Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

София - без европари

Хаотично и често пъти абсурдно застрояване, работа на парче, без цялостна визия как трябва да стават нещата, пълен провал с управлението на трафика, огромна липса на места за паркиране... Това са само част от днешните проблеми на София. И докато другите големи градове в страната имат шанса да придобият европейски облик през следващите години, столицата може и да си остане при сегашното положение. Вината за това обаче няма да е на софиянци, а на цялата ни управленска върхушка, която в случая си е спестила усилието да защити обществените интереси.


Неприятното е, че след 2014-а Брюксел ще отпуска пари от оперативните програми само за цялостни проекти, включващи както ремонтните работи, така и съпътстващите дейности по облагородяване на средата. Така например, ако се кандидатства за нова ВиК мрежа, проектът трябва да включва и ремонт на пътната настилка, тротоарите и озеленяване на околните пространства. За да се случи всичко, както го искат европейските ни партньори, общините имаха задължението да изготвят интегрирани планове за възстановяване и развитие, с които именно да кандидатстват за безвъзмездно финансиране.


Дотук добре - архитектите са назначени и плановете се пишат. Този на София дори вече е одобрен от местния парламент, но... в него е включена само една четвърт от големия град. В останалите територии ще продължи да важи законът на джунглата. До тази абсурдна ситуация се е стигнало, тъй като управляващият орган на оперативната програма Регионално развитие (б.а. - която финансира създаването на инегрираните планове) механично е определил едни и същи критерии за близо двумилионна София и за малките селища с по 30 хил. души население. Защо чиновниците да си правят труда да разработват отделни документи за столицата, след като може да ползват тези, да речем за Лом, нищо че по територия той сигурно е колкото Борисовата градина? Изглежда, така мисли и министър Лиляна Павлова, щом е одобрила подобен подход.


Според правилата всеки град, включително и София, трябва да определи три зони за въздействие - със социален характер, за икономически растеж и обществено значима. Точно тази методология е била защитена от българските власти пред Европейската комисия и сега няма как да бъде променена. В същото време Унгария се е договорила всеки от 18-те района на столицата й Будапеща да има собствен интегриран план за развитие с въпросните три зони, или общо 54 територии на въздействие, които ще получават европейско финансиране. За да стане напълно ясно каква са я свършили нашите управляващи и с риск да се повторим отново, ще кажем, че София ще получи пари само за три зони, макар и по площ, и по население да не отстъпва на Будапеща.


Разбира се, министър Павлова може да излезе с оправданието, че така ще има повече пари за останалите български градове, но е някак нелогично да се спира развитието на столицата с подобни съображения.


На практика в интегрирания план за възстановяване и развитие на София, който бе изготвен срещу 900 хил. лв. от Обединение София ХХI (в него влизат държавният Национален център за териториално развитие, Урбитат и Инфрапроект консулт), има общо пет зони, като за две от тях няма да може да се разчита на европейски средства. Тези с преобладаващ социален характер са две: Северозапад-Запад (Обеля, Връбница, Надежда, Свобода, Толстой, Триъгълника, Модерно предградие, Красна поляна, Разсадника, Западен парк, Илинден, Гевгелийски, Св. Троица, Фондови жилища, Захарна фабрика и Факултета) и Североизток (Хаджи Димитър, Сухата река, Васил Левски, Левски В и Г, както и Христо Ботев). Зоните с потенциал за икономическо развитие също са две - Изток (Искър, Слатина, Къро, БАН 4-и км, както и участъкът 7-11 км на бул. Цариградско шосе) и Север (Илиенци, Военна рампа и Задгаров район). За публични функции с висока обществена значимост е отредена зона Център, която включва Централната градска част, Южния парк и Борисовата градина. Като резервен вариант е записан и Студентският град.


В плана е залегнало още доизграждането на Източната и построяването на изцяло новата Западна тангента. Първата е от Искърско шосе до Северната скоростна тангента, а втората - от бул. Сливница до Ломско шосе.Планиран е и бул. Тодор Каблешков от Овча купел до Дървеница , както и третият метродиаметър.


Всичките южни квартали, където канализацията все още е лукс, както и огромните, пренаселини и презастроени жилищни комплекси Люлин, Младост и Дружба, остават извън плановете за развитие и зоните на въздействие (разбирай финансиране).


Ако след всичко казано софиянци се чудят как всички тези важни решения са били взети без тяхното знание, ще споменем, че архитектите, изготвили плана, са провели цели две социологически проучвания - първото сред 300 столичани, а второто измежду 450 души (без да е ясно дали някои от хората не са участвали и в двете анкети). Така че, който е имал шанса, си е казал мнението. Останалите трябва да свикват с мисълта, че в следващите години общината няма да си мръдне пръста за тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във