Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СОФИЯ, РАЗПЪНАТА МЕЖДУ МОСКВА И БРЮКСЕЛ

Изводът от десетата среща на българо-руската междуправителствена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество, проведена неотдавна в Москва, е че все повече нараства енергийната ни зависимост от Русия. При 3 млрд. долара стокооборот между двете страни българският дял е не-повече от 5-6 процента. Останалото е руски внос (основно на енергоресурси - природен газ, нефт, ядрено гориво), които са жизненоважни за страната ни.
Руснаците не пропуснаха да отбележат, че България може да се превърне в
плацдарм за настъплението им и на Балканите
и към Южна и Централна Европа. У нас обаче на това обстоятелство почти не бе обърнато внимание, включително и от политиците. Причината може би е в съвпадането на московската среща с огласяването на доклада на Еврокомисията за напредъка на страната. Но пък точно в дните на свръхинтензивното ни европриказване някой би трябвало да се сети, че в момента една от основните цели на общността е да гарантира енергийната си независимост. Главно от Русия, към която България все повече се привързва.
Добре известно е, че единственото синьо гориво, което достига до нашата държава, е руско. Знае се още, че през 1998-а бяха подписани два договора директно с Газпром (за доставки и транзит),като бе постигната най-високата за Европа транзитна такса. По-малко известно е, че вече години наред Газпром, чрез дъщерната си българска фирма Овергаз Инк, контролира над 73.8% от газоразпределението у нас и е
собственик на 56 монополни регионални лиценза
Де юре руският газов гигант държи само 50% от капитала на регистрираното в София дружество, останалите са собственост на столичния Овергаз холдинг. От април 2002-ра обаче 99.572 на сто от акциите му бяха придобити от Енерджи Консълтинг Лимитид. Последното е учредено според законодателството на Англия и Уелс от британски адвокати, собствениците му са неизвестни, но според запознати са свързани с ръководството на Газпром. И докато българските власти нямат нищо общо с тази трансформация, следващият им ход е изцяло тяхна заслуга. На 29 юли 2003 г. в Москва шефове на Булгаргаз преподписват договора за доставки на синьо гориво, като на мястото на скандалното Топенерджи (създадено от Луканов, но вече изцяло собственост на Газпром) се вписва Овергаз Инк. На пръв поглед промяната не изглежда толкова чувствителна - и двете фирми са регистрирани в София, и двете са дъщерни на руската мегакомпания. Особеното е почти монополното положение, което Овергаз Инк (т.е. Газпром) има на пазара на разпределение и доставка на газа до крайните потребители. И след като той е и единствен доставчик на суровината, пазарът в газоразпределението просто го няма. И най-вероятно изобщо няма да го има.
В интервю за в. БАНКЕРЪ бившият енергиен министър в кабинета на НДСВ Милко Ковачев твърдеше, че българската страна се е съгласила на подмяна на доставчика срещу обещание от Москва Булгаргаз да придобие между 20 и 25 на сто от всички газови дружества на Овергаз Инк с издадени вече лицензи. Три години по-късно за това обещание вече никой не си спомня.
Жълтото правителство
прокара още една руска писта
Този път ядрена. Докато през 2002-ра то използва размразяването на проекта за изграждане на АЕЦ Белене по-скоро като партийно заклинание, в края на мандата си успя да прогони всички други кандидати (с по-големи или по-малки скандали) и определи, че втората ни ядрена централа може да бъде изградена само с... руски ядрени реактори от типа ВВЕР. Така кабинетът на Сергей Станишев дойде на напълно разчистен терен и за по-малко от година успя да обвърже българската енергетика още по-здраво към Русия за следващите поне петдесетина години. През двадесет от тях АЕЦ Козлодуй ще използва само руско ядрено гориво, предвижда дългосрочният контракт, подписан без много шум (без търг или конкурс) и според запознати на цени, доста по-високи от пазарните. През останалите пак ще зависим от руско гориво, но вече за АЕЦ Белене. След приключването на десетата среща на българо-руската междуправителствена комисия научихме, че фаворит на българските власти в ядрения конкурс е руската държавна компания Атомстройекспорт. Инвеститор и собственик на втората българска ядрена централа пък ще е банката на Газпром - Газпромбанк. От Москва бе съобщено също, че и България настоявала да се промени договорът за транзит на руския природен газ през наша територия (и да плаща по-скъпо всички газови доставки). Пратениците на официална София не пропуснаха и нефта, обещавайки още през юни да подпишем ново споразумение за петролопровода Бургас - Александруполис, както всъщност искат руските представители.
В същото време
Европа се обедини срещу Газпром
и по-точно срещу желанието му да получи достъп до газоразпределителния пазар на европейските държави. В края на април 2006 г. бе разпространена информацията, че правителството на Великобритания възнамерява да промени закона за сливане на компаниите, за да блокира възможността Газпром за придобие най-голямата газоразпределителна британска фирма Centrica. Според официални представители на кабинета изменението на закона е един от начините да се блокира всяка сделка, която застрашава националната сигурност на страната.
Преди десетина дни руските медии пък оповестиха, че Полша е издигнала поредния лозунг против Газпром. Причината е решение на полското правителство да отдели от държавната нефтено-газова компания PGNiG (която е в процес на приватизация) всички газотранспортни и газоразпределителни активи, включително и 48% от предприятието EuroPolGaz, владеещо полския участък от магистралния газопровод Ямал - Европа. От Варшава обясниха, че те ще останат държавна собственост, за да се предотврати възможността, ако Газпром спечели търга за PGNiG, да получи контрол и над тези стратегически активи.
Не по-различна е ситуацията и в Германия
На 18 май Буркхард Бергман, президент на немския енергиен гигант E.ON Ruhrgas, заяви, че при преговорите с Газпром за получаване на дял от Южно-Руското газово находище в никакъв случай не може да става въпрос руснаците да придобият част от германските активи на компанията му. Освен това шефът на E.ON посъветва Газпром да отделя повече внимание на добива на газ, а не да се стреми да достигне до крайните потребители в Европа. Впрочем споровете между руската и немската компания продължават вече година. Наред с фиксирана сума, за 25% от газовото находище първоначално E.ON предлагаше на руснаците и 5% от капитала на три унгарски предприятия: централното газохранилище на страната, едно газоразпределително и едно електропреносно предприятие. Впоследствие предлаганите пакети бяха намалени наполовина, а последната оферта на E.ON е да плати в кеш, тъй като се е отказала от намерението да отдава в собственост на Газпром енергийни активи в Централна и Източна Европа. По този повод руски наблюдатели коментираха, че E.ON или ще приеме условията на Газпром, или рискува да загуби възможността за участие в Южно-Руското находище. Англичани, французи и немската компания BASF вече заявиха интереса си пред руския газов монополист. Така че на мястото на E.ON могат да дойдат други, отбеляза Александър Блокин, анализатор от компанията Антанта Капитал, цитиран преди дни от руския вестник Газета.
На 23 май Азербайджан, Украйна, Грузия и Молдова съобщиха, че формират общ горивно-енергиен съвет. Договорът за създаването му ще бъде подписан до месец, като целта е четирите държави да разработват и изпълняват съвместни проекти за доставки на каспийски нефт и природен газ, заобикаляйки Русия. Независимост от Москва през последните месеци демонстрират дори Казахстан и Туркменистан, залагайки на милиарди петродолари. В нейната орбита обаче остава България. Дали това ще се хареса на Брюксел?

Facebook logo
Бъдете с нас и във