Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СТАНИШЕВ ЗАПОЧНА ЛИЧНА ОФАНЗИВА В ЕНЕРГЕТИКАТА

Решението за създаването на Българския енергиен холдинг, което министрите взеха на 13 февруари, не изненада никого. В разпространеното от правителствения пресцентър съобщение също нямаше новина, тъй като всичко, включено в него, вече бе изговорено в публичното пространство. И то не от експерти, а лично от премиера Сергей Станишев и от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Министър-председателят обяви създаването на холдинга като един от приоритетите на новата правителствена политика, около който са се обединили лидерите на тройната коалиция на сбирката през миналия уикенд в Хисаря. Петър Димитров пък го огласи дни по-рано, непосредствено след завръщането си от Австрия, където бяха подписани поредните документи за газовата тръба Набуко.
Моментът за изявите на двамата висши държавници не е избран случайно. Основното внушение от думите на премиера Станишев след срещата в Хисаря са стабилността на коалицията и заявката й за втори мандат, сподели пред в. БАНКЕРЪ висш западен дипломат. А това най-сигурно може да се гарантира, ако управляващите наистина успеят да овладеят енергетиката на страната. Такава впрочем е политическата действителност през последните години не само на Стария континент. Най-красноречив е примерът с Русия, където категорично бе доказано, че този, който владее горивно-енергийния комплекс, управлява държавата. Не бива да се пропуска и опитът на Германия, където една от причините за падането на Герхард Шрьодер от власт бе опитът му максимално да обвърже германската енергетика с руския Газпром. Безспорен е и фактът, че всеки кандидат за Елисейския дворец първо трябва да си осигури подкрепата на енергийните гиганти (най-вече държавните Електрисите дьо Франс и Газ дьо Франс). На Апенините електрокомпанията Енел и газовият концерн Ени също имат сериозна роля в моделирането на политиката.
Какво става в момента у нас и защо управляващите се вторачиха в енергетиката? Най-простичкият (но и най-верен може би) отговор на тези въпроси е именно битка за следващия мандат. Както за останалия свят, така и за България управленските лостове са скрити в енергетиката. Конкретните им измерения са както действащите в отрасъла предприятия, така и многомилиардните проекти за Южен поток, за Набуко, за АЕЦ Белене, за Бургас - Александруполис. Повечето ще бъдат започнати още през тази година и в тях ще бъдат вложени доста стотици милиони евро. Така че съвсем не е без значение кой ще ги управлява. В момента обаче повечето от ключовите играчи в тези проекти са хора не на премиера Станишев или на министър Петър Димитров, а на... бившия титуляр в енергетиката Румен Овчаров, който продължава да диктува решенията и в централата в Козлодуй, и в газовия ни холдинг. Че това е така, призна и самият Димитров. През седмицата, по повод на смените в борда на АЕЦ Козлодуй, той публично обясни: Нормално е там, където министерството няма информация, да изпраща хора, които да я осигуряват. Когато в мен се появят съмнения, пращам някого от съветниците.
На практика министърът на икономиката и енергетиката и в момента разполага със законови възможности да подмени хората на Овчаров в бордовете на държавните енергийни гиганти и дори започна тази операция. Но ситуацията коренно ще се промени след създаването на обединеното енергийно дружество, чието ръководство ще бъде назначено с мениджърски договор (както предвижда кабинетът). Още повече че този договор ще е дългосрочен (подобни контракти обикновено се сключват за пет години). Вярно, че и Сергей Станишев, и Петър Димитров обясниха, че мениджърският екип ще бъде назначен след международен конкурс, правилата за който вече се пишели от консултанта Делойт България. Само че рамките на тези правила са зададени от правителството. То трябва да одобри и окончателните условия за избора на хората, които ще управляват националната енергетика през следващите поне пет години. Интересното е, че плановете на управляващите включват мениджърски конкурси не само за бъдещото енергийно обединение, но и за отделните предприятия в него.
Нещата съвсем се изясняват, ако излезем извън имагинерното понятие правителство и погледнем реалното разположение на силите в него. А днес то е сериозно променено. Премиерът Станишев, който до неотдавна скоро трябваше доста да се съобразява с хората на Първанов във властта (и главно с обкръжението на Румен Овчаров), успешно започна да прокарва свои решения. Последната му лична офанзива, подчертават запознати, е точно Българският енергиен холдинг, изборът на чийто управленски екип ще е надзираван лично от Станишев. Дългосрочната цел на подобен надзор е повече от ясна - осигуряване на политическо бъдеще (собствено и на приближените му) не само в рамките на собствената му партия, но и на страната.
Дивиденти от енергийния холдинг ще извлече и Ахмед Доган, който досега е встрани от енергийните игри. С новите мениджърски конкурси Доган ще може да вкара далеч повече свои хора в управата не само на мегакомпанията, но и на отделните дружества. Добре известно е, че през последните десетина години движението му натрупа солидна банка от кадри, завършили образованието си със стипендия от ДПС в най-престижните университети в света.
С холдинга управниците ще постигнат и една друга своя цел - този път по-краткосрочна - да осигурят финансиране за изграждането на АЕЦ Белене. Според правителственото прессъобщение: Консолидацията ще повиши инвестиционния потенциал на отделните дружества, ще подобри кредитния им рейтинг и ще понижи разходите за набиране на капитал. Това ще създаде възможности за растеж, недостъпни за неинтегрираните и финансово слаби компании. Подобни възможности обаче са необходими най-вече на НЕК, който е инвеститор в Белене. Електроенергийната ни компания има рейтинг ВВ (определен преди четири години от Стандарт енд Пуърс), но в момента дълговете й са близо 1.6 млрд. евро. Това, наред с много ниската печалба на дружеството напоследък (от порядъка на няколко десетки милиона лева, че и по-малко), едва ли ще му позволи да тегли нови кредити за централата в Белене. Но проблем няма да има, ако получател на необходимите около 2 млрд. евро (каквато би трябвало да е българската част от инвестицията) е Българският енергиен холдинг.
Колкото до нашата част от парите за Бургас - Александруполис (близо 250 млн. евро), за Набуко (400 млн. евро) и за Южен поток (200 млн. евро), те лесно могат да бъдат осигурени от Булгаргаз, който няма никакви външни задължения.
Съвсем друг е въпросът с 4-те млрд. евро, колкото според консултанта Делойт България са активите на петте дружества, които ще бъдат обединени в енергийния холдинг. Не е ясно по какъв начин е изчислена тази сума, но ако вземем само мрежата на Булгаргаз (националния газов пръстен и магистралните транзитни тръби), пазарната оценка ще надхвърли 1 млрд. евро. А към тях трябва да се прибави и факта, че компанията е монополист не само в доставките на синьо гориво за страната ни, но и в транзита. По света е обичайно монополният пазар да се оценява като част от капитала на съответното дружество, но явно при нашенските сметки това не е взето предвид. Като куриозна пък може да се определи оценката на АЕЦ Козлодуй - по неофициална информация тя е едва... 36 млн. лева.
На колко точно са пресметнати активите на бъдещия Български енергиен холдинг едва ли би било толкова важно, ако управниците не предвиждаха приватизация на миноритарни дялове от него. Според одобреното през седмицата решение на кабинета, Министерството на икономиката ще продължи да държи между 51 и 75% от акциите на петте дружества, които влизат в холдинга. Останалите между 25 и 49 на сто ще се прехвърлят на компанията майка. Според обясненията на икономическото министерство целта на разделянето е миноритарният дял по-лесно да се предлага на борсата, след като холдингът заработи успешно. А за бъдещото първично публично предлагане на книжата му съвсем не е без значение каква е стойността на неговите активи.
Тепърва ще се търси отговор и на въпроса не влиза ли окрупняването на българската енергетика в противоречие с новия пакет мерки на Европейския съюз, който предвижда разопаковане на отрасъла? Преди две седмици България заедно с още седем членки на ЕС изпратиха в Брюксел официално възражение срещу идеята да се разделят производителите от дистрибуторите в енергетиката. Но броени дни по-късно еврокомисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс отхвърли искането, като обясни, че ако то бъде прието, това ще е дискриминация срещу допускането на нови играчи до пазара.
Дали Брюксел има становище и за енергийния ни холдинг, тепърва ще се установи. Показателен обаче е фактът, че министър Петър Димитров огласи предстоящото решение за създаването му на летище София веднага след завръщането си от Виена. Нищо чудно част от разговорите в австрийската столица да са били и на тази тема.
Юлияна Димитрова
каре
Мини Марица-изток, ТЕЦ Марица-изток 2, АЕЦ Козлодуй, НЕК и Булгаргаз холдинг ще бъдат обединени в Български енергиен холдинг, реши Министерският съвет. Активите му ще бъдат 4 млрд. евро, а прогнозните годишни приходи - 1.8 млрд. евро. Холдингът, който според плановете на кабинета трябва да започне работа до края на годината, ще е една от най-големите енергийни компании в региона.
Държавата ще бъде собственик на 100% от капитала на Българския енергиен холдинг. Министерството на икономиката и енергетиката ще запази мажоритарния дял от 51 до 75% от акциите на петте държавни енергийни предприятия, а миноритарните дялове между 25 и 49% ще се прехвърлят на новоучредената компания майка.
Обединението на енергийните предприятия ще повиши конкурентоспособността им на регионалния и европейския пазар, ще увеличи ефективността и качеството на енергийните услуги, ще оптимизира разходите и управлението и ще осигури модерни механизми за привличане на инвестиции.
Из правителственото прессъобщение

Facebook logo
Бъдете с нас и във