Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Стари варианти при нова газова криза

Дали правителството леко не закъсня със свикването на Съвета по сигурността на 5 март и преценката на рисковете, произтичащи от кризата в Украйна, само времето ще покаже. Но при всички положения провеждането на балансирана външна политика по отношение на конфликта, каквато е една от набелязаните мерки, не става от днес за утре. Малко странно стои и разработването на Национален план за реагиране при бежанска вълна от Украйна, при все че едните там ясно и категорично искат Русия, а другите - Западна Европа. Щели сме да засилваме и граничния и митническия контрол върху граждани, стоки или товари от и към бившата съветска република по отношение на трафик на оръжие или стоки с възможна двойна употреба, сякаш досега сме гледали на това през пръсти. А още по-интересно ще е как ще се актуализират плановете за реагиране при евентуални аварии или радиационно замърсяване, след като отдавна вече няма нито къде да се крием, нито с какво да се пазим?


Несъмнено най-реален и съществен към днешната дата изглежда проблемът с доставките на природен газ. Пет години след газовата криза от 2009-а, която парализира икономиката, сега сме изправени пред сходна ситуация. "Нарушаването на доставките на газ за България остава основната икономическа заплаха. Възможно е да бъде затруднена и работата на "Нефтохим". В средносрочен план има риск от извозването на отработено ядрено гориво... Също така има риск от трайно влошаване на отношенията между Русия и Европейския съюз и затрудняване на реализацията на проекта "Южен поток", заяви вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев след заседанието на Съвета по сигурността към Министерския съвет.


Логично е при тази ситуация да се направи оценка на състоянието на запасите на страната от природен газ и нефтопродукти, както и на възможностите за реакция при краткосрочно или средносрочно спиране на доставките от Украйна или трайни затруднения в работата на "Лукойл-Нефтохим" - Бургас. Колкото и да се напъват експертите обаче, истината е, че България продължава да е изцяло зависима от доставките на руско синьо гориво, идващи през Украйна и нищо за осигуряване на енергийната ни независимост не е направено. Голямата ни надежда и този път ще е хранилището във врачанското село Чирен. От Министерството на икономиката и енергетиката съобщиха, че там има 200 млн. куб. м природен газ, който при необходимост може да задоволи потребностите на държавата за два месеца. Но странно защо никой не казва, че капацитетът на кухината е 550 млн. куб. м, т.е. в момента не може да разчитаме дори и на половината от полезния й обем.


Според някои специалисти от гледна точка на финансовите разходи вариантът с Чирен е благоразумен, но не и от гледна точка на енергийната сигурност. Да не говорим, че чисто технологично не е възможно да се добият всичките 200 млн. куб. метра. Капацитетът на добив и нагнетяване, в зависимост от различни фактори, варира от 1 млн. куб. м на денонощие до максималните 4.2 млн. куб. метра. А средно дневното потребление у нас е над 8 млн. куб. метра. Сметката не излиза дори и да прибавим местния добив на газ.


Такъв проблем днес нямаше да съществува, ако предвидено през 2009-а разширение на газохранилището край Чирен за 250 млн. евро бе осъществено и капацитетът му бе удвоен. Само че заради липсата на настойчивост от българската страна проектът така и не бе осъществен и сега отново го предлагаме на Европейската комисия за одобрение.


Намеренията за второ газохранилище край нос Галата също стигнаха до под кривата круша. Няма ги и прословутите интерконектори със съседите. За изграждането на междусистемната газова връзка България-Гърция с дължина 170 км и приблизителна обща стойност 160 млн. евро, ни бе предоставено безвъзмездно финансиране от 45 млн. евро. Предварителното проучване, извършено от Jacobs Consultancy UK Ltd., показа, че проектът е икономически, технически и екологично реализируем и по него може да се транспортират 3-5 млрд. куб. м природен газ годишно. Независимо от всички ползи обаче отчуждаването на земите, през които ще минава тръбата, започна едва в началото на миналия месец.


Управляващите смятат, че в случай на нужда може да се използва сега същестуващият транзитен газопровод през Кулата за реверсивна доставка на около 3.5 млн. куб. м природен газ на денонощие. Но не бива да забравяме, че и Гърция внася близо 60% от необходимото й синьо гориво от Русия точно по тази тръба. А за доставки през терминалите за втечнен газ или през връзката с Турция са необходими договори за определени количества, с каквито в момента България не разполага.


Заради изникнали проблеми при строителството пускът на интерконектора Русе-Гюргево пък бе отложен за края на този месец. Цената на трасето е 23.8 млн. евро, от които 8.929 млн. евро даде Европейската енергийна програма за възстановяване. Последните притеснения на българското Министерство на икономиката и енергетиката обаче бяха, че "все още не е потвърдена окончателно възможността за реверсивност на връзката, така че тя да може да се използва за доставката на газ от Румъния за България".


Що се отнася до тръбите към Турция и Сърбия, за тях изобщо няма смисъл да говорим. Те ще се осъществят някъде в светлото бъдеще.


Това, за което София, а и Брюксел трябва най-много да съжаляват сега, е, че бе зарязан газопроводът "Набуко". "Защо допуснахме спирането на "Набуко", защо допуснахме Турция, със съгласието на САЩ, да унищожи този проект?", попита бившият енергиен министър по времето на тройната коалиция Румен Овчаров. Както обясни той, по-добре да имаме още един източник за постоянни доставки на газ, вместо да правим връзки със съседите, които ще стоят празни през почти цялата година. Реално погледнато, "Набуко" щеше да е единствената алтернатива на руското синьо гориво не само за България, но и за половината от Стария континент.


 


 


* Според плана за действие при извънредни ситуации на "Булгартрансгаз", който е изготвен съгласно европейските изисквания, общественият доставчик е длъжен да поддържа 130 млн. куб. м газ в хранилището в Чирен, представляващи резерв за гарантиране на доставките и допълнителни 120 млн. куб. м за осигуряване на сезонния недостиг на системата. Тоест в момента в газохранилището има 50 млн. куб. м синьо гориво по-малко от необходимото.



* Ако газовата криза от януари 2009 г. се повтори, топлофикациите в страната ще могат да осигурят парно поне за пет дни. За толкова време те са длъжни да поддържат запаси от мазут според действащата нормативна уредба. Всичко това обаче ще се отрази на цените за крайните клиенти, защото мазутът е по-скъпо гориво, а и ще спре т.нар. високоефективно комбинирано производство на ток, което се плаща по преференциална цена.



* "Медийните публикации за рискове при доставките на ядрено гориво в България са пресилени. Комплект с ядрено гориво е доставен още по времето на тройната коалиция. За следващите години нямаме нужда от такова. Имаме и вариант, ако сухопътните връзки бъдат нарушени. Преди ползвахме летището в Монтана, а сега това в Горна Оряховица. "Нефтохим" може да бъде затруднен само ако бъде затворена цялата акватория на Черно море", е становището на бившия министър на енергетиката Румен Овчаров.

Facebook logo
Бъдете с нас и във