Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

СОЦИАЛНИТЕ ОБЕЩАНИЯ ИСКАТ МИЛИАРДИ

Щастливи майки, образовани деца и богати пенсионери, които не се лутат в хаоса на социалната и здравната политика на страната, а живеят пълноценно и подпомагат растежа на българската икономика. Така трябваше да изглежда държавата днес, ако правителството бе изпълнило предизборните си обещания от 2005 година. Настоящата картинка обаче не съдържа и следа от нахвърляните тогава щрихи, а тъжно напомня поети още по-отдавна политически ангажименти. По-лошото е, че те упорито продължават да се лансират и днес, при това от кабинет, който ще остане в историята с шест вота на недоверие (засега) и нито една смислена реформа. Тройната коалиция така и не успя да проумее, че социалното благополучие се гради не с думи, а с конкретни действия, и най-вероятно ще е поредният управляващ, погубен
в лабиринта на собствените си обещания
А те напоследък се увеличават с всеки изминал ден. Първоначалните планове за реформи в здравното и социалното осигуряване бързо отегчиха политическите лидери, които сега умуват върху създаването на по-добри условия за живот на младите хора и семейства. Синдикатите обаче веднага размахаха пръст, че властта пак не мисли за децата и пенсионерите, и коалицията бързо спретна две-три предложения и за тяхното облагодетелстване. Накрая в кюпа бяха хвърлени образованието и науката, за да доизградят бъдещия образ на преуспяващата българска нация. В резултат на всичко това програмата на правителството за следващата година е пълна със социални приоритети, които едва ли ще бъдат изпълнени.
Още до края на тази година от преизпълнението на бюджета се очаква да бъдат заделени
100 млн. лв. за програмата Ин витро
финансирана по клинични пътеки от Националната здравноосигурителна каса. Идеята на депутата от НДСВ и един от авторите на реформите в здравеопазването Антония Първанова е дейността да бъде прехвърлена към Министерството на здравеопазването и включена в национална програма. Парите в нея би трябвало да покриват напълно до три опита за зачеване на всяка двойка, която пожелае бебе в епруветка. Простите сметки обаче показват, че от планираното финансиране ще могат да се възползват само 4760 семейства, тъй като една процедура по зачеване (т.е. един опит) струва около 7 хил. лева. На фона на сегашната ситуация парите ще са добре дошли за бездетните родители, тъй като бюджетът в момента покрива разходите на едва 130 двойки годишно, и то частично. Но със сигурност идеята ще се подреди в графата неизпълнени предизборни обещания, защото бездетните семейства у нас, мечтаещи за поколение, са повече от 270 хиляди.
Това определено спъва амбициозните планове на правителството за борба с демографската криза, но за да не се провали тотално, кабинетът е подготвил и резервен вариант. Ако бюджетът позволи, властта е готова
да развърже кесията и за младите майки
В момента трите партии в коалицията обсъждат идеята родилките да гледат бебетата си не в продължение на девет месеца, както е сега, а цяла година. Чуват се и предложения размерът на майчинските да е не 90, а 100% от месечните им възнаграждения. Промяната може и да спечели подкрепата на електората, но със сигурност ще излезе скъпо на хазната. По данни на Националния статистически институт у нас се раждат около 75 хил. бебета годишно, а броят на родилките е почти 55 хиляди. В случай че всички те получават минимална работна заплата от 220 лв., държавата ще трябва да приготви минимум 145.2 млн. лв. за издръжката им. Ако работодателите ги осигуряват върху реалния им доход обаче, сумата може да скочи двойно, дори тройно, тъй като при среден доход за страната от 500 лв. (отново според НСИ) за майчински ще са необходими 330 млн. лева. Проблемът е, че за да даде на майките, държавата трябва да вземе от пенсионерите, учениците, студентите, работодателите или бизнеса, което няма да подобри социалния климат в страната. Така
добрите намерения се превръщат в нож с две остриета
Скритият коз на управляващите в този случай са децата. Трите партии в кабинета са на път да се споразумеят за изработването на единни стандарти за детските градини, които да гарантират на малчуганите в частни заведения същите преференции, каквито имат децата в държавни учреждения. Промяната се предлага като компенсация за семействата, които не успяват да запишат децата си в общинските градини, защото местата в тях не достигат. Конкретното предложение е родителите да получават 100 лв. под формата на ваучер, с които да намаляват от таксата за частна забавачка. Според депутатът от БСП Петър Мръцков идеята е добра, защото всички деца са на държавата и не трябва да има деление. Но според Хасан Адемов от ДПС бонусите трябва да са предназначени само за тези, които принудително са записани в частна градина поради липса на места в общинските. Проблемът е, че това предложение също увисва във въздуха, защото кабинетът не е приготвил конкретни отчети за необходимите разходи за надбавките. Статистиката сочи, че през 2007 г. в ясли са били записани около 25 хил. деца до тригодишна възраст, което означава, че само за тях държавата ще трябва
да се бръкне с 2.5 млн. лв. за планираните ваучери
Като капак на всичко щедри депутати от НДСВ предлагат същата схема и за частните училища. Предложението е те да получават средната издръжка на един ученик, която сега се полага на държавните учебни заведения и е в размер на 1157 лева.
Промяната обаче не се подкрепя от ДПС, тъй като изборът на училище е индивидуален и зависи от предпочитанията на родителите. От КНСБ също не харесват идеята частни училища да се финансират от националния бюджет, когато държавни заведения в страната се затварят, а учителите в тях намаляват.
По данни на просветното ведомство закритите паралелки след VII клас в страната до момента са 236, от които 157 профилирани и 79 професионални. Предстои затварянето и на други 77 в столичните училища след VIII клас. По-стряскащи са данните на Националното сдружение на общините в България, според които закритите общински учебни заведения са около триста. Председателят на организацията Гинка Чавдарова пък прогнозира, че поради новата схема на финансиране чрез делегирани бюджети до края на годината ще бъде формиран
дефицит от 50 млн. лв. в училищата
който държавата трябва да покрие. Заедно с това местните власти и синдикатите продължават да настояват правителството да изпълни обещанието си и да увеличи с 10% издръжката на един ученик, въз основа на която се формират бюджетите на училищата. Тъй като решението все още не е прието официално, предвидените 60 млн. лв. за целта може да бъдат прехвърлени във финансовия план за сектора през следващата година.
Подобни разходи обаче са нищо пред планираните
харчове за издръжката на пенсионерите
включени в бюджетните намерения за догодина. По думите на Хасан Адемов от ДПС от 1 януари 2009-а всички пенсии ще бъдат осъвременени с коефициент 1.1, което ще им осигури средно увеличение с около 10 процента. Според предварителните разчети за осъществяването на идеята са необходими минимум 570 млн. лв., без в тях да се включват средствата за вдигане на максималните пенсии. Размерът им не е коригиран от две години, за което ще трябват още 70 млн. лева. В момента 57 хил. пенсионери в страната получават максимална пенсия от 490 лв., която от 1 юли 2009 г. трябва да стане 700 лева. Преди да се случи това обаче, кабинетът трябва да даде благословията си 50% от бюджетния излишък да се прехвърлят в Сребърния фонд. В противен случай високите пенсии също ще останат в сферата на добрите пожелания.
И ако накрая теглим чертата, държавата ще трябва да запише в разходната част на бюджета си за следващата година допълнителна сума между 1.57 млрд. и 1.8 млрд. лв. за социални дейности. Част от парите може и да се осигурят от икономическия растеж на страната, но намирането на останалите със сигурност ще затрудни експертите на финансовото министерство. Истинският проблем обаче не е трудното разпределение на оскъдните държавни ресурси по ведомствата, а
липсата на дългосрочна политика в социалния сектор
Почти всяка година управляващите щедро раздават хипотетични милиони, за да си купят гласовете на електората, но не са способни да създадат план за действие за повече от две години напред. А това не е само препоръчително, но вече и наложително, защото само след десетина години, в периода 2020-2025 г., днешните деца ще са завършващи студенти, които ще търсят мястото си на пазара на труда. И ако той не успее да им предложи приемливи условия за изкарване на прехраната, те със сигурност ще усъвършенстват уменията си в полза на някоя чуждестранна икономика. В същия период училищата ще се напълнят с днешните новородени, които без подходящото образование ще пораснат като поредното неуко поколение с ниска производителност на труда. Съответно няма да могат да издържат възрастното население, което тогава може и да ги превъзхожда по численост. А при такъв сценарий държавата ще се провали в най-грандиозното си начинание, тъй като няма да може да осигури обещаните достойни старини на всички, родени преди 1959 г., които ще навършат пенсионна възраст през 2020-2025 година.
Но на кого ли му се мисли за десет години напред, когато изборите са само след десет месеца?

Facebook logo
Бъдете с нас и във