Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Столична община се спъна в концесията за банята в Банкя

Тайно и полека минаха две години, откакто Столична община похарчи близо 8 млн. лв. за ремонта на централната баня в Банкя, заключи това балнеоложко и архитектурно бижу и тръгна да му стопанин. В края на 2021 г. най-после дългоочакваният конкурс за откриване на правилния концесионер бе обявен, но лелеяният кандидат така и не се появи. Срокът за подаване на документи изтече на 31 януари и в края на януари с "пристигането" на Малък Сечко и "автоматично" бе удължен до края на месец май.

Според документите, пред бъдещия ползвател на емблематичната сграда са поставени  няколко изисквания. Освен задължението му  да плаща годишна такса в размер на 12% от приходите на обекта, но не по-малко от 220 000 лв., той ще трябва да инвестира още 4 млн. лв. за изграждането на 25-метров подземен басейн с озеленяване на покрива, детски басейн и джакузи.

Досегашната липса на интерес към тази концесия се обяснява най-лесно с Ковид кризата и тъй като ограничителните мерки вече не са проблем, общинарите се надяват този път всичко да приключи благополучно. Тук е моментът да припомним, че докато обектът още беше в ремонт,

френски и турски фирми с опит в балнеологията

проявиха съвсем конкретен интерес към бившата баня. Защо обаче началниците на кметството им обърнаха гръб, най-вероятно никога няма да научим. Още повече, че те получиха парите за ремонта от Универсален пенсионен фонд “Алианц България”, като му отстъпи правото на строеж за 35 години на съседния общински терен с площ 7.4 декара.

Както „БАНКЕРЪ“ писа още в началото на август 2017 г. в публикация, озаглавена "Алианц България" ще спасява банята в Банкя“, намеренията на дружеството бяха то да изгради на мястото балнеоложки хотел, летен център с минимум 200 седящи места, открити и закрити басейни, подземен паркинг, както и топла подземна пешеходна връзка, свързваща бъдещия хотел и банята.

В условията на контракта по това време беше записано, че максималната разгъната застроена площ на комплекса е 11 381 кв. м, като само надземната разгъната площ за застрояване на хотела ще е 5963 кв. метра. 

През лятото на 2021 г. обаче пенсионният фонд  се оттегли от начинанието заради промени в Кодекса за социално осигуряване, гласувани три години по-рано. В конкретният случай става дума за чл. 180в, който е влиза в сила на 18 ноември 2018 г. и въвежда

задължително постигане на минимална доходност от инвестиционните имоти.

Тоест - ако доходността от един имот е по-ниска от 50% от доходността при управлението на фонда за съответния период, пенсионноосигурителното дружество е длъжно в срок до 24 месеца от установяване на това обстоятелство да продаде инвестиционния имот на цена, която е не по-ниска от пазарната.

Новите изчисления на пенсионното дружество показват, че реализирането на правото на строеж към този момент може да доведе до по-ниска доходност и да увеличи рисковете от ощетяване на осигурените лица. Ето защо, за да възстанови вече вложените в ремонта на банята над 8 млн. лв., Фондът трябваше да продаде правото на строеж на нов инвеститор - "Блокс груп" АД.

Това акционерно дружество е учредено на 15 февруари 2021 г. с капитал от 50 000 лева. Мажоритарен собственик (28 857 акции) е люксембургското дружество „Дарзалас Кепитал“. Рачо Рибаров - чрез фирмата си „РСР“ ЕООД - държи 19 221 акции, а третият партньор - по-малко от 2% - е Асен Димов.

Проект е впечатляващ и затова "Блокс груп" АД получава сертификат клас „А“ от бившия министър на икономиката Лъчезар Борисов. Накратко, става дума за изграждане на интегриран център за обслужване на лица, които се нуждаят от рехабилитация, продължително лечение и палиативни грижи, плюс изграждането на домове за възрастни хора на територията на Столична община. Обещаната инвестицията е на обща стойност от 29.934 млн. лв. в материални и нематериални активи. Проектът трябва да бъде реализиран за срок от три години и да доведе до откриването 275 нови работни места.

И още - акционерно  дружество е част от група, предоставяща цялостни решения в области на рехабилитацията, дългосрочните и палиативни грижи и грижите за възрастни хора. Групата оперира под марката  "Блокс" („Blocks”) и управлява още  няколко  бранда - “Блокс Реабилитация”,  “Блокс  Грижи за възрастни”,  “Блокс  Грижа  за паметта”,  “Блокс  Хоспис”, “Блокс    Домашни  Грижи” и Център  за медицинска  рехабилитация  „Filoktitis”.

Що се отнася до вече ремонтираната, но все още затворена баня, не е лошо да припомним, че тя е

паметник на културата, оставен на произвола на стихиите

от 2001 г. насам. 

До 2009 г. собственик на банята е Министерството на здравеопазването, след което първото правителство на Бойко Борисов прехвърля руината безвъзмездно на Столична община.

Следват два опита за отдаване на концесия с право на изграждане на хотел до банята - през 2013 и 2015 г., но без абсолютно никакъв резултат.

През пролетта на 2017 г. на общинарите им идва на ум една хитринка и те разделят двете процедури "по равно". Най-напред правят търг за отстъпено право на строеж на хотел, а след това с получените пари реставрират банята и я превръждат в съвременен спа център.

Половин година по-късно "Консорциум Банкя 2020" печели конкурса на Столична община за проектиране, реставрация, консервация и социализация на голямата балнеолечебница и получава целия приход от "Алианц България" - 7.939 млн. лева.

В автентичен вид са реставрирани

двете царски бани и оригиналните басейни.

Наред с това са изградени още толкова много спа "гъдели" - сауни, парни бани, джакузита и т.н., че със своите 5200 квадратни метра разгърната застроена площ, тази "баня" в момента е... най-големия балнеоложки център в България.

Първата копка на "обекта" е направена на 7 мapт 1907 г., а официалното му откриване е на 24 мaй 1911 година. В изграждането й са вложени близо 1 милион златни лева.

Банята е пocтpoeнa пo плaнoвe нa архитект Карл Xoxeдep oт Mюнxeн и с парите на пpeдпpиeмaчитe бpaтя Caвoви oт Coфия и Hикoлa Paнгeлoв oт Бaнкя. Тя е е една от трите сгради на проф. Хохедер, построени извън Германия. Другите две са в Болцано (Италия) и Трансилвания (Румъния).

Голямото богатство обаче е минералната вода, която е с общ дебит 24 л/сек. и с температура 36.5 -37.2 градуса. Извира от 850 метра дълбочина, а химичният й състав я превръща в своеобразна природна аптека. На всичкото отгоре е подходяща е за физиотерапия, и за всекидневна консумация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във