Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Стига решения "на парче"... с малко пудра отгоре

Арх. Георги Бакалов, председател на Съюза на архитектите в България, пред в. "БАНКЕРЪ"

Г-н Бакалов, преди седмица в качеството си на председател на журито за конкурса за проектите за обновяване на центъра на столицата Вие обявихте победителите в него. Само часове след това интернет пространството се взриви от недоволство. Критиките както за всеки от отличените проекти, така и за обобщената визия за центъра на София бяха, меко казано, унищожителни. Как ще коментирате тази реакция на гражданите?



-Бих могъл просто да припомня старата максима, че който не работи, той не греши. Но тук далеч не става дума за грешка, а по-скоро за неразбиране на това, което беше представено като визия за развитието на София. На първо място обаче, искам да отбележа, че тази инициатива на Столичната община е изключително важна за нашия град. Всички знаем пък и виждаме колко проблеми има в центъра на инак европейската ни столица. От тази гледна точка, обявяването на конкурса за обемно - пространствено проучване и проучване за изграждане на центъра, беше крайно належащо.


Никой не оспорва тази необходимост. Но притесненията на широката общественост са в няколко посоки. Едната от тях е, че конкурсът беше анонсиран като "международен", но на практика международно участие така и не се появи...

- В конкурса участваха 40 колектива. Да, действително има само един чужд участник, но това е въпрос на интерес. Всяко архитектурно бюро от страните в Европейския съюз, което е имало желание, е могло да се включи със свои проекти. А защо това не се случи ние не можем да гадаем. Правилата за всички са били едни и същи. Не можем обаче да отречем, че е съвсем нормално най-голям интерес към него да проявят българските колективи. Все пак става дума за центъра на нашата столица. И още нещо - зад всеки проект стоят по 10-15, може би и по 30 специалисти.


Аз съм твърде разтревожен по-скоро от факта, че у нас много рядко се правят такива конкурси. А това е пътят, по който трябва да се върви, за да се обнови не само столицата, но и визията на много други градове. Точно този вид проекти биха дали възможност на общините да кандидатстват за финансиране от европейски програми. И не на последно място трябва да отбележим, че макар да става дума за европейски средства, на практика в голямата си част това са нашите пари, които така или иначе ние внасяме в европейските фондове. Би било съвсем нормално да правим всичко възможно да ги усвояваме максимално.


Четирите зони, които бяха обект на проектиране, също бяха подложени на много критики. Имат ли те основание?

- Тук важното е, че всички те са взаимно свързани. И свидетели сме, и жертви на задръстванията, на замърсяването на въздуха, на нерешените градоустройствени проблеми в т. нар. "огърлица на София" - става дума за частта около бул."Евлоги и Христо Георгиеви", през "Орлов мост до ул. "Граф Игнатиев". Зелената полоса покрай Перловска река, която преминава и до Владайската река, е планирана още през 30-те години на миналия век и е повече от очевидно, че вече не работи така, както бихме искали.


А най-важното предимство на сегашните проекти е транспортното решение. А номинираният за водещ предложи увеличаване на двете ленти с по 85-86 сантиметра. С други думи, освен джобовете за автобусите ще се получат и три свободни ленти за автомобили. Така до голяма степен ще се облекчат задръстванията.


За същото нещо става дума и около Орлов мост. Помислено е за осветлението - да се получи серийност в дизайна, а не разпиляност и разностилие. И всичко това е подчинено на удобството за гражданите. На всички тези принципи е подчинена и реконструкцията на ул. "Граф Игнатиев". Все още се дискутира въпросът с движението на трамвая - дали да го има, да бъде запазена минимална част от трасето или въобще да бъде премахнато. Това е търговска улица с важно значение и решенията за нея все още не са окончателни.


Но се предполага, че спечелилите проекти трябва да бъдат реализирани?

- Да, но все още предстоят обществени обсъждания. Екипите трябва да се съобразят с направените от специалистите и от гражданите забележки и предложения. Едва когато бъдат изчистени всички детайли, ще може да се каже, че проектът е финализиран.


Има ли опасност традиционният за площад "Славейков" и превърнал се в емблематично място за столицата книжен пазар да бъде ликвидиран?

- Точно този вид коментари показват, че ние обикновено първо критикуваме, дори без да знаем за какво става въпрос. Случаят тук е като в поговорката - един чул недочул, друг видял недовидял, но се правят генерални изводи. Подобно отношение е пагубно. Няма нищо вярно в това, че книжният пазар щял да изчезне. Идеята тук е да се запази историцизмът с експониране на книжнината, но това да бъде организирано така, че да не бъде задръстен площадът. И най-важното - да не прилича на битак. Една от най-новите световни тенденции в подобни случаи е т. нар. "споделено пространство". Това означава, че в различни часове от деня (а дори и в различните дни) по различен начин и на мобилен принцип могат да се организират градските пространства, така че те да бъдат интересни и функционални, както в зависимост от нуждите на младите, така и на населението на средна и по-зряла възраст.


Затова и журито, следвайки методиката за оценка, положи всички усилия да обективизира резултатите и да потърси най-верния път.


Изключително силна е критиката, която засяга запазването на жълтите павета в столицата. Честно казано, едва ли ще се намери дори един гражданин, който би одобрил тя да се лиши от жълтите си павета?

- Тези твърдения също нямат нищо общо с действителността. Има закон за културното наследство, който ги пази. Както и паважа около храм-паметника "Александър Невски". Те са емблематични за центъра на София и никой не би и помислил да ги премахне. Но за да бъдем съвсем точни, ще се опитам да обясня как според мен в нечия глава се роди тази "опасност". Когато беше взривен мавзолеят, от детонацията се наруши водния баланс на терена чак до "Дондуков". Това пък наруши основата на жълтите павета в дълбочина. Сега всеки опит да бъде поправена настилката е обречен. По тази причина тук трябва да се подходи генерално. Препоръката, която сме дали, е: когато се реализира проектът за тази част на града (пространството между Президентството и Министерския съвет), да се направи подложен бетон, армиран отдолу, който да реши окончателно въпроса с изправянето на паветата. Оттук обаче идва нов въпрос. Така или иначе ще имаме армирана бетонова плоча, дали пък имаме възможност да реализираме и онова, което десетки години е предлагано, и то не само от българските архитекти. Дали отново трябва да пропуснем възможността София да усвои подземните си пространства. Нормално е да кажем не. Още повече че сега задръстванията с автомобили превръщат проблема в изключително належащ за решаване. Част от участниците в конкурса предлагаха именно това - да се използва възможността заедно с укрепването на основата на жълтите павета плочата да се изчисли така, че автомобилите да слязат отдолу и да се даде истинското и подобаващото предимство на пешеходците отгоре. Така ще се направи естествената връзка на градската градина с пространството пред двореца и същевременно да се решат безконфликтно връзките с подземния гараж между Партийния дом и Царския дворец на пл."Батенберг". Мисля, че всички сме наясно, че само метрото или реорганизацията на масовия градски транспорт не могат да решат въпроса с паркирането. Затова и трябва да търсим нови решения, при които да се използват възможностите именно под такива площадни пространства.


Другият проект, който, меко казано, "развесели" почитателите на интернет форумите, е този с идеята за изкуствената нова "река-басейн" над Перловската река и срещу езерото "Ариана". Някои дори я сравниха с мегаломанската идея от ранния социализъм за плавателен канал от София до Панчарево (през 50-те години на ХХ век)?

- Сегашният проект няма нищо общо с тази история. Всъщност на журито най-много се хареса проекта, който не се противопоставя на природата. Имаше вариант за покриване на канала, имаше вариант да се правят втори водни огледала на ниво и т.н. Но без да се прави сметка откъде ще дойде водата. В същото време безспорен факт е, че особено в дъждовно време софиянци усещат неприятната миризма от канала, че голяма част от непречистените води се вливат там, а всички тези проблеми трябва да бъдат решени. Някои от участниците в конкурса бяха дали добри предложения - да се направят прагове, за да може реката да стане по-пълноводна и най-важното - тя сама да се пречиства, без да чакаме да се реши тотално въпросът с пречистването на Перловската река, така че тя наистина да стане част от екосистемата на града. И това залегна като изискване за следващата фаза на проекта. Препоръчахме да бъдат предвидени и геопластики, за да се изолира шумът. Трябва да се премоделира теренът.


Ако тези проекти бъдат реализирани, как според Вас ще изглежда София след десетина години?

- Защо след десетина години? Тук идеята е това да се случи до няколко години. До края на тази година да се изработят проектите, да се кандидатства за европейско финансиране и до 2017-а, когато София ще кандидатства за европейска столица да имаме по-хубава градска среда. Мисля, че всички трябва да подкрепим такава възможност. Изключително важно е да разберем, че въпросите не бива да се решават само на парче и с малко пудра отгоре, а кардинално.

Facebook logo
Бъдете с нас и във