Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Софийската приватизация окуця

Липсва дългосрочна стратегия за приватизацията на територията на Столичната община. Това е основното заключение на Сметната палата от ревизията й в Столичната агенция за приватизация. Одиторите са оценявали работата й в периода между януари 2008-а исептември 2011 година.


В доклада на одиторите могат да се прочетат твърде много странни факти. Например от юни 2011-а във ведомството е била въведена практика общинският съвет да се разпорежда с десетте процента от приватизационните постъпления, които според Закона за приватизация и следприватизацианен контрол трябва да попадат в общинския гаранционен фонд за малки и средни предприятия. Той по правило трябва да предоставя гаранции за част от кредитния риск при заеми, предоставени целево от финансови институции на малки и средни предприятия, регистрирани или развиващи дейността си на територията на кметството. Вместо това обаче тези пари отивали за различни други дейности, които нямат нищо общо с подобна помощ, констатирали държавните одитори. И настояват кметът Фандъкова да прекрати тази практика.


През одитирания период Столичният общински съвет, надзорният съвет и изпълнителният съвет на общинската приватизационна агенция не изпълняват купища нормативни разпоредби. Примерно ръководството й е пропуснало да осигури задължителната според нормативите публичност на отчетите за извършената работа по приватизация и следприватизационен контрол, сиреч не ги е оповестило. Не е била осигурена публичност и на декларациите за несъвместимост и частни интереси на членовете на надзорния и на изпълнителния съвет, както и на служителите в агенцията.


Друг кусур според одиторите е, че в тримесечните отчети текущите разходи не са отделени от разходите за възнаграждения на членовете на надзорния съвет и от разходите за заплати на служителите във ведомството.


Като неефективна е определена и работата на членовете на надзорния съвет. Въпреки категоричните изисквания определянето на възнагражденията им не е обвързано с изпълнението и с резултатите от дейността. Разбира се, най-силна критика се полага на решението на общинарите да харчат постъпленията от приватизация с решения на СОС, без да са обосновани целите и необходимостта от разходването им.


Въз основа на направените констатации и изводи одиторите дават и препоръки, които Столичният общински съвет трябва да изпълни в най-кратки срокове. Между тях са приемането на стратегия за развитие на общинската приватизация, сключване на нови договори с членовете на надзорния съвет, в които да са регламентирани задълженията и отговорностите им, както и начинът на определяне на възнагражденията им - да са обвързвани с присъствия на заседанията и с резултатите от дейността на агенцията. Тъй като приходите от приватизиране на общинската собственост са намалели значително, държавните одитори препоръчват да се редуцира броят на членовете на надзорния съвет.


Тези препоръки едва ли ще им харесат, тъй като от години се знае, че доста хора в тези структури


получават сериозни пари

Нека припомним, че когато през пролетта започна офанзивата да се намалят бонусите, получавани от чиновниците на различни нива, стана ясно, че и тук надзорниците не са пропуснали да се облажат от допълнителни доходи. За една година 30 общински съветници и заместник-кметове в София са получили 691 000 лв. за участието си в надзорните съвети на Столичната общинска агенция за приватизация (СОАП), на Съвета за управление на Специализирания общински приватизационен фонд (СУСОПФ) и на Гаранционния фонд за малки и средни предприятия. Само членовете на надзорния съвет на приватизационната агенция например са получавали по над 2100 лв. месечно, а техните колеги в Гаранционния фонд за малки и средни предприятия - по 1800 лева.


В ръководството на СОАП влизат 12 души - петима съветници от ГЕРБ, трима от БСП, един от ДСБ, заместник-кметът по правните въпроси Юлия Ненкова, главният секретар на общината Ралица Стоянова и шефката на общинската дирекция по социално подпомагане Мина Владимирова.


В гаранционния съвет пък участват петима общински съветници - трима от ГЕРБ и по един от БСП и ДСБ. След като тези числа станаха обществено достояние, стана ясен


един още по-парадоксален факт

nbsp;


Възнагражденията в агенцията са определени още през 1992 -а, когато е създадена, и се изчисляват не на база на свършената работа, а по някаква измислена формула, свързана със... средната работна заплата(!).


Тогава главният изпълнителен директор на Столичната общинска агенция по приватизация Марин Христов обясни, че 12 общинари са получили през 2011 г. хонорари в размер на 393 хил. лв. за участието си в надзорния съвет на агенцията. Възнаграждението им било изчислено по формулата 350%, умножени по средната заплата на щатните служители в агенцията. Тогава тя била около 700 лева. Така стана ясно, че надзорниците са прибирали по 2450 лв. на месец, или по 29 400 лв. на година.


В тази връзка не е за пренебрегване една категорична констатация на проверяващите: че са проведени 168 заседания на надзорния съвет, от които редовно са отсъствали средно по 22 на сто от членовете му. Но тези отсъствия не са се отразили на възнаграждението им...


От доклада на Сметната палата става ясно, че през проверявания период са обявени 795 търга и 16 конкурса за продажба. Но едва 190 от тях са завършени успешно. Приватизирани са общо 179 общински обекта и приходите от тях са в размер на 34.108 млн. лева. А от дейностите, съпътстващи приватизационния процес за същия период, са получени 1.209 млн. лева. В крайна сметка общият размер на постъпленията от приватизация са 36.954 млн. лева. Тези средства са разпределени в процентни дялове съгласно изискванията на ЗПСК и в СОПФ постъпват 29.956 млн. лв., в ОГФМСП - 3.574 млн. лв., и в ФПРПСК съответно 3424 млн. лева.


Изборът на купувач

nbsp;


за всеки конкретен обект е ставал със съответното решение на СОС.


Под формата на търг са преминали 98% от проведените процедури за избор на купувач и едва 2% от сделките са станали чрез конкурс. Съотношението на успешно и неуспешно проведените търгове и конкурси е 23 към 77 на сто. Според инспекторите намаляващите обекти за продажба, както и настъпилите промени във финансовите и в икономическите условия най-вече влияят за високия дял на провалените процедури за избор на купувачи. Сравнявайки броя на общо проведените търгове и конкурси за 2008-а с 2011-а, те нарастват със 71 на сто (от 156 на 267 броя), докато успешно проведените за същите години са станали от 50 на 54 броя, или в процентно изражение - едва с 8 на сто. По-трудното реализиране на сделки през годините и необходимостта да се повтарят състезателните процедури водят до продажби на общинската собственост на цени, значително по-ниски от първоначално обявените, обясняват ситуацията държавните одитори. Това е и причината постъпленията от приватизация през 2008-а да са с 14% по-малко от планираното, а за 2009-а неизпълнението е 55 процента. За 2010-а изпълнението е 6%, а за деветмесечието на 2011-а неизпълнението е 9на сто. Високият процент на неизпълнението за 2009-а се дължи на провалена сделка, от която е очакван приход от 5.200 млн. лева. Постъпленията от сделки са с 4.155 млн. лв. по-малко, а приходите от продажба на документи за участие в приватизационни процедури са с 18 хил. лв. под планираното. Преизпълнение от 927хил. лв. има при приходите от неустойки, но това се дължи на нереалистичен подход при неговото планиране, констатират инспекторите от Сметната палата.


През 2008-а са приватизирани 62 обекта, през 2009-а и за 2010 г. те са 51 броя. Рязко намаление на постъпленията са отчели проверяващите през 2009-а, което са определили като отражение на финансовите и икономическите трудности, настъпили в тези сектори, когато се реализират приходи от 4.878 млн. лв. спрямо 19.453 млн. лв. в предходната 2008 година. През 2010-а приватизационните приходи нарастват на 10.652 млн. лв., а за деветмесечието на 2011-а се реализират 1.973 млн. лв. от 32-а приватизирани обекта.


Колебливите резултати от сделките


не са се отразили особено на чиновническото войнство

nbsp;


в агенцията. Най-големи са разходите за работни заплати на служителите, които за одитирания период са общо 2.355 млн. лева. Не може да не бъде отбелязан странният ефект, че работата намалява, а харчовете за заплати се увеличават. През 2008-а те са 543хил. лв., през 2009-а стават 674 хил. лв., през 2010-а - 667 хил. лв., а за деветмесечието на 2011-а са 471хил. лева.


Текущите разходи на приватиционната агенция също не са за подценяване - за проверявания период те са общо 1.813 млн. лв.: 2008-а - 588 хил. лв., за 2009-а - 494 хил. лв., за 2010-а - 427 хил. лв., и за деветмесечието на 2011-а - 304 хил. лева.


Харчовете за възнаграждения на надзорния съвет са били 1.388млн. лв.,като за 2008-а те са 379хил. лв., за 2009-а - 387 хил. лв., за 2010-а - 348 хил. лв., и за деветмесечието на 2011-а - 274 хил. лева.


Очевидно е, че нещо в


работата на софийската приватизационна агенция куца

nbsp;


И макар че още през миналата година в кметството бяха решили, че ще я закриват, а дейността й ще поеме неговата администрация (по предложение на съветниците от НДСВ, което кметът Фандъкова определи като разумно)все още движение в тази посока няма.


Поводът за това предложение беше изборът на 12-членния борд на СОАП и 13-членния Съвет за управление на Специализирания общински приватизационен фонд, гласуван от Столичния общински съвет през ноември миналата година. Някак нелогично стои Агенцията за приватизация да се управлява от седемчленен надзорен съвет, а столичната структура - от дванадесет надзорници, да не говорим, че приходите на Агенцията за приватизация за 2011-а бяха около 220 млн. лв., а СОАП спечели едва 10 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във