Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СТОЛИЧНАТА БИБЛИОТЕКА КАТО АГЕНЦИЯ ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

От векове читалищата и библиотеките са символ на духовния живот на човечеството. Така е по света. Така е и у нас. Но не и напоследък. Самото название библиотека идва от гръцките думи книга и място за съхранение. Най-общо казано, такова е предназначението на Столичната библиотека на пл. Славейков 44, която отдавна се е превърнала в една от емблемите на София. Както често обаче се случва в България,
и този символ си намери майстора
Вестник БАНКЕРЪ научи, че всеки момент към прокуратурата ще поеме нов доклад на столичния инспекторат, в който са описани огромен брой нарушения в библиотеката. Става дума за разпарчетосването и раздаването на помещенията й под наем на различни фирми. Оказва се, че дори това средище на книжнината не е пожалено от лакомията на управниците ни през последните години. Тъй като атрактивната сграда в центъра на града няма как да бъде продадена, защото е публична общинска собственост, знайни и незнайни общински началници са намерили друга формула, за да я преотстъпят на заинтересовани лица. А договорите за наем, меко казано, будят недоумение.
Още през 2002 г. директорът на столичното книжовното средище, назначен в качеството си на бивши общински съветник и член на Политическия съвет на Съюза на свободните демократи - Георги Белчев, се заема да реши дефинитивно финансовите му проблеми. Той разделя сградата и я раздава под наем. За да стабилизира финансите на библиотеката, Белчев преотстъпва на фирмата Дон Мерудия, с управител и собственик Ангел Стоянов, помещение с търговска площ от 126 кв. м за сумата от 6.05 лв. за квадрат. Прилежащите помещения, разположени на 116 кв. м, също са наети от Дон Мерудия срещу 4.50 лв. на кв. метър. С други думи, общо за цялата площ библиотеката получава 1284.30 лв. месечно. Анекс от 24 януари 2005-а индексира сумата с колосалните 15 лв. и тя става 1 299.80 лева. Очевидно е, че договорът е сключен за смешни цени, след като по това време продавачите на сергиите за книги на площад Славейков плащат повече за два квадратни метра, а цените на наемите в района са два пъти по толкова, но в евро. Но сред документите по сделката са и два споразумителни протокола с поредни номера 217 и 218, които показват, че наемателят не е плащал дори и тези суми. И двата са подписани на 24 юли 2006-а. С първия се дава съгласие за разсрочване на задълженията за периода от май 2004 до януари 2006-а, а вторият засяга времето от февруари до август 2006-а. Следват и няколко анекса. Така, въз основа на споразумение за предстоящи ремонти, договорът се удължава с още три години - до 24 януари 2008 година. Нещо повече - дава се и шестмесечен гратисен период, за да бъдат приспаднати разходите по обновяването. А за да е сигурно, че работата няма да се разсъхне, е налице и друг анекс, с който договорът се удължава - този път до 16 март 2010-а. Наемите, разбира се, са си все същите.
От подготвения за прокуратурата материал
се разбира също, че това далеч не е единствената сделка на безценица. На 19 януари 2006-а пък е бил подписан контракт с туристическата фирма Алма тур-БГ ООД с управляващи Цветан Тончев, Пламен Георгиев и Любомир Панковски за ползване на офис от 20 кв. м срещу месечен наем от... 120 лева. На всичко отгоре в него никъде не пише кой и как ще плаща разходите за вода, ел.енергия и отопление (клаузи, които липсват и в другите договори). Няколко месеца по-късно - на 1 юни същата година цената е индексирана - на 116.67 лв., или по 5.83 лв. на кв. метър. Попитахме брокери на недвижими имоти - каква е средната цена за офис в тази част на София? Обясниха ни, че на същото място офис площите стигат и до 30-40 евро за кв. метър.
Един от най-старите наематели на помещения в Столичната библиотека е Комтекс ЕООД с управител Александър Вуйчев. Дружеството се настанява на площ от 220 кв. м още през юни 1998 година. Следва поредица от анекси, последният от които гарантира престоя му там до 1 януари 2010 година. А иначе цената, която наемателят е плащал досега, варира от 2.77 до зашеметяващите 5.83 лв. за квадрат.
Атлантическият клуб, откъдето тръгна навремето ексвъншният ни министър Соломон Паси, също се е радвал години наред с евтин наем за помещение на пъпа на София. Атлантиците са се настанили в библиотеката на 23 април 1998 г. и са плащали от 20 до 135 лв. за офис от 20 кв. м в продължение на девет години.
Едноличният търговец Доктор Павлина Борисова Патаринска - Ошавкова пък си спретва кабинетче върху 22 кв. м за сумата от 149.58 на месец , която е индексирана на 157.41 лева. През миналата година и тя преподписала договора си до 1 януари 2010-а. А в допълнение, за да направи кабинета си по-уютен, докторката получила и добър гратисен период. Патаринска - Ошавкова положила подпис на контракта на 27 май 2004 г., а започва да плаща наем чак на 4 януари 2005-а.
По всичко личи, че финансовата политика на директора на Столичната библиотека не е претърпяла промени с времето и
отношенията с наемателите
си остават фиксирани на заветните около 5 лв. за квадратен метър. На 18 май 2005-а Кридекс ЕООД наема кафе-ресторант с обща площ 125 кв.м. за сумата от 500 лева. Същото е положението и с наетия от Ауто Вагнер България ООД клуб-ресторант, разположен в приземния етаж на сградата на площад Славейков 4. За елитния джаз клуб, в какъвто са се превърнали част от помещенията на библиотеката, компанията подписва договор за наем на 14 февруари 2006-а. За 302-а кв. м, на които реално е разположено заведението, собствениците му първоначално са плащали ... 500 лева. И за да не стане грешка та някой друг да се вреди на общинската софра, през миналата година и този договор е преподписан. Сега срокът му е до 1 януари 2010-а. Добре е все пак, че с новия анекс наемът е увеличен на 1027.72 лева. Но и в този си размер той е на една четвърт от пазарните цени на наемите в района.
Прокуратурата ще трябва да провери дали подобни контракти са сключени и с поне още десетина наематели, както и дали по незнайни причини директорът Белчев не е решил, че може да се разпорежда със собствеността, дадена му за управление? Колкото до столичния инспекторат, той вече е установил, че всички договори са сключвани на цени, които са по-ниски даже и от тези в наредбата за отдаване под наем на общинска собственост. За капак контрактите са в противоречие на редица решения и наредби, гласувани от Столичния съвет. Да не говорим, че задължителното в подобни случаи решение на СОС за отдаване на помещенията под наем изобщо липсва. При тази ситуация наистина ще е огромна изненада, ако се намерят документи за търгове или конкурси. Търгове, с които
средищата на култура се превръщат в... кръчми
Какво пък, културата в България отдавна е натикана в ъгъла и интересът на управниците към нея срамежливо наднича единствено в предизборните им програми. В реалното ни битие приоритетите са съвсем другаде...
Потърсихме за коментар Галина Бежанска - директор дирекция Култура в Столичната община. Пред БАНКЕРЪ тя заяви, че е била в състава на комисията, направила проверките и не отрече фактите, за които стана дума. Госпожа Бежанска допълни също, че подробностите около нарушенията скоро ще станат известни на прокуратурата. Независимо от действията, които обвинителите ще предприемат обаче, какво пречи общината сама да потърси отговорност от хората, управлявали така достойно собствеността й? Или поне час по-скоро да ги подмени.
Мариета Велинова

Снимки - Нора

Каре
Софийската библиотека е създадена малко след провъзгласяването на града за столица. Още в далечната 1885-а предците ни предлагат на страниците на списание Българска сбирка да се вземе инициативата по един законодателен ред и се положат основите и уредят във всеки град и селце по една общинска библиотека с читалня, с което ще се помогне много и разностранно не само на народните маси, а и за книжнината ни. В предложението се посочва, че в общинските бюджети трябва да се предвижда ежегодно и по една малка сума за общинската библиотека.
Първото писмено свидетелство за Софийската общинска библиотека датира от 1897-а. Тогава била назначена комисия, която след като проверили всички отдели в общината, попаднала на купища книги. Те били на библиотеката. Комисията ги намерила струпани, неинвентирани и ненаредени и за да се намери една книга, трябвало да се преровят всички купища книги. Официално обаче за рождена дата на Софийската градска библиотека се смята 24 октомври 1928 година. С уведомителна разпоредба на тогавашния кмет Владимир Вазов се създават общински музей, библиотека и архив. Фактическото откриване е през лятото на 1929-а в помещение на пл. Славейков №9.

Facebook logo
Бъдете с нас и във