Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СПАСЕНИЕТО Е В ИНДУСТРИАЛНИТЕ ЗОНИ

ПО-МАЛКО ОТ 30 НА СТО ОТ ИНВЕСТИЦИИТЕ СА В ПРОИЗВОДСТВЕНАТА СФЕРА. НАИСТИНА Е ТЪЖНО, ЧЕ БЪЛГАРИЯ ПОНЯКОГА Е НЕЩО КАТО ТРАНЗИТНА ГАРА ЗА ВЪНШНИТЕ КАПИТАЛИ

Стоян Сталев е роден през 1952 г. в гр. София. Завършил е немската езикова гимназия в София, след което се дипломира в Юридическия факултет към СУ Св. Климент Охридски. Защитава докторска степен по право.
Преди да поеме поста изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции, в периода 1998-2006 г. Стоян Сталев е посланик на Република България в Турция. От 1991 до 1998 г. е посланик на страната ни в Германия. Бил е министър на външните работи по време на служебното правителство на Софиянски от февруари 1997 до май 1997 година. В периода 1990-1991 г. е юридически съветник на президента на Република България Жельо Желев. От 1981 до 1991 г. работи като научен сътрудник и доцент в правния институт на БАН.
Сталев владее отлично немски, говори английски, френски, испански и руски език.
Женен, с две деца.

Г-н Сталев, често пъти, когато се говори за инвестиционните перспективи пред България, се използват сравнения като пъргава котка или тигърче на Балканите. Вие правите ли подобни анималистични асоциации по отношение на възможностите на страната да привлича чужди капитали?
- Сравненията винаги малко подвеждат. България трябва да търси своето уникално място в региона, особено в битката по привличане на чуждестранни инвеститори. Страната наистина има позитивни характеристики - малка държава, с общество, което има международно мислене и подготовка, и е отворено към света. От друга страна, българите са прекомерни индивидуалисти, но повечето специалисти са висококвалифицирани и умеят да се приспособяват. Българската политическа система функционира сравнително добре, демокрацията е развита, има свобода на словото. Изброявам всички тези положителни страни, защото те са определящи за избора на чуждестранните инвеститори.
Ако сме изчерпали хвалбите за България, нека кажем и какви са проблемите, защото, както знаем, инвеститорите са плашливи животни?
- Разбира се, че има и проблеми. Факт е, че инфраструктурата у нас не е на ниво. Затова и не можем да се самообявяваме за тигър на Балканите. Това важи и за телекомуникациите, ИНТЕРНЕТ връзките и т.н. Институциите в страната не работят в синхрон, не е добра връзката между местни и централни органи на властта. Администрацията и правораздаването въртят на изключително бавни обороти.
Страната има и много сериозни демографски проблеми, които имат своето инвестиционно измерение. През последните 15 години България е загубила над 1 милион специалисти в чужбина. Имаме над 35 хиляди студенти всяка година само в държавите членки на Европейския съюз. Но така и не правим нищо, за да ги привлечем обратно. Така че според мен привличането на чуждестранни инвеститори тук е свързано преди всичко с връщането на нашите млади хора в България.
В момента се коват данъчните закони за 2007 година. Имате ли конкретни предложения към Министерството на финансите по размера на ставката на корпоративния налог? Защото ако направим паралел с държавите в региона като Сърбия, Черна гора, Хърватска, става ясно, че те са с по-конкурентни ставки по данък печалба.
- Така е. Но е вярно също, че за разлика от тези държави, България влиза в ЕС само след няколко месеца. Нещо повече, ние не можем да бъдем сравнявани с тях и като политическа стабилност, и като предвидимост на икономиката. А тези фактори са безусловен плюс за всяка страна. България трябва да има структурирана данъчна система и определено ниво на данъчните приходи. В рамките на ЕС обаче страната ни има най-ниската ставка на данък печалба, като от 1 януари 2007 г. тя ще бъде най-вероятно намалена до 12 процента. Такива уверения даде финансовият министър Пламен Орешарски. Мисля, че данъчната среда в България благоприятства навлизането на чуждестранни капитали. Трябва може би да се помисли само за по-бързото обслужване при възстановяването на данък добавена стойност (ДДС). Има също известни проблеми, свързани с освобождаването на някои експортни сделки от ДДС.
Последните данни на статистиката сочат, че за пореден път сме счупили инвестиционни рекорди. Какви са тенденциите?
- За първите пет месеца на тази година са регистрирани 1.2 млрд. евро инвестиции. За същия период на миналата година обемът на външните капитали е бил 710 млн. евро. Това е едно добро покачване на нивото на инвестициите, което отчита и очакванията, че България е бъдещ член на ЕС. Всеки инвеститор иска да заеме някаква позиция тук. Бих искал да подчертая, че международните пазари и инвеститори са много по-оптимистично настроени за развитието на страната, отколкото ние самите.
Не е ли смущаващо обстоятелството, че основната част от инвестициите в България не са свързани с експортно-ориентирани производства?
- Наистина разпределението на инвестициите до момента по отрасли не е удовлетворително. По-голямата част от тях са в секторите банково дело, телекомуникации, услуги, туризъм, недвижими имоти и т.н. И едва под 30 на сто от външните капитали са в производствената сфера. Точно по тази причина в бъдещите изменения на Закона за инвестиции ще бъдат предвидени определени мерки да се насърчават от държавата вложенията в производства на продукти и стоки, които могат да се изнасят навън.
България може да открие своята ниша като поддоставчик за автомобилостроенето, енергетиката и всякакъв вид електроника или електротехника, свързана с енергетиката. Важно е към България да се насочат инвестиции в областта на развойната и изследователската дейност, както и софтуера и хардуера, защото те носят и по-голяма принадена стойност.
Какви инструменти за държавна подкрепа на инвеститорите могат да се предвидят в закона?
- Основният инструмент е да има държавно стимулиране за изграждането на т.нар. индустриални зони. Има много държавна и общинска земя, която не се оползотворява ефективно до момента. Средствата и усилията, в това число и парите по Кохезиония фонд на ЕС, трябва да бъдат насочени основно към създаване на индустриални зони върху земите, които са собственост на големите общини. По-нататък общините могат да отдават под наем части от тези зони на фирмите за изграждане на производствени мощности. Освен това трябва да има и допълнително стимулиране при разкриването на нови работни места, както и при назначаването на определени категории специалисти и тяхната преквалификация.
Защо в България идват основно т.нар. мобилни производства - такива, които само за дни могат да се пренесат в друга държава с по-благоприятен инвестиционен климат?
- Наистина е тъжно, че България понякога е нещо като транзитна гара за инвеститорите. Всъщност по-мобилни са инвестициите в услугите и производствата на леката промишленост, а през последните години те са основният притегателен център за външните капитали.
Звучи като клише, но нали бюрократите са тези, които гонят инвеститорите. Не е ли крайно време да заработи администрацията на едно гише?
- Винаги ще има нужда от администриране, защото се следят и опазването на околната среда, различни благоустройствени планове и т.н. Трябва да има администрация, която обаче да е бърза, прозрачна и гъвкава. Не е задължително нейните решения винаги да са в угода на инвеститорите, въпросът е да са правилни и компетентни.
Смятате ли, че свободните икономически зони имат някаква перспектива в България. Създаването им беше една от деветте приоритетни мерки в програмата на правителството на Симеон Сакскобургготски, но сега вече никой не говори за тях?
- С влизането на страната в ЕС се променят и инвестиционните приоритети. А безмитните зони не са сред тях. Политиката на ЕС не насърчава създаването на такива зони, а след като страната ни ще става част от общия пазар на Европа, трябва да следва неговите правила. Иначе по границите ни с трети страни и най-вече с Турция - като голям икономически партньор, ние имаме достатъчно добре изградена мрежа от безмитни търговски обекти.
Какви са прогнозите ви за нивото на преките чуждестранни инвестиции до края на тази година и през 2007-а?
- Ще има динамика и съществено увеличение на инвестициите през 2006 г. заради растящата популярност на България като европейската граница на ЕС, която открива нови региони по Черноморския басейн, Близкия изток и Турция. Туризмът и инвестициите вървят ръка за ръка, така че това са двете сфери, в които трябва да се насочат усилията. Вероятно за цялата 2006 г. инвестициите ще се увеличат - като обем, с около 60 на сто, в сравнение с миналата година.
Това е важно, защото именно преките чуждестранни инвестиции действат като лекарство на дефицита по текущата сметка на платежния баланс?
- Така е, а и следващите бюджетни години няма да са никак леки. Още отсега трябва да има много добра организация по усвояването на фондовете на ЕС, за да не изпитаме трусове след присъединяването. Затова много от насърченията за чуждестранните инвеститори се предвижда да дойдат и по линия на тези фондове, в това число за изграждане на инфраструктура, индустриални зони, разкриване на работни места и др.

Facebook logo
Бъдете с нас и във