Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Старопланинските проходи - нашата китайска стена!

Старопланинските проходи „Златишки” и „Върбишки” са затворени за всички моторни превозни средства (МПС) целогодишно. През „Вратник“ и „Дюлински“ могат да преминават само автомобили с обща маса до 3.5 тона. През „Петрохан“ и „Шипка“ не се допускат МПС над 12 тона, като през „Шипка“ е забранено и тегленето на ремаркета и полуремаркета над 10 тона. Забранен за камиони над 10 тона е и проходът „Твърдишки“.

Казано на суховатия език на аритметиката, напълно или частично за определени категории автомобили са затворени 7 от всички 12 официални прохода в Стара планина. При това - целогодишно. Към тях е редно да прибавим и най-високия проход – „Троянски“ (по-известен като "Троян - Кърнаре"), който през зимата не се чисти от южна страна и остава затворен за по три-четири месеца в годината. Тъй като последните три години обаче на практика зима нямаше, така че превозвачите извадиха късмет.

Извън „официално признатите“ от АПИ 12 старопланински прохода, има още няколко, които

през последните години сякаш изпаднаха от пътните карти.

Един от тях е „Ботевградски проход“, който свързва Ботевград със с. Горно Камарци и с Републикански път І-6 - София - Бургас (т. нар. Подбалканско шосе).

Проходът е известен със старото си име Арабаконак, където Димитър Общи извършва печално известния обир, чието разкриване води до залавянето и обесването на Васил Левски. Той е нисък и много удобен за преминаване и когато е отворен, спестява на пътуващите между Северна и Южна България над 80 километра. Тъй като близо половината от трасето обаче е превзето от гората, а настилката си е истински лунен пейзаж - кратер до кратер, а между тях дупка до дупка - водачите предпочитат да заобикалят през София. И така вече... десетилетия наред.

С всяка изминала година пътуването през Балкана става все по-трудно и по-опасно. Причината е очевадна: почти всички инвестиции се насочват към магистралите и първокласните пътища, "проснати" в полето. През това време старопланинските проходи, строени преди десетилетия,

продължават да се рушат под напора на природните стихии.

Резултатът –  част от проходите са непроходими, а пътят на автомобилите през Балкана се удължава с десетки километри. От това губят не само водачите на лични автомобили и собствениците на фирми. Губи цялото общество – и чрез увеличаването на цените за превоз, и чрез изразходването на повече горива, и чрез отделянето на повече вредни емисии и чрез харченето на все повече пари за поддържане и ремонт на автопарка.

Конкретни доказателства колкото щете. Да вземем прохода „Златишки“, затворен от десетилетия. От предишното шосе Етрополе – Златица е останало само нарицателното „проход“ и красивите пейзажи наоколо. Каква е равносметката за водачите?

Вместо 27 км общият пробег скача на... 157 километра.

Точно 130 км допълнително трябва да пропътуват всеки жител на Етрополе, решил на отскочи до гр. Златица. Защото пороите и срутищата са превърнали "късото шосе" в непроходим черен път, минаващ по брега на камениста урва.  Същото важи и за жителите на общините Правец и Ябланица, както и за селищата около Златица и Пирдоп – само че в обратната посока - на север.

Със стотина километра би скъсил разстоянието Златишкия проход, ако е отворен, и за хората от Мездра, Враца, Роман и др. селища от Северозападна България, когато пътуват към Карлово, да речем. Същото се отнася и за движещите се в обратна посока. Единствената алтернатива на този проход е автомагистрала "Хемус" и минаването през София. И защо десетки хиляди автомобили годишно трябва да бият този излишен път, изхвърляйки в атмосферата стотици хиляди тонове изгорели газове и какви ли не отрови?

Същото важи и за Върбишкия проход, с който инак толкова много се гордеем. И който... все повече и повече започва да прилича на шосето от времето, когато

хан Крум разгромил армията на византийски император Никифор

Пътуващите между Северна и Южна България прекрасно знаят, че подобно е състоянието и на "Прохода на Републиката“, който преди месеци пак беше затворен за ремонт. Единствено през последните години беше обновен второкласният път ІІ-81 между Костинброд и Бързия през „Петрохан“.

Планирани ли са за 2022 г. средства за ремонт на пътни участъци в старопланинските проходи? Ето какво гласи официалният отговор на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), изпратен до „БАНКЕРЪ“:

„На финален етап е рехабилитацията по ОПРР на 33,5 км от Айтоски проход (път III-208 Провадия – Айтос), който е най-кратката връзка на Варненска област с АМ „Тракия“. Инвестицията е за над 24,3 млн. лева.

Предвижда се с финансиране по  ОПРР тази година да започне и основният ремонт на 27 км от път II-53 Поликраище - Елена – Сливен през прохода „Вратник“. Инвестицията е над 28,5 млн. лева. Проектът включва полагане на нова настилка, възстановяване на отводняването, нова маркировка, ограничителни системи и пътни знаци.

В ход са тръжни процедури за избор на изпълнители на строителството и надзора за основния ремонт на общо 65,6 км от Дюлински проход. Това е най-кратката връзка между Варна и Бургас и е алтернатива на „Поморийски проход“. Срокът за подаване на оферти за изпълнител на е до 12 май, а за строителния надзор – до 26 април 2022 г. Индикативната стойност на строителните работи е 72.2 млн. лв. без ДДС.

Вече се изработва технически проект за основен ремонт на близо 17 км от път II-37 Етрополе–Златица през „Златишки проход“. През 2014 г. бяха ремонтирани 7 км от с. Църквище към билото на планината. Подготвя проект и за ремонт на останалите две неремонтирани отсечки от прохода. Проектното решение трябва да предвиди ремонт на подпорни стени, участъци с активирани срутища и на мост. Въз основа на техническия проект ще се възложат ремонтно-възстановителните дейности и ще се определи стойността и срока им за изпълнение.

В ход е процедура по ЗОП за избор на изпълнители за изработване на технически проекти за рехабилитацията на над 90 км от второкласния път II-73 Шумен – Карнобат (Ришки проход). Поръчката е в две обособени позиции. По трасето има 8 големи съоръжения, свлачища и срутища. Комисията вече разглежда постъпилите ценови оферти.

Подготвя се и тръжната процедура за изработване на технически проект за изграждане на съоръжение за снегозащита в местността „Беклемето“ в проход „Троянски“. Целта е избягване на продължителното затваряне на прохода при тежки зимни условия.

Планира се и основен ремонт на 33,4 км от Прохода на Републиката и на 13,4 км от Върбишки проход. Предвижда се тази година да започнат тръжните процедури за избор на изпълнители за изработване на технически проекти. Въз основа на готовите проекти ще се проведат процедури по ЗОП за избор на изпълнители и на строителния надзор.“

Това е официалният отговор на АПИ, който звучи доста оптимистично. Залагат инвестиции за възстановяване на отдавна затворени проходи в Стара планина. Остава обещанията да бъдат изпълнени, и то качествено! А не, както стана след откриването на уж обновения след аферата „Батко и Братко“ Проход на Републиката, който - както вече стана дума – отново и отново се затваря заради поредния ремонт на ремонта.

 

Белчо Цанев

Facebook logo
Бъдете с нас и във