Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Стойнев стресна бизнес аташетата

Тежки дни настанаха за част от търговските аташета. До неотдавна представителите на службите по търговско-икономическите въпроси (СТИВ) си мислеха, че са ударили шестица със сладките си службици зад граница, но анонсираните от министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев намерения за сериозна реформа на дейността със сигурност им е докарала много главоболия и безсънни нощи през последните няколко седмици.


"Смятам, че нашите търговски представители в Европейския съюз трябва да бъдат пренасочени към други държави. Общността наистина е нашият най-голям партньор, но смятам че българският бизнес вече е успял да направи необходимите връзки и може сам да намира пазари. Понеже ние не можем да увеличаваме щатовете на търговските представители, е необходимо те да бъдат пренасочени към държави с висок икономически растеж, където има и пари. Това са страни от Азия, Северна Африка и от бившия Съветски съюз", обясни пред репортер на в."БАНКЕРЪ" Стойнев.


Безспорно хората, които се бяха бетонирали на Стария континент, има от какво да са притеснени. Днес те са хванали питомното в ръцете си - хубави местенца, където няма нужда чак толкова много да се напрягаш, за да си вършиш работата, сходна култура, близки дестинации и редовни полети до София... Абе, няма какво да се лъжем - едно е да помагаш да се прави бизнес със словенци например и съвсем друго с виетнамци или туркменистанци.


Сега


"на дузпата" са 19 търговски аташета

в 15 страни от Евросъюза (в Германия имаме трима, а в Гърция и Италия по двама ), като към тях можем да прибавим и службата по търговско икономически въпроси в Швейцария. За някои от тези хора реформата на Стойнев вероятно ще е най-големият кошмар в живота им, тъй като са трудоустроени с политическа или някаква друга претенция, без да имат необходимите знания за заеманата позиция.


Да вземем назначената от 1 ноември 2013-а в СТИВ в Брюксел Мария Гълъбова. Както вече "БАНКЕРЪ" е писал, според наши източници на нея й липсва предвиденият по закона стаж и дори необходимото за случая икономическо образование. Официалното ни питане до икономическото ведомство за това така и си остана без отговор. Иначе тя е съпруга на Стефан Кирилов Гълъбов. Роденият през 1979 г. бизнесмен е собственик на няколко фирми, сред които "Телеком бизнес солюшънс", "МГ Инвестмънтс" (cделки c недвижими имоти, конcултантcки уcлуги, cтроителcтво и ремонтна дейноcт) и туристическата "Травъл бизнес сървисис". Свекър пък й е Кирил Гълъбов - търговски директор на "Кинтекс" до лятото на 2012-а.


Подобна е ситуацията и с младата Петя Ичева - призвана да съдейства на българския бизнес да намира партньори в Австрия. По времето на ГЕРБ, без конкурс, подходящ трудов стаж и сериозни икономически или езикови познания по немски език тя бе назначена в СТИВ Виена. Но далеч по-притеснени от намеренията на Стойнев за реформи, изглежда, ще са


"старите кучета", които отчаяно драпаха

да запазят позициите си в съответните европейски столици и заради тях откровено бяха погазени приетите през втората половина на 2011-а изменения в Закона за дипломатическата служба. С новите текстове мандатът на търговските аташета стана четири години с възможност за удължаването с още една, като за всички заминали в периода 2008-2011 г. важеше старото правило - три години зад граница с възможност за удължаване с още една. Какво се случи обаче на практика? В последните си дни правителството на ГЕРБ в оставка продължи мандата на Бронислав Денев за пета година, заминал без конкурс за Букурещ през юли 2009-а. Удължен бе и престоят на Петър Георгиев в Мюнхен, който е там още от 2008-а, т. е. вече кара шеста година. Странно по какви критерии мястото си продължава да заема и Божидар Патинов, назначен за СТИВ в Любляна без конкурс в края на управлението на Тройната коалиция и пристигнал от закритото министерство на бедствията и авариите, ръководено от Емел Етем. За всички тях не се очертава особено розово бъдеще, стига икономическият министър да не вземе да ревизира в движение "еретичните" си възгледи за дейността на търговските служби в чужбина.


"България е малка държава, пазарът ни е малък и населението недостатъчно платежоспособно. Затова правителството трябва да подпомага производителите ни да експортират продукцията си. Давам ви един пример с Ирак - преди два месеца подписахме конкретни споразумения в икономическата сфера, после близо 30 фирми бяха на посещение там и всички се върнаха с договори. Но ако няма търговски представител, който да им обясни какъв е начинът на мислене, как се правят сделките и кои са водещите институции, фирмите не могат сами да се оправят", заявява поне засега Драгомир Стойнев.


Излиза, че ако искат да запазят сладката държавна служба, евроаташета ще бъдат принудени да работят здраво и вече в доста по-друга среда. Още повече че Стойнев им е


подготвил и друго нововъведение -

публично частното партньорство в службите по търговско икономическите въпроси.


"Ако има фирми, заинтересовани от развитието на конкретен пазар и искат да изпратят свои представители там - твърди министърът - вече няма да е проблем това да се направи и те ще получат държавна подкрепа. Но ще трябва да подпомагат и останалите фирми, разбира се. Вече приложихме този модел във Виетнам, където отзвукът се оказа много положителен."


За да бъде успешна реформата, замислена от Стойнев, е много важно да има публичност - с две думи, да се направят достъпни за всички в интернет годишните доклади за дейността на търговските ни представители зад граница, както и да се обвърже заплащането им със свършената работа. От сегашното ръководство на Министерството на икономиката възражения срещу такава практика няма, но знае ли човек. Добри намерения у нас никога не са липсвали, но често те не съвпадат с интересите на партийните централи.


 


 


Хронология


 


Още по време на управлението на Тройната коалиция стана известно, че наши бизнес аташета са напускали самоволно работните си места, без да уредят наемите за жилищата и офисите си или свои плащания към банки. Оповестени бяха и случаи, когато дори фирми, отдаващи коли под наем, не са получили дължимите суми. Сред другите пропуски бе и неспазването на сроковете за подготовка на месечните отчети, на годишните планове и тяхната актуализация. Установени бяха случаи, в които външнотърговски представител няколко години подред е представял един и същи годишен план.



Като министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков пръв лансира идеята отчетите от дейността на търговските представители да станат публични и да се обявяват на интернет страницата на ведомството, но тя така и не бе реализирана. Наследникът му Делян Добрев пък имаше други планове как да накара службите да работят. Дейността на СТИВ щеше да се оценява след запитвания от администрацията, които обаче трябваше да са прикрити с измислени имена и имейл адреси на български фирми. Според това как всеки е реагирал на апела за помощ щеше да се пише оценка на съответното аташе. Но и от този напън нищо не излезе.



Сега на ред е Драгомир Стойнев.




Facebook logo
Бъдете с нас и във