Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Старите коли като държавна политика

Анархията в автосектора доведе до препълването на българските улици с коли.

България има най-стария, най-несигурния и най-вредния за околната среда автопарк. Само че защо е така? Да, ниските доходи играят сериозна роля за избора на автомобил, но не само в тях е проблемът. От една страна, мнозина предпочитат да си купят 10-15-годишен джип от високия клас, вместо чисто нова лека кола от ниския. Други пък залагат на старото, уж за да им е по-евтино, без да се замислят, че като теглят чертата в период от три-пет години, разходите им за поддръжка не се различават кой знае колко от вноските по евентуален лизинг.

Най-голямата вина за лошото състояние на българския автопарк и оттам за огромните задръствания и рекордни нива на фини прахови частици в градовете обаче имат управляващите. Навсякъде из Европа има такава данъчна политика, която прави неизгодна покупката на старо превозно средство, докато у нас действат точно обратните правила. В България не се стимулира и покупката на по-екологични коли, както правят в другите европейски държави. Дори в съседна Румъния има схеми за финансов бонус при избора на електрически автомобил, който в някои случаи стига до 20-30 процента от цената.

Ако погледнем пак оттатък Дунава, ще видим, че управляващата Социалдемократическа партия подготвя законопроект, чиято цел е да се забрани на румънците да закупуват повече от един автомобил "втора ръка" в период от две години. И преди някой да е възкликнал, че така ще им се нарушат правата за лична собственост и свободен избор, ще обясним, че в случая става дума за опит да се ударят нелегалните автотърговци. Както е известно, мнозина въртят бизнес без фирма и не плащат данъци, като пътуват из Западна Европа, купуват една кола, продават я на местния пазар и пак заминават за друга. 

Точно затова румънските власти искат да ограничат търговията на употребявани автомобили, внесени от чужбина, само до фирми, а хората да могат да купуват такава кола само веднъж на две години. Националната данъчна администрация в Румъния е констатирала през 2016-а, че редица физически лица, които не са данъчно регистрирани, са били собственици на 10-15 автомобила. "Тъй като те развиват икономическа дейност, която не е позволена по закон, не е регистрирана фискално и не се декларират приходи от нея, защото автомобилите са смятани за лично имущество, се налага предприемането на мерки, които да предотвратят подобни ситуации", са аргументите на румънското правителство.

Без съмнение положението у нас е сходно, ако не и по-стряскащо. Но за каквито и да е мерки не се говори, нищо че само в София се регистрират по 600 нови (в смисъл внос от чужбина, а не купени от магазина) коли на ден. Очевидно е, че евтините стари коли на европейците - в комбинация с пълното отсъствие на ограничители мерки от държавата, водят от пренасищане на градовете с превозни средства. Обективно погледнато, макар и с по-ниски доходи, на българите им е много по-лесно и евтино да имат два-три автомобила втора ръка, отколкото да речем на германците.

Разбира се, има много мерки, които могат да доведат до по-малко коли в градовете. Такава е изискването да разполагаш с гараж или паркомясто пред блока, за да си купиш съответния брой превозни средства. Сега в уж престижни столични квартали като "Иван Вазов", "Лозенец" и "Стрелбище" повечето гаражи са превърнати в търговски обекти, а колите са по улиците и буквално блокират живота. Пред панелните блокове в "Люлин" и "Младост" пък картинката е направо потресаваща. Така че проблемът с автопарка може да се реши елегантно и без сътресения само чрез целенасочена политика. Вярно, промяната няма да е мигновена, но пък тенденцията ще е устойчива.

Facebook logo
Бъдете с нас и във