Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СТРАТЕГИЯТА СРЕЩУ ПОДКУПИТЕ НЕУСЕТНО МИНА В МИМАНСА

Ако искаш да отложиш решаването на един проблем, създай комисия, гласи старо бюрократично правило. За съжаление, поне на този етап, то се потвърждава с пълна сила в страннатa война на кабинета Станишев срещу корупцията. Активите на властта в тази насока днес се изчерпват със
създаването на кухи структури
А новият хит в безкръвната битка с подкупите е извадената от нафталина идея на президента Първанов за създаването на агенция за борба с корупцията. И за да е всичко досущ като истинско, в средата на май кабинетът дори взе политическо решение да даде старта на новото ведомство тази есен. Нищо че предложението, за което се твърди, че всъщност е патент на главния прокурор Борис Велчев, битува в общественото пространство вече пета година. Друго си е да впечатлиш Брюксел малко преди публикуването на решителния за членството ни последен мониторингов доклад.
Какви точно ще са правомощията на бъдещата антикорупционна агенция и дали тя ще е напълно независима от прокуратурата или изпълнителната власт - все още никой не бърза да каже. По неофициална информация обсъжданите от мнозинството варианти са два. Единият предвижда да бъде регламентирана със закон дейността на действащото сега към Върховна прокуратура специално звено за разследване на корупцията. Другият е да се създаде изцяло нова структура със свой собствен бюджет, което да я направи независима от всяка една от трите власти. Единственият голям недостатък на проекта за ведомството-чудо, което да прочисти коридорите на властта от нерегламентираните практики, е, че се намира в зародишна фаза. А до произнасянето на окончателната присъда на Еврокомисията за членството ни в ЕС остават стотина дни. Така експертите на Жозе Барозу ще трябва да вземат решението си най-вече на базата на изпълнението на приетата през февруари тази година правителствена Стратегия за борба с корупцията. Тя пък, очаквано или не, мина малко в миманса и рядко управляващите се сещат за нейното съдържание.
С обнародването на въпросния документ към Министерския съвет бе създадена антикорупционна комисия, начело с вътрешния министър Румен Петков. Три месеца по-късно от уверенията, че тя ще действа с твърда ръка и към прокуратурата ще завалят сигнали за подкупни държавни служители,
остана само... пушилката
Останаха, но само на хартия, и набелязаните в стратегията мерки, които за по-голяма достоверност бяха съпътствани и с конкретни срокове. Голата истина лъсна в майския доклад на Еврокомисията. В него българското правителство приятелски бе посъветвано да засили административния капацитет на комисията Петков, както и да пристъпи към реалното изпълнение на това, което само си е предначертало.
Неблагополучията на оглавяваната от вътрешния министър структура можеха да се предвидят още през зимата. В нейния състав например попаднаха шефовете на митниците и на данъчните, а също и министърът на държавната администрация. Отдавна се е наложило мнението, че именно сред техните подчинени корупцията е най-разпространена, а и всички опити през последните няколко години тези институции да бъдат прочистени отвътре претърпяха пълен неуспех. Недоумение буди и защо координационните функции на комисията бяха възложени на инспектората към Министерския съвет, вместо на специално назначено лице. При цялото ни уважение към правителствените чиновници те едва ли биха се разработили кой знае колко без допълнително заплащане. По този начин се стигна до парадоксалната ситуация никой извън този орган да не знае какво точно върши той, за разлика от далеч по-активната и продуктивна комисия Антимафия към парламента. Сухата статистика показва, че от създаването си досега
комисията Петков
е провела общо три заседания. Едното от тях бе учредително, другото представляваше среща с представителите на медиите и акредитирани у нас европосланици, а на третото - в началото на април, бяха изслушани директорката на НАП Мария Мургина и шефът на Агенция Митници Асен Асенов. Oт изчитането на техните отчети обаче, не се забелязва корупцията да е намаляла чувствително.
По-добри времена, изглежда, чакат и стратегията, и амбициозният работен план към нея. Министерският съвет и досега не е направил анализ на одобрения в края на миналата година Етичен кодекс на лицата, заемащи висши длъжности в изпълнителната власт. Една от разпоредбите му предвиждаше действащите министри да се разделят с участието в частни търговски дружества. Отделно от това с гласовете на депутатите от мнозинството в Народното събрание бяха блокирани законодателните предложения, регламентиращи конфликта на интереси сред властимащите.
Разминаване между намерения и действия бе демонстрирано и по отношение разширяването на достъпа на гражданите до
регистъра за имуществото
на висши държавни служители. В него наистина можеш да надникнеш, но след изричното съгласие на съответния министър или депутат. Президентът Първанов и премиерът Станишев не изчакаха никой да ги пита и оповестиха публично съдържанието на имуществените си декларации, изпратени до Сметната палата. А на 1 юни министърът по европейските въпроси Меглена Кунева обяви решението, взето на редовното заседание на кабинета, до една седмица всички министри и заместник-министри да обявят в правителствената ИНТЕРНЕТ страница имущественото си състояние. Кунева съобщи също, че са обсъдени и ще бъдат предприети серия от мерки за увеличаване на прозрачността в управлението, само че никой не повдига примерно въпроса какви кредитни лимити имат по кредитните си карти някои управници и кой всъщност погасява задълженията им по тях?
Засега повече се говори, отколкото се действа и около подготовката на Закон за лобирането. Той трябва да очертае тънката граница между максимално допустимия натиск от бизнес средите върху властта и откровеното рушветчийство. С изработването на проекта бяха натоварени комисията Петков и националният омбудсман. Но комисията няма постояннодействащи експерти на щат, а омбудсманът неотдавна търсеше сграда, в която да се приюти. Поради същите обективно-субективни причини най-вероятно ще бъде пропуснат и срокът (30 юни), в който да се направи анализ на най-добрите законодателни практики за прозрачно партийно финансиране. Само най-големите наивници все още вярват, че управляващите действително имат намерение да прокарат поправки в Закона за политическите партии, с които да сложат край на анонимните дарения. Истинско чудо ще е и ако Сметната палата получи право да проверява финансовите отношения между политическите фондации и спонсорираните от тях партии. Макар че подобен ангажимент е записан черно на бяло в Стратегията за борба с корупцията.
Като нулеви могат да се оценят днес и шансовете скоро да заработи прословутата
единна система за противодействие на престъпността
която да обедини масивите на следствие, съд, прокуратура, митници, данъчни и други ведомства.
Още дълго ще има да чакаме и появата на обещания публичен портал с подробна информация как се кандидатства за финансиране от еврофондовете, ограничаването на лицензионните и разрешителните режими или разширяването на принципа на мълчаливото съгласие в работата на администрацията. Доказателството за това дойде при гласуването в парламента на новия Административен кодекс, който запази принципа на мълчаливия отказ. Излиза, че чиновниците и занапред няма да носят отговорност дори и да пропуснат умишлено да се произнесат по дадено искане на граждани и фирми.
Тепърва предстои да се усети и ефектът от новите текстове в Закона за обществените поръчки и в този за концесиите. Уверенията са, че измененията ще сведат до минимум измамите при сделки, по които се плаща с бюджетни пари или се прехвърля държавна собственост.
При това, меко казано,
пасивно поведение на правителството
в обявената от него самото война на подкупите не е чудно защо България вече гледа гърба на Румъния по пътя към Европейския съюз.
По данни на Еврокомисията в периода 1999-2005 г. у нас са внесени общо 35 обвинителни акта срещу високопоставени служители. От тях присъда (и то само на първа инстанция) има срещу неколцина представители на бивши правителства, петима магистрати и един съдия-изпълнител. През 2005-а окончателно осъдени за корупция... са трима служители на средно ниво. Само за сравнение, през миналата година независимият Директорат за борба с корупцията в Румъния е разследвал.. 744 държавни и общински служители. Сред тях един бивш премиер (Адриян Нъстасе), бивш депутат, четирима магистрати, двама шефове на държавни електрически компании и осем други ръководители на предприятия, както и девет шефове на банки. Разликата е повече от очевидна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във