъде прилаган. В противен случай ефектът е нулев.


Второ, няма как да се поставят под общ знаменател представителствата ни в Австрия или Русия например, където се получават стотици писма от български фирми на година, с това в Куба, да речем, където запитванията се броят на пръстите на едната ръка. Най-много да се натовари още повече работата на едните, докато другите трупат лесен актив.


Още по-странно изглежда идеята на министър Добрев на фона на твърденията, идващи от самото министерство, че знаят къде аташетата работят и къде не. Министър Добрев пък реши да покаже мускули в аванс: Има търговски служби, от които не съм доволен, ще видим как ще се справят до края на годината. Няма да се поколебая, ако някоя СТИВ не си върши съвестно задълженията, да сменя ръководството преди изтичането на мандата му.


Според информация от икономическото министерство в момента България има 54 действащи търговски представители в 48 града на 40 държави. През 2010-2011 г. е била възстановена дейността в Шанхай, Ханой, Тел Авив, Сеул, Копенхаген и Хага, а пък през тази и в Сао Пауло и Лос Анджелис. Открити са били служби по въпросите на туризма във Франкфурт и Москва.


През миналата година обаче представителите ни в 44 държави бяха 56, т.е въпреки новите служби са закрити няколко други. За тях обаче никой и дума не обелва. Съвсем разбираемо предвид факта, че чуждестранните инвестиции са един от показателите, по които правителството на ГЕРБ е особено уязвимо. За 2011 г. те са едва 1.4 млрд. евро, наистина със 100 млн. евро повече от 2010-а, но много далеч от рекордните 9.1 млрд. евро, регистрирани по време на управлението на Тройната коалиция.


Затова, за да поизпишат вежди, в графата Привлечени през 2011 г. инвестиции в резултат на дейността на СТИВ от икономическото министерство са записали и някои откровени глупости. Като например тази, че в момента германска компания проучва (не е посочено дори в коя област), възможностите за стартиране на производство в България, но... окончателното решение ще бъде взето в средата на август. Или пък като тази, че има проект за строителство на завод за тролейбуси и автобуси, който обаче ще започне да се изгражда, и то евентуално, след декември 2012 година.


За радост има и наистина работещи търговски представителства. Например стокооборотът между България и Румъния за миналата година бележи рекорд в последните три години и достига 3.545 млрд. евро, като износът на страната ни е близо 2 млрд. евро.


Това е успех на българската икономика, това е успех на тези 1739 компании от България, които са направили този експорт. Винаги във всеки един форум, който организираме с фирмите в Букурещ, постоянно и искрено благодарим на тези фирми, защото на тях не им е леко. В Румъния се смениха правителства, но институциите работят много усилено в подкрепа на българския бизнес и фактът, че тези цифри са такива, говори много. За шеста поредна година, когато дойде статистиката за 2012-а, ще се окаже, че румънските туристи са близо 1 милион души, като дори в кратките уикенди почиват в България, заяви търговско-икономическият ни представител в Румъния Бронислав Денев.


Само за първите три месеца на 2012 г. пък българският износ за Китай е бил за 210 млн. долара, което е с около 90% увеличение спрямо същия период на 2011 година. Вносът от най-голямата азиатска страна е за 268 млн. долара.


Основно износът от България за Китай е на мед и медни сплави. Приоритет в работата на СТИВ - Пекин е увеличаване на експорта на български храни на азиатския пазар. Знаем, че Китай е огромна индустриална база, но в същото време е и голям пазар за европейските стоки, заяви търговският ни представител там Нели Нанова.


Тези бели лястовици обаче се броят на пръсти. Според председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов СТИВ-овете зад граница са сериозна сила и капацитет, който трябва да се използва по възможно най-добрия начин, но все още бизнесът не знае достатъчно какво правят те в чужбина и как могат да му бъдат полезни.


В същото време министерството на икономиката харчи немалко пари за издръжката на хората, отговарящи за програмата Реализация на експортния потенциал и участие в търговската политика на ЕС. За миналата година за персонал, издръжката му и необходимите капиталови разходи, ведомството е дало 12.79 млн. лв., а за тази са предвидени още повече - 13.17 млн. лева. По-голямата част от тези суми отиват именно за търговските ни представителства зад граница.


За да се сложи малко ред и отчетност за това какво вършат в чужбина, не е необходимо всяка година да се променя подходът, по който ще се оценява работата им. Достатъчно е да се изработи една проста методика от критерии и показатели, които всяка СТИВ трябва да покрие съобразно спецификата на региона, в който работи. Така след като се обобщят зададените и изпълнените цели, ще стане ясно кой е работил и кой кръшкал. В противен случай и на срещата догодина ще се говори как едни се справят по-добре от други, а инвестициите все ще са... зад българската граница.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


Според изследване на Българската търговско-промишлена палата, проведено сред български фирми, 21% от търговските представители получават отлична оценка, около 18% - много добра, и 40% - добра. Други 15% имат лоша оценка и 6% - незадоволителна. Пропуск според анкетата е, че сред фирмите не се разпространява информация как могат да им бъдат полезни търговските представители. Едва 18% от компаниите са казали, че нямат нужда от подкрепа в чужбина, а 13% са посочили, че не знаят как да намерят такава помощ.


На въпроса какво очакват фирмите от нашите търговски представители зад граница, 60% отговарят намиране на бизнес партньори, защото всеки желае да пласира стоката си. Икономическа информация за съответната страна искат около 30%, а останалите - данни за участие и съдействие при техни посещения в страната.



Facebook logo
Бъдете с нас и във