Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СРЕБЪРЕН ФОНД ЩЕ ВДИГА ПЕНСИИТЕ СЛЕД ДЕСЕТ ГОДИНИ

От началото на 2007 г. половина от парите от приватизация, които влизат в бюджета, и 10 на сто от излишъка на хазната ще се вливат в т.нар. сребърен фонд, който ще подпомага Националния осигурителен институт (НОИ). Институционализирането му е предвидено в одобрения от правителството проект на Закон за Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система. Всъщност нормативният акт регламентира статута и дейността на фонда, създаден със Закона за държавния бюджет за 2006 година. Идеята е фондът да функционира независимо от централния бюджет. А натрупаният в него финансов ресурс ще служи само за покриване на недостига от средства в бюджета за държавното обществено осигуряване за съответната година. За 2006 г. се очертава дефицитът на НОИ да е около 630 млн. лева.
Конкретните размери на трансферите от сребърния фонд ще се определят с годишния закон за държавния бюджет. Но за да се натрупат достатъчно средства в него, е въведено ограничение до десет години да не се извършват трансфери към бюджета на НОИ. Парите на сребърния фонд ще се съхраняват в Българската народна банка като неразделна част от фискалния резерв. По този начин ще се гарантира сигурността на значителния публичен ресурс, който се очаква да се натрупа във фонда.
Ако сребърният фонд беше учреден през 1990 г., сега пенсионната система щеше да разполага с буфер в размер на над 3 млрд. лв., но тъй като това едва сега ще се прави, не можем да очакваме бързи резултати, заяви преди няколко месеца Емилия Масларова.
Идеята за т.нар. сребърен фонд си прокарва път в публичното пространство вече втора година. Нейният първоизточник е Белгия, където е създаден нарочен фонд - Silver fund - към финансовото министерство на страната. В него за пет години са натрупани над 12 млрд. евро - средства, акумулирани от приватизацията и от бюджетния излишък, които се инвестират в ДЦК. Така ресурсите на Silver fund служат за намаляване на публичния дълг, от една страна, а след 2010 г. ще бъдат предназначени основно за изплащане на пенсии. Подобни фондове съществуват и във Великобритания, Ирландия, Франция, Норвегия, Канада и др. Фондовете са нещо като буфер срещу евентуални неочаквани финансови дефицити в резултат на демографски натиск върху пенсионните системи от разходо-покривен (солидарен) тип. И гаранция, че правителствата ще могат да поддържат високо равнище на доходите на хората от третата възраст.
Идея за подобен буфер има и КНСБ, но го нарича фонд за демографски резерв. От няколко години пенсионните експерти от синдикалната централа твърдят, че той ще спести проблемите на осигурителната система, породени от застаряването на населението и от ниската раждаемост. Но няма да реши проблема с ниските пенсии. Според КНСБ демографският фонд може да се попълва със средства от приватизацията, от емитирането на целеви финансови инструменти (ценни книги), пари от игри, лотарии, спортен тотализатор и др. Възможно е фондът да се пълни и като се заделят проценти от някои акцизи, както и да се отделя определен процент от сумите за лицензиране на субектите в допълнителното пенсионно осигуряване и застраховането.

ЗАБОГАТЯВАНЕ
Осемдесет и пет лева става минималният размер на пенсията за стаж и възраст от 1 юли 2006 г. съгласно Кодекса за социално осигуряване. Правителството реши личните пенсии за трудова дейност, отпуснати до 30 юни 2006 г., да бъдат еднократно повишени от 1 юли 2006 година
За пенсиите с основен размер до 120 лв. увеличението е с 5 на сто, а за пенсиите с основен размер от 120 до 150 лв. с 4 на сто. Индексацията ще засегне доходите на около 1 милион души с пенсии за трудова дейност. Повишаването на пенсиите е в резултат на нарасналия брой на осигурените лица с 4.7 на сто спрямо 2005 г. и от увеличаването на средния осигурителен доход с 8.2% спрямо 2005 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във