Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СОЦИАЛНИТЕ ПАРТНЬОРИ СКЛЮЧИХА ПРИМИРИЕ

След повече от осем месеца усилени преговори синдикалните организации, бизнесът и държавата най-сетне оформиха в един документ принципите, по които ще се развиват икономическият и социалният сектор у нас до 2009 година. Часове преди обявяването на втория мониторингов доклад от Европейската комисия на 26 септември своите подписи под пакта поставиха министър-председателят Сергей Станишев, синдикалните лидери Желязко Христов от КНСБ и Константин Тренчев от КТ Подкрепа и ръководителите на Българската стопанска камара, Търговско-промишлената палата, Съюза за стопанска инициатива, Съюза на частните предприемачи Възраждане, Асоциацията на индустриалния капитал и Конфедерацията на работодателите и индустриалците.
Пактът е важен обществен договор, който цели практическата интеграция на страната ни в Европейския съюз чрез постигане на по-висока конкурентоспособност на българската икономика, по-висок икономически растеж и по-качествено образование и здравеопазване, отбеляза премиерът Станишев след церемонията. Работодателите пък не скриха компромисите, които са направили, за да реализират въпросното сътрудничество, но се обединиха около становището, че договорът е достатъчно добър, за да наложи европейския социален модел и у нас. В него например е отпаднала първоначалната идея за фиксирана формула, която да определя годишното увеличение на заплатите. Запазил се е обаче механизмът за повишаване на доходите, като те ще зависят от ръста на инфлацията, от конкурентоспособността на икономиката и от промените в данъчноосигурителното облагане. Един от най-големите плюсове на документа е, че е съпътстван от наредба за формиране на работната заплата и регламентирано преобразуване на класовете за прослужено време, е оценката на Желязко Христов. Въпреки че преди година от Международния валутен фонд препоръчаха класовете да отпаднат, в новото споразумение те са запазени, но под формата на допълнителни бонуси за трудов стаж и професионален опит, които ще се определят при сключването на колективните трудови договори. Същевременно отпада т. нар. преносимост на класовете при смяна на работа, тъй като не може да си шивачка, после да станеш сервитьорка и да получаваш пари за професионален опит, обясни Христов.
Другата положителна промяна, предвидена в споразумението, е разкриването на 240 хил. нови работни места, което до 2009-а трябва да намали безработицата под 9 на сто. Тези намерения нямаше как да не бъдат подчертани от социалния министър Емилия Масларова, която очерта пред в. БАНКЕРЪ още няколко предимства на пакта. Ангажиментът за увеличаване на коефициента на заетост над 60% е повече от похвален, защото това ще ни позволи да се движим в крак с Лисабонската стратегия на ЕС. Много добро е и решението не по-малко от 8% от работещите в сферата на образованието да получават право на квалификация и преквалификация, каза тя. Масларова подкрепи и искането на синдикатите минималната работна заплата догодина да стане 180 лева. Според нея обещаваща инициатива е и решението минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст да е най-малко половината от минималната работна заплата (в момента тя е 160 лева). Освен това социалните пенсии за старост ще се обвържат с официалната линия на бедността, която се очаква да е около 152 лева.
Работодателите обаче смятат, че повишаването на минималните доходи без увеличаване на средната работна заплата крие сериозен риск, тъй като по този начин хората няма да имат стимул за по-добра квалификация и образование. Ако искаме образована нация, минималната работна заплата трябва винаги да е с 50% по-ниска от средната, което е основен пазарен принцип по отношение на конкуренцията, е мнението на председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев. По думите му минималният доход не бива да се определя чрез укази и наредби, а да се регулира от размера на средния доход.
Бизнесът от своя страна настоя корпоративният данък да падне от сегашните 15% под 10 на сто. Становището му е, че този риск ще се изплати многократно чрез по-голяма събираемост на данъците, увеличение на приходите, повече нови работни места, както и повече чуждестранни фирми, които ще преместят дейността си в България.
Независимо от добре очертаните благоприятни перспективи пред българската икономика, пактът за сътрудничество има един основен недостатък, посочен и от всички. В него няма нито една договорена цифра, а са залегнали само основните принципи за развитие до 2009 година. Това се е наложило заради сложния преход от Валутен борд към членство в Европейския съюз, който България измина, коментираха работодателите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във