Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Собственици на ВЕЦ-ове изтръскват държавата с 16 млн.лева

Батакът с малките водноелектрически централи, сътворен преди години, не може да бъде изгазен и до днес. Тогава видни нашенски бизнесмени подушиха келепира от навлизащата мода на „зелената“ енергия, а услужливите управници побързаха да ги обслужат. Така раздаването на разрешителни за изграждане на този вид съоръжения достига своя пик по времето на Тройната коалиция. Голяма част от документите, легализиращи новите играчи на терена на зелената енергия, бяха издадени през 2008-а и 2009-а, но инвестициите и строителството в този атрактивен сектор продължиха с пълна сила и по времето на първия кабинет на Бойко Борисов.

Апетитът към него се засили след  европейските тежнения за диверсификация на енергийните източници и производството на екологична енергия. А тя, както е известно, се изкупува по преференциални цени, с мотива да бъдат насърчавани инвеститорите. И както винаги се оказа, че те са близки до властта хора за да са "полезни" инвестициите.

Освен проблемът с полузаконността им, на който „Банкеръ“ акцентира още преди повече от три години в публикацията си

  „Най-чисто се пере в незаконен ВЕЦ“,

 финансовите поражения за държавната хазна, които нанесе и продължава да нанася, тази недоносена законодателно и управленски инициатива, лъсват периодично.  

Още около влизането на България в Евросъюза през 2007 г., държавата започна да надува ценовия балон, насърчавайки  "космическите" тарифи при производството на енергия от вода, вятър и слънце. Стигна се до парадокса българските цени на соларния ток да са по-високи нива от тези в Германия, например.

Известни с мащабните си начинания и 

избрани от властта бизнесмени започнаха да инвестират 

в минивецове, ветропаркове и фотоволтаици именно заради солидните печалби, гарантирани от държавата. Делът на "зеления" ток много бързо се качи и още преди години България задмина целта, поставена за 2020 г. - 16% от енергийния микс да идва от ВЕИ мощности. Но тъй като "зеленият" ток е много скъп и излиза солено на потребителите, енергийният регулатор започна да намалява привилегированите тарифи с отделни свои решения. Това разбира се не се хареса а хората в този бизнес и резултатът от този сблъсък на интереси не закъсня.

Преди дни стана ясно, че

собствениците на четири малки ВЕЦ-а са успели да шамаросат

Комисията по енергийно и водно регулиране чрез заведените от тях съдебни дела. Делата са насочени

срещу две "порязващи" ВЕЦ-аджийте ценови решения на енергийната комисия -  от 30 март 2011 г. и от 20 февруари 2015 година. Исковите молби от т.нар. производители  на електрическа енергия от водноелектрически централи под 10 MW са подадени срещу енергийния регулатор по Закона за отговорността на държавата и общините за нанесени им вреди.

Сега Върховният административен съд се е произнесъл с окончателно решение, че инвеститорите са понесли имуществени вреди под формата на пропуснати ползи и Комисията за енергийно и водно регулиране е задължена да ги обезщети заради намаляването на цените с общо 16.3 млн. лева.

Това стана ясно, когато служебният финансов министър Асен Василев е бил принуден да добави този разход в проекта за актуализация на бюджета за този година. При представянето на детайлите в предложената бюджетна актуализация самият Василев определи този пореден непредвиден харч на държавата с думите - „лошо управление". 

И ако сега става дума само за тези малко над 16 млн.лв., следващото правителство ще трябва да се бръкне с доста повече, тъй като делата, които вече са образувани срещу тези решения на енергийния регулатор, но са на различен етап на съдебното производство са ….четиридесет и девет.

С думи прости, взетите от Комисията решения преди години и възникването на този юридически казус са на път съвсем да продънят през следващите години и без това трудно закърпваната държавна хазна. И за най-непростветените в съдебните битки е ясно, че при създадената съдебна практика от вече взетите решения от Върховния административен съд, изходът  и от останалите производства няма как да бъде по-различен…

Изправен пред тази дилема, служебният финансов министър Асен Василев лансира идеята 

държавните институции, които губят дела с материален интерес, да си носят и финансовите последици. 

Тази тема отдавна се обсъжда в общественото пространство и по други подобни случаи, но така и никой досега не пристъпи към действие – именно със съответните суми да се намалява ведомственият бюджет на загубилата съдебни дела държавна институция .

Имаме намерение да затегнем разходите при загубено дело. Помолили сме Министерство на правосъдието да подаде подробни данни за всички други загубени дела. Редно е парите за плащания на обезщетения по тях да се взимат от бюджетите на съдебната власт или прокуратурата, или друг, в зависимост от това кой е загубил делото", обясни позицията си Василев.

И е абсолютно прав, тъй като подобни юридически "недоглеждания", пропуски и късогледи решения - поради неволност, от неграмотност или корупционни, се плащат от централният бюджет. Или казано с думи прости - тези разходи винаги рефлектират върху джоба на всички нас - данъкоплатците.

Това е и причината много анализатори да призовават, че е дошло време да се въведе персонална отговорност и сгафилият министър, чиновник или съответните членове на колективен държавен орган да плащат с личното си имущество за грешките си или поне да бъдат глобявани сурово. Но тъй като това е сложна за уреждане юридическа материя, за която никога досега не е могло да се формира необходимото законодателно мнозинство в Народното събрание, тя и до днес звучи като утопия.

Кой са печелившите днес?

Присъдените от Върховния административен съд 16.3 млн.лв. се разпределят между четирите фирми-инвеститори в мини ВЕЦ-ове - „Варуна“, „Пи Ес Контракт", „Кей Джи Инвест Холдинг и „Еко Енерджи".

Ационерното дружество „Варуна“ стана известно, когато през 2003 г. ĸyпи BEЦ "Meздpa", като oбocoбeнa чacт oт "HEK“ EAД, зa 3 550 000 лева. Тогавашният изпълнителен директор на НЕК- Bacил Aнacтacoв  представи сделката като път към възобновяемите  и eĸoлoгичнo чиcти изтoчници нa eнepгия, която гapaнтиpaнo ще бъде изĸyпyвaна от "HEK"EAД=

Дружеството се управлява от Володя и Петранка Лозанови, и Иван Андреев. През 2010 г. името на Андреев беше забъркано в разследване за раздаване на поръчки за милиони за ремонти, по времето когато той беше управител на НЕК „ВЕЦ – група Рила“.

Другата фирма, която ще се облажи с присъдените държавни милиони е „Пи Ес Контракт" ЕООД на Пепа Петрова, която стопанисва ВЕЦ „Роман“.

Следващият печеливш от решението на върховните магистрати е фирма „Кей Джи Инвест Холдинг“ ЕООД, управлявана от Мая Благоева и Милка Илиева. Дружеството е еднолична собственост на „Водемил“ ЕООД на Милка Илиева. Става въпрос за 80-годишната майка на Румен Гайтански – Вълка и сестрата на близкия до  него – Йордан Илиев, които през 2018 г. напазаруваха  МВЕЦ  „Кресна електрик“. Самият Илиев е собственик и на ВЕЦ  „Хубча“, чрез фирмата си „Дани- М-97“ ЕООД.

Четвъртият, който ще изтръска сериозно държавната хазна е фирма „Еко Енерджи“ ЕАД, която, според списъка на раздадените ВЕЦ-ове, държи ВЕЦ „Арнаут дере“ край Сандански.. Според данните за дружеството в информационната система „Дакси“ , негов представител е Арабен Фатмир Караджа. А 97% от акциите на капитала в дружеството са собственост на „И.Г. ТУРС„ ЕООД  на Дарина Костадинова.

Да им е честито.

Facebook logo
Бъдете с нас и във