Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Спасяването на българските гори е на един... вот разстояние!

През последните две години така и нямахме време  да се отървем от усещането, че неспирната  предизборна логорея няма свършване.  И тъй като отново се озовахме във времето на големите обещания, с които кандидатите да ни представляват в управлението на страната в следващото Народно събрание ни облъчван ежедневно, не е лошо да им поставим за пореден път един въпрос, който виси от близо петнадесетина години, и който уж всички обещават да решат, но нито едно управление така и не сколаса да го направи. Става дума за прословутите горски заменки, които доволно добре „прославиха“ страната ни на европейската сцена.

Един от най-яростните и безкомпромисни борци за прекратяването на тази брутална несправедливост и за развалянето на всички сделки с горски заменки е Александър Дунчев - бивш екоактивист, бивш  директор на Изпълнителната агенция по горите и бивш депутат от „Продължаваме промяната“. За съжаление обаче всички негови усилия, положени през годините, продължават да са... "просто"хвърлени на вятъра. Главно заради невиждания и нечуван непукизъм на политическата класа и нейната представителна извадка в парламента.

В о бозе почившото 47-о Народно събрание историята беше абсолютно същата. Той пише и приказва, пленарната зала му ръкопляска, а министрите - особено ресорните, излъчени от коалиционния партньор БСП, продължават си правят каквото им хрумне. Или каквото повелява задкулисната традиция в този тип бизнес - нищо и половина.

Въпреки активната и пасивна съпротива, малко преди президентът Румен Радев да разпусне парламента и да обяви датата на предсрочните избори, Александър Дунчев все пак успя да внесе в деловодството един доста изчистен и юридически обоснован проект за ремонт на Закона за горите, който дава решение на казуса. Стига, разбира се, депутатите в 48-ото Народно събрание да стигнат до него...

От години неправителствените организации, ангажирани с еко тематиката дават „рецепта“, как това да се случи, но до законопроект преди този на Дунчев, така и не се стигаше.

Едно от най-важните искания на природозащитниците през последните години беше да се предприемат законодателни промени, които да гарантират спиране на урбанизацията в бивши държавни горски и земеделски имоти обект на тези заменки, при които отдавна беше доказано, че  са използвани нормативно определени непазарни цени.

Еколозите настояваха да се предприемат стъпки за разваляне на нищожните сделки с държавни горски и земеделски имоти публична държавна собственост – плажове, дюни и защитени територии, както и да се направят промени  в начина на оценка на имотите с цел премахване на симулираните пазарни оценки, чрез които уж щяхме да се отървем от санкциите за непозволената държана помощ след решението на Европейската комисия, която още през 2014 г. обяви 132 разпоредителни сделки за замяна на частни и държавни горски парцели през периода 2007-2009 г. (бел ред. - решението не обхваща заменките на гори преди 2007 г., както и всички земеделски заменки, имащи обща площ от над 100 000 дка), като нерегламентирана държавна помощ и задължи страната ни да започне процедура по възстановяването и.

Резултатите от това обаче и до днес са никакви, тъй като по незнайно , или пък знайно какви причини, тогава бяха отхвърлени предложенията на неправителствените организации и за забрана върху разпоредителните сделки с придобитите от частните фирми държавни гори. 

През 2015 г. уж държавата направи опит да възложи оценката на заменките чрез методика, която да прикрие незаконната държавна помощ изцяло. Тази методиката бе сходна на тази, по която са извършени самите заменки. След реакция от страна на Еврокомисията, страната ни беше задължена да използва методика, която се базира на реални пазарни цени. На 20 ноември 2019 г. Министерството на земеделието храните и горите обяви, че въз основа на оценителна експертиза от държавната фирма Агролеспроект ЕООД е преценено, че от 132 заменки с обща площ 25 хил. дка само при 103 заменки

е установена неправомерно получена държавна помощ за малко над 80 млн. лева.

Още тогава от гражданската инициатива "Зелени закони" обявиха, че тази сума е много пъти по-ниска от реалната стойност на държавната помощ и публикуваха множество анализи и сравнителни оценки, с която показаха каква е действителната щета за държавата, тема която „Банкеръ“ разработва в детайли от 2009 г. насам.

Тогава всички граждански организации в природозащитния сектор застанаха на позицията, че най-доброто решение в случая е държавата да предприеме действия, за да си върне заменените имоти, част от които би трябвало да са изключителна държавна собственост.

Но и до ден днешен законодателно решение по този въпрос, така и не се появи.

Това тупкане на топката обаче доведе до следващия голям скандал, предизвикан по сигнал на лесовъди през декември 2020 година. Тогава едно решението на Изпълнителна агенция по горите буквално взриви природозащитниците. Тогавашните началници на горите изведнъж бяпа „преценили“, че няма нужда да се инвентаризират периодично горите върху земеделски земи, които на практика представляват близо 10% от всички български гори и чрез спорни предложения за поправки в Закона за пчеларството, се „роди“ предложението тези гори да се изсичат с еднолично решение на кметовете, което неминуемо щеше  да доведе до доста „екзотични“ решения.

Както „Банкеръ“ съобщи в публикацията си от януари 2021 г.„ Врътките за разрешаването на поголовната сеч у нас удариха на камък“, опитът да се прокарат промени в регламента за изсичането на дървета в земеделските площи се препъна в гражданското недоволство.

Но както е добре известно, управляващите у нас са неуморни, когато трябва да обслужат нечии интереси и ако тогава

номерът със създадената чрез този опит за поръчково законодателство,

инициатива не мина, това щеше да създаде възможност за изсичането на близо 3 700 000 дка гори, залесени върху земеделски земи, или над 10% от всички български гори.

Експертите от инициативата „Зелени закони“, която направи обстоен анализ това „предложение“ по това време съобщиха, че близо 2 400 000 дка, или две трети от всички гори върху земеделски земи, са собственост на общините, което прави кметовете още по-заинтересовани, вместо да изискат прехвърлянето на тези гори в горски територии по реда на Закона за горите, направо да издават разрешения за изсичането им с цел реализиране на бързи печалби от дърводобива и получаване на евросубсидии за почистване на земеделски земи. Природозащитниците тогава прогнозираха, че всичко това за няколко години ще доведе не само до изсичането на стотици хиляди декари гори, но и до наказателни процедури на Европейската комисия поради неспазване на европейските директиви за опазване на биоразнообразието и новите изискванията на Еврокомисията за увеличаване на залесената площ в европейските държави.

Разбира се подобни опити няма да престанат, докато не бъде решен дефинитивно въпросът с ясно формулирани промени в закона за горите, които за сега отново отлежават в архива на Народното събрание.

Дали и кога някой ще посегне да реши проблемите, касаещи горските територии у нас, е въпрос с трудно прогнозируем отговор.

Пък и знае ли човек, на каква точно политика ще се спрат следващите управляващи страната ни?

Facebook logo
Бъдете с нас и във