Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Споровете около плана за милиардите от ЕС не стихват

Служебното правителство даде заявка да прекрои част от българския План за възстановяване и устойчивост, което води след себе си нова вълна от спорове по темата как да се изхарчат милиардите от ЕС, предвидени за страната.

Вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов съобщи, че в Брюксел са изпратени предложенията за промени. Засега е известно, че те предвиждат повече разходи за здравеопазване и образование и намаляване с 200 млн. лв. за проекти в столицата.

Очаква се до седмица служебният кабинет да представи за обществено обсъждане подобрен вариант на Плана за възстановяване и устойчивост. Междувременно Европейската комисия потвърди, че изпратеният от България план не е окончателен, а актуализиран проект.

"Все още не сме на етап за извършване на официална оценка на българския план", казва говорител на Еврокомисията и допълва, че Брюксел ще продължи да работи усилено с властите в София, за да им помогне да изработят план с високо качество. България е от малкото страни от ЕС, които все още не са изпратили в комисията окончателен национален план за възстановяване и развитие.

Бизнесът негодува в аванс

Появиха се обаче и първите критики от страна на работодателските организации към служебния кабинет, тъй като бизнесът очаква и парите за предприятията да бъдат орязани.

"Виждаме заявки за влошаването на Националния план за възстановяване и устойчивост, което ни притеснява. Става дума за голямата икономическа трансформация и тези три фонда, които бяхме извоювали – за технологична модернизация, за цифровизации, за зелен преход на индустрията... Сега разбираме, че има идеи да се влоши допълнително планът, като заложените средства се намалят от 900 млн. лв. на 500 млн. лв.", съобщи председателят на АИКБ Васил Велев

Велев даде заявка, че работодателите ще настояват не само за запазване на сумата, предвидена за предприятията, но и за нейното увеличение. 

"До момента бяхме постигнали в програмата да има предвидени 900 млн. лв. за пряка подкрепа на инвестициите в съществуващи предприятия. Това е съфинансиране за такива инвестиции, това е за подтикване на такива инвестиции. Тези 900 млн. лв. сега се предлага да станат 500 млн. лв., което е неприемливо за всички организации на бизнеса. Ние искаме обратното – те да се увеличат, а не да се намаляват“, заяви Велев пред БГНЕС.

Искането на бизнес асоциациите е финансовият ресурс в това направление да бъде 2 млрд., като към тези 900 млн. лв. бъдат добавени още 400 млн. за технологична модернизация и още 700 млн. лв. за производство и съхранение на енергия от ВЕИ.

Политическите престрелки

От началото на мандата на служебният кабинет бившите управляващи от ГЕРБ също критикуват действията му по Плана за възстановяване, въпреки че кабинетът "Борисов 3" имаше възможност да внесе своята версия в ЕК, но така и не направи тази стъпка.

"Оставихме им план за възстановяване. От злоба и инат те го замразиха и докато нашите съседи вече ползват милиарди евро безвъзмездно, България още не си е подала плана", каза неотдавна Бойко Борисов пред симпатизанти на ГЕРБ.

Служебният вицепремиер Атанас Пеканов отхвърли тези твърдения.

Пеканов отговори, че не изпитва злоба и инат нито към бившите управляващи, нито към който и да било представител на политическата класа в България. "Много полуистини и дори откровени лъжи се казват и тази атмосфера на постоянни манипулации не помага на обществото", коментира той. 

Вицепремиерът опроверга и твърдението на Борисов, че ако служебният кабинет беше внесъл плана, изготвен от ГЕРБ, "сега щеше да има пари и да се къпят в пари".

"Нито една страна не е получила парите си по нейния план за възстановяване. Няколко такива плана са одобрени. Бившите управляващи имаха възможност да подадат техния план, за който имаха 9 месеца да работят. Аз не съм коментирал защо те решиха да не го правят, но решиха да не поемат тази отговорност. Парите по никакъв начин не са застрашени. Абсолютно невярно е, че Гърция е получила техните пари, нито пък, че се къпе в пари", изтъкна Пеканов.

Той влезе в пререкание и със столичния кмет Йорданка Фандъкова, след като бе взето решение да се орежат от плана ВиК проекти в столицата.

Ще се теглят ли кредити

Другият спорен момент е дали страната ни да се възползва от кредитния ресурс, който ЕС може да й предостави. Досега тази възможност бе отхвърлена от предишната власт. Но и Атанас Пеканов не е дал индикации, че ще се прибегне до тегленето на кредити по Плана за възстановяване.

Председателят на АИКБ Васил Велев обаче недоумява защо държавата не предвижда използването на заеми, които й се полага.

"Ние имаме право на близо 9 млрд. лв. под формата на 30-годишен кредит по плана, освен 12 млрд. лв. за грантове. При сегашната ситуация те биха били безлихвени, ако не с отрицателни лихви 30-годишни кредити, които могат да бъдат използвани за целево насърчаването на изграждане на ВЕИ, така и за една по-мащабна програма за енергийна ефективност, т.нар. саниране. Неползването на този финансов ресурс е необяснимо“, отбеляза Велев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във